Този форум използва бисквитки за правилното си функциониране. С присъствието си във форума вие се съгласявате с използването им.

Медоносни дървета и храсти

Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 10 Мар 2013, 23:12

Изображение


Семейство Розоцветни

Това семейство е създадено от Бога за да дава плодове за храна на Човека. От това семейство няма растения с отровни плодове. Дори на лавровишната – един силно отровен храст, плодовете не са отровни и могат да се ядат. Видовете от това семейство са кръстосано опрашващи се, ентомофилни растения. Повечето овощни дръвчета и храсти са именно от това семейство. Такива са ябълката, крушата, сливата джанката, дюлата , мушмулата, черешата, вишната, бадемът, кайсията и прасковата. От плодните храсти тук са малината и къпината. От горските плодни дървета към това семейство принадлежат офиката, скорушата, брекинята и мукината, махалебката, а от храстите – къпините и малините, шипките, трънката, пиракантата и котонеастрите.

Котонеастри: За декоративни цели се използват множество видове котонеастри, но в България са най разпространени 3 – 4 вида.

Cotoneaster horizontalis - Хоризонтален котонеастер. Представлява листопаден храст с височина до около 1,50 см. Основните клони тръгват вертикално нагоре след което се извиват хоризонтално.. Листата са дребни, елиптични със заострено връхче. Дължината им е около 1,5 см. Цветните пъпки са топчести, розови, цветчетата са дребни, като се отворят отвътре са бели. Цъфтежът е в началото на май. Посещава се много интензивно от пчелите. На един храст могат да се наброят стотици пчели. Посещава се от пчелите дори при лошо време. Плодовете са дребни, до 5- 6 мм, червени, узряват в края на лятото. Много красиво стои в скални кътове и в алпинеуми. Красив е през всеки сезон – през пролетта с цъфтежа си, през лятото с лъскавите си зелени листа, през есента с красивото есенно обагряне на листата си и с червените си плодове, през зимата с клонките си. Не мръзне през зимите и не е взискателен към почвеното богатство и влага.

Cotoneaster dammeri var. Scogholm - Дамеров котонеастер. Представлява вечнозелен храст с височина до около 40 - 50 см. Клонките му се разпълзяват хоризонтално по земята, покриват камъни, повисват от подпорни стени. Листата са дребни , до 2 см дълги, със заоблен връх. Цъфти с дребни бели цветчета, подобно на предходния вид, но венчето е чисто бяло и по-широко отворено. Охотно се посещава от пчелите. През есента образува голямо количество червени плодчета. Незаменимо почвопокривно растение когато трябва да се овладеят големи голи площи на слънчеви или полусенчести месторастения. Изисква по-богати и по-влажни почви от предходния вид. В по-студените зими листата и младите клонки е възможно да измръзнат, но през пролетта бързо се възстановява.

Cotoneaster salicifolius “Park Tepich” - Върболистен котонеастер. Представлява вечнозелен храст. Сортът “Park Tepich” е нисък, пълзящ. На височина достига до 40 – 50 см. Клонките имат слаба механична тъкан и се стелят по земята. Листата са елиптични до ланцетни, дълги до 3 см, кожести. По същия начин, както предходните видове цъфти обилно с дребни бели цветчета, които през есента се превръщат в яркочервени плодчета. По време на цъфтежа охотно се посещава от пчелите. Използването му в озеленяването е както предходните 2 вида. Не е взискателен към влагата и богатството на почвата. Не мръзне.

Cotoneaster microphylla – Дребнолистен котонеастер. Вечнозелено храстче. Расте залепено за земята, като копира всички гънки на терена, облича камъните, спуска се от подпорните стени. Листата са дребни, обратно яйцевидни, до 1 см дълги, с вдлъбнато връхче. Расте малко по-бавно от останалите котонеастри, но за няколко години покрива доста прилична площ. Също е едно от любимите растения на пчелите. Много добре стои в алпинеуми, скални кътове и подпорни стени. Не мръзне, не страда от суша и предпочита бедни каменисти почви.

Освен изброените по-горе котонеастри, които се явяват екзоти за флората на България, у нас се срещат в диво състояние още 3 вида котонеастри: Cotoneaster integerrimus , Cotoneaster nebrodensis и Cotoneaster niger. И трите вида растат по чукари и камъняци както в планините, така и в по-ниските места. За озеленяването не представляват особен интерес. Образуват по-спорадично цветове и въпреки, че се посещават от пчелите, не може да се очакват високи добиви на мед от тях.


Amelanchier -един друг интересен род от семейство розоцветни. У нас е застъпен с 1 вид – Amelanchier ovalis, но в Северното полукълбо се срещат доста видове, които малко се различават един от друг и при сближаване на ареалите им спонтанно хибридират помежду си. Това създава трудности при таксономичното им определяне.

Амеланхиерите досега незаслужено са подценявани като декоративни и като плодни храсти. Декоративни – защото през май цъфтят с прекрасни, сравнително едри бели цветове, а през есента листата се обагрят в жълто и оранжево. И плодни - защото плодовете им не отстъпват по вкусови и хранителни качества на културните овощни плодове.

Amelanchier ovalis - Амеланхиер (ирга). Представлява листопаден храст с височина до 4 м. Листата наподобяват листата на дюлата, но са по-дребни. Цветовете са сравнително едри – до 3 см в диаметър, бели. Появяват се на гроздове през пролетта. Силно медоносно растение. Плодовете са с размери между 9 и 15 мм. Първоначално са червени, но когато узреят стават синьо-черни. На вкус наподобяват вкуса на черната боровинка, но са по-едри от боровинките. Също като тях имат високо съдържание на витамини и естествени консерванти.

Aronia melanocarpa – Черноплодна арония. За аронията е писано много в интернет мрежата. Това е храст с обилен цъфтеж (а следователно източник на много нектар и прашец за пчелите) и обилно плодоносене. Плодовете са мощен източник на антиоксиданти. Черноплодната арония не парадира с външната си красота и затова не е много използвана за озеленяване. Тя обаче си има сестра – арбутолистната арония – Aronia arbutifolia, която се багри през есента в ярко червено. Плодовете й са червени при узряването си и се задържат върху храста и през зимата. Имат аналогични лечебни свойства като плодовете на черноплодната, но са по-вкусни от тях. Засега не ми е известно тази червеноплодна арония да е внасяна в България.

Арониите по принцип не са взискателни към условията на отглеждане, но за да плодоносят обилно трябва да се глезят с плодородна почва, редовно поливане и слънчеви месторастения.

Amygdalus communis – Бадем. Бадемът е от тези овощни култури, чието плодоносене зависи изцяло от присъствието на пчели край него. Цъфти много рано - в края на февруари и началото на март и е ценен източник на нектар и прашец за пчелите.


Amygdalus nana – бадемче , див бадем, горчив бадем. Това е по-малкият брат на културния бадем. Нарича се бадемче защото представлява храст с височина до едва 1,50м. Най-често леторастите му достигат височина 30 – 40 см. Цъфти през април. Вирее върху едва ли не абсурдни месторастения – варовикови чакъли – сухи, дренирани, припечни. Това го прави желан декоративен вид за алпинеуми и скални кътове, но прекаленото поливане му вреди. За да направи плодове е необходимо да се развива в по-големи популации, за да има подходящо кръстосано опрашване.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 12 Мар 2013, 23:02

За сега няма да се спирам подробно на другите широко разпространени овощни дървета - ябълки круши, мушмули, череши, праскови и кайсии. За тях може да се каже, че едва ли не са в симбиоза с пчелите. Съществуването им почти на 100% зависи от наличието на пчели. Има обаче няколко вида от това семейство, които заслужават особено внимание както като медоносни, така и като декоративни растения. Това са японските дюли.


Изображение

Японска дюла - под това име са известни поне 4 – 5 вида листопадни храсти които имат пролетно – летен цъфтеж , но се различават малко по височина и хабитус. Съществува известна каша в точното им разграничаване. Цветовете им са сравнително едри, подобни на цвета на ябълката. На цвят могат да бъдат кораловочервени, бели, оранжеворозови или розови в различни нюанси.


Chаenomeles japonica –. Истинската японска дюла. Представлява бодлив храст с височина до 1 м.

Chaenomeles speciosa – Много наподобява японската дюла, но е по висок – достига до 2,50м. Цъфти по-обилно от Chaenomeles japonica и плодовете са малко по-едри.

Chaenomeles speciosa "Nivalis"
Изображение

Chaenomeles superba – хибрид, който много малко се отличава от горните два. Варира както по височина, така и по цвят на цветовете.

В парковете макар и рядко може да се срещне и видът Chaenomeles cathayensis. Според някои автори това е синоним на Chenomeles lagenaria. Представлява висок до 3м храст с изправени стъбла. Плодовете са по-едри от плодовете на всички останали японски дюли.

Японските дюли са едни от рекордьорите в растителния свят по медоносност. Цъфтежът е в края на април, началото на май, като в по-хладни райони цъфтежът продължава през цялото лято. По литературни данни от 1 дка насаждение може да се събере до 34 кг мед. Пчелите ги посещават от ранна сутрин до късна вечер. Плодовете им са изключително богати на витамин С , пектин и биологично активни вещества. Могат да се използват като се нарязват в чая вместо лимон. В хладилник могат да се съхраняват свежи в продължение на 3 – 4 месеца, а могат и да се сушат като ошав. Японските дюли са невзискателни към условията на отглеждане. По-обилно цъфтят на слънчеви месторастения. Подходящи са за солитери, групи и живи плетове.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 14 Мар 2013, 22:53

Семейство Рутови - Rutaceae

Оставяме за малко семейство “Розоцветни” и отиваме при семейство “Рутови”. Това е семейството
на цитрусите. Най-характерното, което обединява видовете от това семейство е силният и приятен аромат на цветовете и листата им.

Напоследък в България много нашумя като медоносно дърво един скромен обитател на парковете ни – това е Tetradium daniellii. Скромен , защото не блести с кой знае каква красота. За сметка на това пък пчелите го оценяват високо.

Tetradium daniellii- Еводия - Тя има много синоними : Evodia daniellii, Tetradium henryi, Evodia baberi, Evodia delavayi. Името еводиа произлиза от гръцката дума ευωδιά- аромат. Напоследък се приема, че всъщност еводията е по-правилно да се нарича тетрадиум. Видът произхожда от Централен Китай и Корея.

Представлява ниско, листопадно дърво, с височина до 15 м. Расте изключително бавно. За 50 години достига едва 13 м височина. Образува гъста тъмнозелена корона, а кората на стъблото е сива, гладка, с метален блясък. Листата са перести, съставени от 5 до 9 продълговато-яйцевидни листчета. Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови, събрани в метлици. Цъфти през юни - август. Плодовете са удължени, шушулковидни, до 0,6 см дълги, червенокафяви. узряват през септември- октомври. Узрелите плодове се разпукват и семената опадват.

Това дърво в миналото е било засаждано в нашите паркове главно като декоративно. Листата през есента опадват зелени - почти без да си променят цвета. Може да се използва за единични и алейни засаждания. Днес вече масово се използва предимно като медоносно дърво. Цветовете се посещават с охота от пчелите, като на отделно съцветие може да се наброят понякога до 20 пчели. Еводията не е взискателна на отглеждане. Издържа добре ниските зимни температури, като в България досега не са наблюдавани измръзвания. Предпочита по-влажни почви или поне 1- 2 поливки през сухите и горещи летни месеци.
Последна промяна Стефан на 20 Мар 2013, 21:23, променена общо 1 път
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 20 Мар 2013, 21:11

Ето още един представител на сем. Рутови, отново от Източна Азия. Това е амурският бархат –
Phelodendron amurense.

Изображение
В превод от латински името му означава “корково дърво от Амур”.

Представлява листопадно дърво с височина 25 – 28м. Короната му е чадъровидна. Кората е двуслойна – външният слой е кадифян, състои се от слой корк с дебелина която може да надхвърли 5 см. Вътрешният слой е със силен аромат, яркожълт, рязко разграничен от тъмно кафявата дървесина. Листата са сложни, както при ореха. Имат характерен терпентинов аромат. През есента се оцветяват ярко жълто, понякога с оранжево меден оттенък.

Цъфтежът е през юни-юли - за около 10 дена. Плодовете са сферични, дребни, черни и узряват през септември.Амурският бархат се води двудомно дърво - т.е. има мъжки и отделно женски дървета. В растителния свят обаче нищо не е 100%. Т.е. Мъжките екземпляри не са 100% мъжки и женските дървета не са 100% женски. Доказателство за това е, че при мен едно самотно дръвче успява да завърже плодове със
семена.
Среща се в Далечният Изток, в горите на Манджурия, Хабаровския край, Приамурието и Приморския край, Китай, Корея и Тайван, на Сахалин и в Япония.
Расте предимно в долини в смесени иглолистно – широколистни съобщества .
В нашите паркове е интродуциран преди доста години, развива се без проблеми и не мръзне.

Това е дърво фармацевт. С лечебна цел се използват кората, ликото, листата и плодовете. Препаратите от него действат тонизиращо, антисептично, температуро-понижаващо и кръвоспиращо. Според корейската народна медицина изяждането на 2-3 свежи плода на ден помага при захарен диабет. В тибетската медицина отвара от кората и ликото се използват при алергии и дерматити, полиартрити, заболявания на лимфните възли, бъбреците , очите.

Амурският бархат е отличен медонос. Медът притежава противотуберколозни свойства. Дървесината има красив цвят и изразителен рисунък, трайна е , не гние и намира много широко приложение. По механични качества наподобява ясеновата но е по-тъмна от нея. Поддава се на полиране. От кората се приготвя технически корк. От ликото се прави жълта боя за боядисване на коприна, памук и лен. Листата са любима храна на горските животни.
Амурският бархат е изключително декоративен и се отглежда лесно.
Последна промяна Стефан на 20 Мар 2013, 21:41, променена общо 1 път
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 20 Мар 2013, 21:36

Днес моите пчели празнуваха "Ден на ивата". Имам няколко дървета ива - мъжки и женски. Пчелите уважиха предимно мъжките екземпляри - събираха прашец. Каква беше изненадата ми, когато видях, че кацат и по женските цветове. Явно събират и нектар от близалцата на женските цветове. Ивата е анемофилно растение - опрашва се от вятъра. Леската също е анемофилно растение, но също много се посещава от пчелите за прашец. Малко преди леската - в края на февруари цъфтят аризонските кипариси - също анемофилни растения, но масово се посещават от пчелите. Днес всичко що цъфтеше имаше пчели по цветовете си - минзухари, нарциси, един розов очиболец (Potentilla micrantha).
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 28 Мар 2013, 22:44

Семейство Рутови е представено скромно в българската флора с 5 вида. Един от тях е седефчето Ruta graveolens. Посещава се добре от пчелите, но по-важни са лечебните му свойства.

Седефчето представлява вечнозелен или полувечнозелен полухраст с височина от 30 до 100 см. Листата са сиво-сини, дълбоко нарязани. Цветовете са жълти, с 4 венчелистчета. Цъфтежът е през лятото.
Произхожда от Балканския полуостров и югозападна Азия. Среща се у нас по сухи каменисти, варовити терени в по-топлите части на страната. Култивира се като лечебно и декоративно по целия свят, а като подправка се използва в Африка, Италия и Гърция. Като подправка се използват листата и връхните стръкове. Вкусът му е силно горчив и стимулира отделянето на жлъчен сок с което прочиства жлъчните пътища. Трябва обаче да се прилага съвсем пестеливо, защото има хора, които са алергични към това растение, а в големи количества може да е отровно . Листата и плодовете му са важна част от кухнята на Етиопия. В Гърция седефчето се използва като традиционен ароматизант. В Италия се използва за ароматизиране на специална ракия – т.нар. грапа. В шишето с ракия се поставя едно клонче от седефче и се оставя да престои няколко месеца. Това се нарича грапа Ала Рута.

Изображение
Пазарче в Стария Дубровник. Измежду многото шишета с грапа, имаше и такива със седефче - Grappa ala Ruta.

Листата могат да се изсушат и да се направи от тях шарена сол, с която да се ароматизират яйчени ястия, сирене, риба или месо.
Като медицинско растение това е една силно затопляща билка, която отпуска спазмите, стимулира пикочните пътища, подобрява храносмилането, увеличава изпотяването, заздравява капилярите. Вътрешно се прилага при менструални проблеми, колики, епилепсия и ревматични болки. Ако се предозира, въздейства върху централната нервна система и може да има фатален край. Да не се приема от бременни жени. Външно се прилага при възпалени очи, болки в ушите, кожни болести и ревматизъм. Берат се стръковете и листата през пролетта или лятото. Могат да се сушат, могат да се приготвят спиртни извлеци от тях. Като хомеопатично лекарство се използва при навяхвания, синини, изкълчвания, пренатоварени стави, болки в гърба и проблеми с очите.
Седефчето е и ценно декоративно растение. Може да се използва и за направа на ниски живи плетове. Понася подстригване и при едно такова брутално подстригване отделя много силна и донякъде приятна миризма и голямо количество фитонциди. Миризмата му прогонва котките.
Седефчето е изключително сухоустойчиво растение. Вирее във варовикови чакъли, в райони с малко количество валежи. За да се развива успешно в градински условия се нуждае от много слънчева светлина, суха и дренирана почва. Към почвеното богатство не е взискателно.

За да изчерпаме това семейство, трябва да споменем и росена - Dictamnus albus. - ценна магическа билка, от която младите булки забременяват. Някой ден ще напиша по-подробно и за него. Също е медоносен, но за съжаление се среща рядко в България.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Вискяр Градинаров » 11 Апр 2013, 09:27

Стефан написа:Днес моите пчели празнуваха "Ден на ивата". Имам няколко дървета ива - мъжки и женски. Пчелите уважиха предимно мъжките екземпляри - събираха прашец. Каква беше изненадата ми, когато видях, че кацат и по женските цветове. Явно събират и нектар от близалцата на женските цветове. Ивата е анемофилно растение - опрашва се от вятъра. Леската също е анемофилно растение, но също много се посещава от пчелите за прашец. Малко преди леската - в края на февруари цъфтят аризонските кипариси - също анемофилни растения, но масово се посещават от пчелите. Днес всичко що цъфтеше имаше пчели по цветовете си - минзухари, нарциси, един розов очиболец (Potentilla micrantha).

Изображение

Студовете съсипаха доста от цветовете на тези върби, които садих заради прашеца за пчелите. Но все пак нещо остана.
Можеш ли да ми кажеш латинското име на тази върба?
За да не пръскаш, първо е нужно да се научиш да пръскаш!
Семена зеленчуци
Аватар
Вискяр Градинаров
 
Мнения: 34
Регистриран на: 06 Фев 2013, 09:25
Местоположение: В градина Вискяр
Градина в: В полите на Вискяр планина
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 13 Апр 2013, 21:38

Това би трябвало да е ива - Salix caprea - мъжки екземпляр. На твоята надморска височина няма други такива върби, така че би трябвало да е ива. Много уважавано от пчелите растение. Оказва се, че събират не само прашец от нея , а и нектар (от женските екземпляри). А по същото време почти няма други растения отделящи нектар.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Вискяр Градинаров » 10 Май 2013, 00:06

Искаш да кажеш, че всичките ми върби са мъжки? tk:
За да не пръскаш, първо е нужно да се научиш да пръскаш!
Семена зеленчуци
Аватар
Вискяр Градинаров
 
Мнения: 34
Регистриран на: 06 Фев 2013, 09:25
Местоположение: В градина Вискяр
Градина в: В полите на Вискяр планина
пол: мъж

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 29 Дек 2014, 20:47

Искам да се върна отново на японските дюли. Един много близък до тях вид е лъжливата китайска дюла (Pseudocydonia sinensis ). Тя може да се види рядко в България, но вече се предлага в нашия разсадник. Представлява листопадно или полувечнозелено дръвче (или висок храст) с височина до 6м. Цветовете са розови, ароматни и се появяват поединично по клонките през май. Освен, че е медоносна, псевдодюлата представлява интерес и заради плодовете си. При някои сортове те могат да достигнат 12 - до 18 см дължина. На вкус са както плодовете на японската дюла. Много са богати на витамин С. Притежават противокашлечно действие и се използват при лечение на астма и простуди. Добавени в чая му придават кисел вкус и заместват лимона. От тях също така могат да се приготвят и ликьори.
Не на последно място китайската псевдодюла е едно изключително красиво дръвче с есенната си багра. Листата се багрят ярко червено през есента, като остават такива върху дървото почти до пролетта.
Този вид е устойчив на студ до зона 6. Изисква умерено влажна почва и много слънце. Към богатството и киселинността на почвата не е взискателен.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 175
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Следваща

Назад към Ние и природата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта