Melia azedarach

[мадаке]

Самата аз не знаех какво сея, когато преди 6 години моя приятелка събрала семената на улицата в Барцелона, занесе ги със себе си в Канада след което ги изпрати тук, в Белград. Дървото нарекохме "люляковомирисно" Едва след 3 години го разпознах когато го видях в Херцег Нови, На брега на Адриатика. За мен всичко беше експеримент защото не знаех нищо за него, а най-вече - дали ще издържи нашите балкански зими.
Днес то изглежда така


Така е в края на април. Мелията е със сравнително късно начало на вегетацията, което го прави подходящо дърво за нашите зими.

Общата информация за него имам от интернет, а тук ще споделя опита си с отглеждането му защото в Сърбия и по-конкретно в Белград го няма или ако го има са единични екземпляри, за които не знам.

Семената са с твърда обвивка, а върху нея имат мека обвивка (месо) и затова бавно покълват. Ако се иска по-бързо покълване, но същевременно и опасност от загниване, твърдата обвивка се изтънява с пиличка. Разбира се, преди посяването месото трябва да се изчисти защото бързо мухлясва (Никога не съм се сетила да снимам моите семеа, затова предлагам снимка от интернет.) Във всяко семе има 2-3 по-малки с големината на семки от ябълка. затова, когато покълнат излизат по 2-3 растения.
Първите две години е желателно саксиите да бъдат прибрани защото при остри зими младите растения загиват. На третата година без всякакъв проблем растенията могат да бъдат засадени на постоянно място.
Започва да цъфти на 4-тата година. При мен се наложи точно тази 4-та година да го пресадя поради строителни дейности в градината и то на сантиметри от мястото където беше засадено. За да бъде още по-неприятно, месецът беше май и то беше напъпило.
Разбира се, тази пролет то малко задържа растежа заради драстичното орязване на короната. Коренът представлява един вретеновиден, почти гол централен корен, който отива в дълбочина и 3-4 по-хоризонтални също така без малки коренчета. Пресаждането успя, което ми говори, че леко понася прехвърляния и дори сериозни наранявания на корена, но цвят не видях.
Моето цъфнало
и от нета за по-голяма яснота

Аромата му е комбинация между люляк и мед и пчелите го посещават на рояци. Буквално целия двор ухае.

Плодовете/семената остават на дървото през цялата зима и с началото на вегетацията започват да падат. Не се събират през есента защото все още са неузряли.

От опит мога да кажа, че много добре понася орязване и има потенциал за бърз растеж на млади клони.

Мисля, че е прекрасно дърво с красива кълбовидна корона, никакви инсекти не го нападат, бързо расте, студоустойчиво при нас, с невероятно ароматен цвят и изобилие от семена, с красив цвмят на дървото за обработвани в индустрията!
Може би е време да го разпространим из частните градини и парковете!

[Алпина]

Сподели какви са температурите при вас? Навсякъде, където съм виждала мелия, винаги е било по-топло в сравнение със София. Виждала съм я около Венеция, в Гърция, съпругът ми я е виждал по Адриатика, а преди няколко дни я видях в парка Сандански. Миналата година си събрах семена от Венеция, а и някой ми даде семена, пак събирани на юг. Засях я и сега имам поникнала, но все ми се струва, че в София ще е проблемно отглеждането и. Иначе - ароматно, красиво, медоносно и безкрайно полезно дърво.

[andondm]

Студоустойчива е долу-горе колкото смокинята. При мен измръзват едногодишните леторати (дори и големи клони) при по-студена или продължителна (или ветровита) зима. Тази година се разлисти и цъфна нормално - зимата беше топла. Ето я:




Всъщност имам две мелии - едната е засадена до миризлива върба. Цъфтят почти едновременно - сутрин надделява аромата на мелията, а вечер - на миризливата върба.

[мадаке]

Сподели какви са температурите при вас? Навсякъде, където съм виждала мелия, винаги е било по-топло в сравнение със София. Виждала съм я около Венеция, в Гърция, съпругът ми я е виждал по Адриатика, а преди няколко дни я видях в парка Сандански. Миналата година си събрах семена от Венеция, а и някой ми даде семена, пак събирани на юг. Засях я и сега имам поникнала, но все ми се струва, че в София ще е проблемно отглеждането и. Иначе - ароматно, красиво, медоносно и безкрайно полезно дърво.

Може би съм прекален оптимист, но все ми се струва, че в доста случаи става дума за инерция и дори за предубеждение в мисленето. Да, andondm, някои зелени леторасти измръзват, но през следващия сезон тя наваксва. Зимните температури са подобни на софийските с тази разлика, че е много по-влажно. След като мелията преживя зимата 2011/2012 с минимални измръзвания, значи е студоустойчива, поне за мен. В двора имам вече 10 годишен храст на Spartium junceum. Растение, за което се твърди, че е само средиземноморско и не издържа на минусови температури. В момента цъфти, но това не е тема да слагам негови снимки. Чуди ме, че в Ямбол смокините понякога измръзва. Все си мосля, че климата там е доста по-мек от Белградския.

[andondm]

Спартиуми има навсякъде край шосетата из България.

[мадаке]

Това ме радва. В детството ми ги нямаше. Преди няколко години ги видях около Сливен. Още едно доказателство, че практиката понякога опровергава теорията.

[petiostoianov]

Сподели какви са температурите при вас? Навсякъде, където съм виждала мелия, винаги е било по-топло в сравнение със София. Виждала съм я около Венеция, в Гърция, съпругът ми я е виждал по Адриатика, а преди няколко дни я видях в парка Сандански. Миналата година си събрах семена от Венеция, а и някой ми даде семена, пак събирани на юг. Засях я и сега имам поникнала, но все ми се струва, че в София ще е проблемно отглеждането и. Иначе - ароматно, красиво, медоносно и безкрайно полезно дърво.

Аз раздавах семена възможно е и на теб да съм изпратил.
Моите мелии не оцеляха миналото лято в жегите ги изтървах.
Имам още няколко семенца ще взема да ги посея.

[RRROOS]

в Пловдив има стари растения и няма сериозни проблеми с тяхното оцеляване, но има някой други неща, които е редно да знаете преди да засеете или засадите това дърво. На първо място плодовете са силно отровни, само няколко плода са абсолютно достътъчни, за да убият средно едър възрастен човек, а за дете е достатъчен дори един. Поради атрактивният вид на плодовете в южните щати на САЩ, където се среща често е забранено за отглеждане в близост до детски градини и училища. Освен плодовете отровни са и всички останали части от растението. Друг проблем свързн с мелията е, това че семената имат отлична кълняемост, а растенията са устойчиви към болести и неприятели и по същество е напаст, по-голяма дори от добре познатият ни айлант. Веднъж установи ли се някъде в околноста започват да се появяват саморасли растения и спиране няма. Иначе у нас отдавна се отглежда и декоративната форма m. azedarach umbraculifera. Тя е висока до 3 - 4 метра и е идеална за дворове. В пловдив има две растения между новият надлез (на куклунско шосе) и автогара родопи. Ни мога да ви кажа дали семената събрани от тези растения ще датът растения със същият хабитус, за това ви препоръчвам да пробвате да вкорените зелени резници не е трудно.

[Стефан]

в Пловдив има стари растения и няма сериозни проблеми с тяхното оцеляване, но има някой други неща, които е редно да знаете преди да засеете или засадите това дърво. На първо място плодовете са силно отровни, само няколко плода са абсолютно достътъчни, за да убият средно едър възрастен човек, а за дете е достатъчен дори един. Поради атрактивният вид на плодовете в южните щати на САЩ, където се среща често е забранено за отглеждане в близост до детски градини и училища. Освен плодовете отровни са и всички останали части от растението. Друг проблем свързн с мелията е, това че семената имат отлична кълняемост, а растенията са устойчиви към болести и неприятели и по същество е напаст, по-голяма дори от добре познатият ни айлант. Веднъж установи ли се някъде в околноста започват да се появяват саморасли растения и спиране няма. Иначе у нас отдавна се отглежда и декоративната форма m. azedarach umbraculifera. Тя е висока до 3 - 4 метра и е идеална за дворове. В пловдив има две растения между новият надлез (на куклунско шосе) и автогара родопи. Ни мога да ви кажа дали семената събрани от тези растения ще датът растения със същият хабитус, за това ви препоръчвам да пробвате да вкорените зелени резници не е трудно.

Приятелю RRROOS, в някои източници пише, че мелията не е отровна и плодовете дори се използват за храна. Напр. ето тук: http://www.pfaf.org/user/Plant.aspx?Lat ... +azederach
Цялото растение е лечебно.

[RRROOS]

Цялото семейство Meliaceae съдържа веществото азадирахтин дори извлек от някой видове се използва като био инсектицид. това не съм го писал по-горе, но-извлек от мелия е добър инсектицид срещу листогризещи неприятели, изпробвъл съм няколко варианта и всички дават добри резултати при нападение от някой гъсеници.