Живи плетове - кратък обзор на подходящите храсти

[Стефан]

Българинът е максималист и обикновено когато сади нещо в двора си иска това нещо да е вечнозелено, вечноцъфтящо, да става за ядене, да ражда круши, ябълки, банани, портокали и прочие блага. Получавал съм учудени въпроси от клиенти като например защо авокадото след като вирее в Кипър, не може да вирее в София. София има умерено континентален климат и през зимата не са изключени температури до -25 гр. Често такива ниски темеператури са съчетани с много ниска въздушна влажност. На практика по света няма много вечнозелени широколистни растения които да издържат на толкова ниски температури, запазвайки листата си. При широко използваните за живи плетове лигуструм (Ligustrum ovalifolium) и лавровишна (Laurocerasus officinalis) листата измръзват при – 13 гр. Още по-лошо става положението когато такива ниски температури са съчетани с вятър. При -18 гр вече измръзват не само листата, но и клонките на лавровишната. Лигуструмът (Ligustrum ovalifolium) на практика е полувечнозелен, за района на София. Това означава, че листата му се запазват само до първите зимни студове, след което измръзват и опадват. Ще разгледам и някои други вечнозелени храсти. Ще започна от обикновената махония (Mahonia aquifolium). Това е Североамерикански вид. Издържа до -30гр, което го прави вечнозелен дори и в най-студените софийски зими. Стъблата му обаче имат слаба механична тъкан и често пъти полягат, и по тази причина е негоден за живи плетове. Освен това няма висока способност да се разклонява след резитба, което означава, че не можем да очакваме да видим хубав жив плет от тази махония. Иначе е много подходящ като подлесно растение под дървета или на засенчени участъци в градината, защото е силно сенкоиздръжлив. Цъфти с жълти цветове събрани на връхни гроздове. Цъфтежът е сравнително рано – март, април в зависимост от времето. Ранният цъфтеж го прави и сравнително добър медонос.
Друг един подобен вид е японската махония (Mahonia japonica). Притежава всички предимства на обикновената махония, но умножени по 2. Както показва името й, тя произхожда от Япония. Съвсем малко е по- чувствителна на ниските зимни температури от другата махония. Например при температури от – 19 гр съчетани с вятър могат да измръзнат някои (няколко) листа. Цъфтежът е още по-рано – февруари – март. По красота доста превъзхожда североамериканската махония. Също както и нея обаче не бих я препоръчал за жив плет защото след резитба не се разклонява силно, така че да покрие изрязаните участъци със зеленина. Малко по-светлолюбива е от Mahonia aquifolium.
Хубави живи плетове евентуално могат да станат от пираканта (Pyracantha coccinea). Добре понася резитбите, сгъстява се, стъблата са доста твърди и сами се поддържат във вертикално положение. Образува множество бодли, което прави живите плетове от пираканта непроходими. Както и останалите вечнозелени растения изброени по-горе, може да измръзне частично при по-студени зими.
Чемшир (Buxus sempervirens). При този вид има 3 сорта, които се различават помежду си по гъстотата на короната си, по размера на храста и по размера на листата си. И трите сорта могат да се използват за живи плетове, като съответно за по-високи живи плетове трябва да предпочетем по-високо растящи сортове. Чемширът реагира много добре на подстригване, като се сгъстява буйно. Единият му недостатък е , че расте бавно и за да изградим жив плет от него трябва да се въоръжим с огромно търпение. Вторият му недостатък е че също измръзва частично при по-студени зими. И третият му недостатък е, че хубавите растения от чемшир държат много висока цена. Например 1 л.м. жив плет в Германия би струвал между 400 и 800 Евро. В България, даже и в пъти по-ниска цена, би отблъснала много клиенти.
Тук ще спомена още 2 вида вечнозелени растения, които според мен са непригодни за качествени живи плетове. Единият е японският чашкодрян. (Euonimus japonica). Притежава сравнително слаба дървесина и често пъти стъблата му полягат при мокър снеговалеж. При студени зими също измръзва частично, както и всички изброени по-горе видове.
Вторият вид е аукубата (Aukuba japonica). Аукубата е красив храст, но е по-подходящ като солитер или засаден в групи. Има едри листа, които биха дали груба текстура на един евентуален жив плет от нея. Не реагира добре на подрязване. При температури под -19 гр. измръзват листата заедно с клонките.
Заслужава да се спомене един много добър вариант за устойчив жив плет от Berberis julianae -вечнозелен кисел трън. Това е висок до 2 м вечнозелен, бодлив храст, който произхожда от Китай. От него могат да се направят перфектни живи плетове. Не мръзне в условията на София.
Ще спомена още един добър според мен, вечнозелен вид: това е джела (Ilex aquifolia ). Джела представлява по-скоро малко дърво. Произхожда естествено от южните части на Европа, северна Африка и западна Азия. Влиза в състава на т.нар 'маквиси' – бодливи храсталачни съобщества. Понася интензивно слънчево греене, понася силно засенчване, не страда от суша, въпреки, че предпочита по-свежи до влажни почви. От него могат да се изграждат както перфектни живи плетове, така и непроходими ветрозащитни стени. Расте сравнително бавно и естествено цената му е висока, което го прави малко използван вид у нас.
С това асортиментът на вечнозелените видове за живи плетове се изчерпва. Става ясно, че районът на София не е подходящ за отглеждане на вечнозелени храсти. Или поне не можем да разчитаме, че ще бъдат вечнозелени през цялата година. Струва си тогава да се запитаме 'какво предимство имат вечнозелените храсти пред листопадните ?' Отговорът е – 'нищожно', особено когато се касае за озеленяване на по-открити пространства.
Нека сега да разгледаме няколко вида листопадни храсти с оглед приложението им за живи плетове.
Ще започна с един вид, който е абсолютната класика за живи плетове. Това е глогът (Crataegus monogyna). Глогът представлява ниско дръвче или висок храст. Има здраво стъбло и покрити с бодли клони. Понася значително засенчване, което означава, че при сгъстяване във вътрешността на живия плет клончетата няма да отмират и няма да настъпи оголване отвътре на живия плет. Цъфти хубаво, като по време на цъфтеж се покрива целия храст с бели цветове. През есента, след листопада , декоративния ефект се продължава от яркочервените плодчета. Глогът много добре понася подстригване и има висока способност да се сгъстява след подстригване. Живият плет от глог е непроходим за хора. Може да се оформя с различна височина – не е проблем да се поддържа с височина от 1 м до 5 м. Живият плет от глог представлява един екологичен оазис. Цветовете му дават храна на множество насекоми, в това число и на пчелите. В гъстите клони намират убежище и вият гнезда пойните птици, които през пролетта и лятото се хранят с насекоми, а през есента търсят за храна червените плодчета на глога. Опадалите през есента листа от глога образуват дебела мъртва постилка върху повърхността на земята, която играе ролята на мулч, обогатявайки почвата по този начин.
И не на последно място – глогът е една много ценна билка. Цветовете му са най-добрият кардиостимулатор. Плодовете на глога също са лечебни. В тях се съдържа витамин С, биофлавоноиди, каротин, пектини, захари и биологично активни вещества. Лекуват сърдечни заболявания, безсъние, кашлица, задух, астма, сърдечни неврози, снижават нивото на холестерина в кръвта.
Глогът не е взискателен към богатството на почвата и влагата. Добре понася както кисели почви, така и силно алкални. Понася значителни засушавания, но по-добре се чувства при по-влажни почви.
Фиданки от обикновен глог подходящи за създаване на живи плетове се предлагат вече в разсадник Зелена пролет.

[petrova149]

Виждам в ценовата ви листа обикновен глог. Моля кажете на какво разстояние трябва да се засади за жив плет?

[Стефан]

Глогът може да се сади през 40 - 50 см. Може и в 2 редици - шахматно. Понася добре подстригване и се сгъстява. След години става непроходим за хора и животни.

[petrova149]

Благодаря.

[Бобсъна]

Да добавя малко растюхи за плетове-маклура(супергъсто и с бодли) Цитрус Трифолиа(бивш Понцирус),Зантоксилум тоже!!

[Алпина]

За бодлив плет стават твоите предложения, Бобсън. Друг е въпросът, че тези видове рядко се предлагат в продажба. Клиентите си искат туи основно. И птиче грозде На мен лично и двата вида са ми малко скучновати. Но стереотипите са нещо трудно преодолимо.

[lina]

Стефан, как да се справя с зелената вълна на брашляните , пълзящи от съседите ни към нас? Дървета на границата на парцелите са задушени от брашлян, изсъхнали. Режа всички клонки, но това е по цялата дължина на двора, много работа-кастряне -рязане на брашлян, ако не я свърша, то брашлян ще обвие нашите плодни дръвчета и тога вече края на ябълки и праскови..(((( Металната мрежа стана жив плет от брашлян..но вече не ме радва той...

[Стефан]

Режеш няколко стъбла с ножица и намазваш отрезите с разтвор на раундъп (глифоган) с концентрация 1:3 - препарат:вода. Ще започнат да умират големи части от бръшляна и така докато го сведеш до минимум. Ще си улесниш работата по контрола на бръшляна.

[lina]

Задачата се усложнява, Стефан, че основните стъбла, главните, се намират на территория на съседите.Те засадили брашлян за да не косят тревата, брашлян при тях покри цялата ливада и отначало не пълзеше при мен, и не почувствах угроза от него..Но когато зае ливадата при съседите , тръгна и при нас, отначало пълзя по мрежата на ограда, после премина към нас, аз режа късам, но семената почнаха да падат на наша страна и битката прерасна в неравен бой...брашлян засега побеждава.
По твоя съвет ще късам това , което пълзи при нас и ще намазвам с “Roundup”
Но това е опасен хербицид
https://agronovinite.com/opasen-herbici ... a-balgari/
Близо до оградата растат праскови и касис.

[Стефан]

Слагаш по 1 капчица само на отреза. По стъблата които са влезли в твоя двор. Ще пожълтеят и стъбла в неговия двор, но той (съседът ти) и без друго не се вълнува чак толкова от градината си
.