Гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum, Wellingtonia gigantea ) е получила името си като жест към коренното население на Америка - Секву е бил вожд на ирокезите, забележителна личност - създал азбука и писменост за своя народ.Тъй като секвоята е гигантско дърво, покорителите на Дивия Запад го нарекли мамонтово дърво, назавание използвано и днес. Дърветата са били открити през 1852 год., по време на златната треска.
Ареалът на гигантската секвоя е планината Сиера Невада в Калифорния, където расте между 1200 и 2600 м н.в. Образува смесени насаждения с канадския захарен бор (Pinus lambertiana) , гигантската ела (Abies grandis), зелената дугласка (Pseudotsuga menziezii), жълтия бор (Pinus ponderosa), либоцедруса (Libocedrus decurrens) и конколорката (Abies concolor). Подобно на секвоята и тези дървета достигат голяма височина - до 80-100м. Влизайки в такава гора, човек се чувства като във величествен храм. Дебелата и мека горска постилка и кора на дърветата поглъщат всеки звук. Човек онемява пред тези гигантски и безмълвни свидетели на няколко хилядолетия от живота на Земята, и гласът му преминава в шепот. Слънчевите лъчи рядко докосват земята и под склопа на дърветата цари полумрак.
Ареалът на гигантската секвоя е планината Сиера Невада в Калифорния, където расте между 1200 и 2600 м н.в. Образува смесени насаждения с канадския захарен бор (Pinus lambertiana) , гигантската ела (Abies grandis), зелената дугласка (Pseudotsuga menziezii), жълтия бор (Pinus ponderosa), либоцедруса (Libocedrus decurrens) и конколорката (Abies concolor). Подобно на секвоята и тези дървета достигат голяма височина - до 80-100м. Влизайки в такава гора, човек се чувства като във величествен храм. Дебелата и мека горска постилка и кора на дърветата поглъщат всеки звук. Човек онемява пред тези гигантски и безмълвни свидетели на няколко хилядолетия от живота на Земята, и гласът му преминава в шепот. Слънчевите лъчи рядко докосват земята и под склопа на дърветата цари полумрак.
Най-старото, голямо и величествено дърво е наречено "Генерал Шърман", има обиколка близо до земята на 31.1 m и се счита за най-голямото дърво в света . Възрастта му се изчислява на 2500 години, а според някои дори 4000 години, като често е наричано "най-голямото живо същество на земята". Масата на ствола му се изчислява на 6100 тона. Ако това дърво се разбичи, от дървения материал могат да се построят 40 къщи, всяка с по 5 стаи. В същата “Секвоева гора” растат още 5 от десетте най-големи дървета на света. Предполага се, че гигантската секвоя може да живее до 6 000 години.
Един от първите европейци, които виждат тези дървета, е бил Хейл Търп през 1856г. Може би, поразен от невероятното чудо, разкрило се пред очите му, той е паднал на колене и се е поклонил пред величествената гора? За това няма свидетелства наистина, но че наистина е бил там доказва надписът “Хейл Търп 1856 година” - този "цивилозаван" опит да останеш в историята никога не е преставал да бъде актуален - оттогава та чак до наши дни.
Биология. Короната на секвоята в млада възраст има почти идеална конусовидна форма, а по-късно става неправилна. Стъблото е силно сбежисто и е покрито с дебел слой червено-кафява, мека, влакнеста кора. Височината му достига до 90-100м. Иглите са шиловидни, сивозелени и сравнително дребни, дълги 3 – 6 мм.
Шишарките са яйцевидни, дълги 5 – 8 см и широки 3 – 4 см. Узряват за 18 – 20 месеца, но могат да останат на дървото, запазвайки зеленикавия си цвят в продължение на 20 години. В пазвите на всяка шишаркова люспа се развиват 3 – 12 плоски семена, които са снабдени от страни с тесни крилца. Във всяка шишарка се образуват средно по около 230 семена, а на едно възрастно дърво могат да се изброят около 11 000 шишарки. Така теоретически всяко дърво има потенциал да произведе над 2 500 000 семенни растения. На практика обаче, това не се случва, тъй като най-често семената попадат върху дебелия слой от мъртва горска постилка образувана.Тя се образува продължително, достига дебелина до 20 см, не гние и попаднали върху нея семената нямат шанс да покълнат. И все пак гигантската секвоя се е самозасявала, подпомагана от ..... горските пожари.
Гигантската секвоя спада към т.нар. пирогенетични видове. Тя оцелява след спонтанно възникващите горски пожари, най-често предизвикани от мълния. Нещо повече - именно пожарите благоприятстват поникването на семената и възобновяването на гората. По време на пожара изгаря мъртвата горската постилка, а от високите температури шишарките на дървото изсъхват и се разтварят, семената изпадат и след първия обилен дъж дружно поникват.
Екология. В родината си този вид е привързан и се среща в речните долини, на алувиални влажни почви и при висока атмосферна влажност. Не понася варовика в почвата.
Гигантската секвоя е древно дърво - в края на Креда секвоите са били масово разпространени на 4 континента. Фосили от тях са намирани в цялото Северно полукълбо, включително и в Гренландия.
Използване. Дървесината на мамонтовото дърво е червеникава, лека, изключително твърда и много устойчива на гниене в земята. След откриването на секвоите, към древните исполини тръгнали всякакви авантюристи и разбира се - дървосекачи. Даже били изработени специални триони с дължина 7 метра. При много усърдна работа, двама души са поваляли секвоята за 10 – 12 дни. Дървесината е била използвана за обшивки на кораби, за кожуси на подземни водопроводни тръби, за телеграфни стълбове, за облицовка на къщи. Скоро, обаче се установило, че дървесината е крехка и влакнеста - понякога дърветата се разтрошавали от собствената си тежест при падането. Това снижило цената на дървесината и забавило темповете на унищожаване на секвоевите гори, но не ги спряло. Живелите две хиляди години дървета били използвани за сандъци за амуниции и дори кибритени клечки. Едва през 1890 остатъците в секвоевите гори е преустановена сечта и е създаден първият резерват “Секвоева гора”. По-късно към неговата територия се присъединяват и други сравнително запазени гори.
В по-ново време е установено, че по-младите дървета - на по 100 - 200 год. имат много по-здрава дървесина и се поставя началото на създаване на изкуствени насаждения от секвоя. Фактът, че дървесината на секвоята трудно гори и има изключително добри топло-изолационни свойства възвръща интереса към нея. Освен като горскостопанско, секвоята се утвърждава и като красиво декоративно дърво. Така в наше време тя се култивира изкуствено навсякъде в северното полукълбо, в районите с умерен климат. Среща се доста често и в нашите паркове.
Размножаването на секвоите може да се извършва както семенно, така и вегетативно. Шишарките могат да се събират през цялата година, но най-добре е това да става през есента, когато са най-сухи. За да се отворят шишарките и освободят семената се налага нагряване до 80 градуса за няколко часа - най- често в специална сушилня с горещ въздух в продължение на няколко часа. За по-малки количества шишарки, нагряването и просушаването им може да стане със сешоар или с пистолет за горещ въздух, в продължение на няколко минути. Добитите семена се засяват веднага в песъчлива почва. Могат да се оставят на открито, като се поливат при нужда През пролетта семената поникват. Вегетативното размножаване става чрез стъблени резници, по възможност взети от млади, няколко годишни фиданки. Времето за взимане на резници може да бъде през пролетта преди началото на вегетацията – през месец март – април, или през есента – края на август, септември или октомври. Резниците се залагат в хладен парник в пясъчен субстрат и се оросяват редовно. За една година резниците пускат корени и могат да се разсаждат.
Интродуцирането на секвоята у нас започва преди малко повече от 100 години. Най-възрастните дървета се намират в парка Врана, в Бояна и Борисовата градина край София, в парка Кричим, край Кюстендил, в Стара Загора, в резиденция Евксиноград и на още много други места. Навсякъде гигантската секвоя се чувства отлично, плодоноси и дава кълняеми семена, а някъде дори се самозасява. При по-студени зими, иглиците частично измръзват, но след това дървото се възстановява. Практически, може да се отглежда навсякъде в България, стига да има достатъчно влага през лятото – от морското равнище, до към 1200 м н.в.
. Но нито едно не оцеля. За месец всичките изсъхнаха. След като поговорих с Joe 
. Ако не ги пречупи нещо, след време ще одерат Луната 