Този форум използва бисквитки за правилното си функциониране. С присъствието си във форума вие се съгласявате с използването им.

Ginkgo biloba - гинко

Ginkgo biloba - гинко

Мнениеот Стефан » 04 Фев 2013, 22:15

Изображение

Дървото гинко (Ginkgo biloba) е реликтен вид и е единственият представител на разред Gynkgoales. Като че ли пренесено с машина на времето, то е пропътувало от мезозойската ера до нашето съвремие в автентичен и непроменен вид. През мезозоя ареалът на гинкото е бил огромен. Това странно на вид живо изкопаемо е открито от европейците за пръв път в Япония. През 1690 година един европейски лекар - Енгълбърд Кемпфер от град Нагасаки, се е натъкнал на дърво със странни листа, напомнящи традиционно японско ветрило. Плодовете му с размерите на кайсия имали янтарно-сребрист цвят, но миришели твърде неприятно. Семената на гинкото се използвали в националната японска кухня и били популярно лакомство сред местното население. Е. Кемпфер описал това дърво под името “Gin-kio”, което съотвествало на японското му име и означавало “сребърен плод” или “сребърна кайсия”. През 1727 година гинкото е било пренесено за пръв път в Европа и по-точно в Миланската ботаническа градина,а след половин век и в Северна Америка. Ботаникът Карл Линей му дава научното име “гинко” и го записва в ботаническата литература като Ginkgo biloba. От тогава до днес дървото успешно се култивира в Европа и Северна Америка и днес може да се види в много паркове, а даже и частни градини. В последните години гинкото стана още по-популярно с медицинската си употреба като съдоразширяващо и подобряващо кръвооросяването на мозъка средство.
Гинкото е високо дърво - достига над 40 м височина и до 3 м диаметър на стъблото. Младото растение има прав ствол и стройна пирамидална корона с хоризонтално наредени клони, която в по-късна възраст придобива овална форма.
Изображение
Листата са светлозелени, с форма на врязано ветрило, с дълги дръжки и са разположени последователно и спираловидно по клонките. Листата на младите екземпляри са по-дълбоко врязани, отколкото листата на старите растения. Жилкуването на листата е специфично и различно от това на широколистните видове. То наподобява по-скоро листата на древните папрати. Ginkgo biloba е едно от малкото листопадни голосеменни растения. Листата на гинкото се багрят в красиво жълто и опадат в късната есен.
Ginkgo biloba е двудомно растение и има мъжки и женски дървета, върху които се образуват респективно мъжките и женските репродуктивни органи. Плодоносенето при гинкото настъпва сравнително късно – към 25 – 30 годишна възраст, като дотогава е практически невъзможно да се определи полът на семенно произведеното растение. Мъжките и женски цветове се отварят през май, а опрашването е анемофилно - т.е. от вятъра. Между опрашването и оплождането минават няколко месеца. Развитието на зародиша е продължително и понякога продължава и след като узрелите плодове са опадали от дървото. Тази архаична особенност на гинкото го сближава със съществуващите през мезозоя и изчезнали за нашето съвремие семенни папрати. Семената на гинкото са сравнително едри, топчести, с месеста обвивка и с твърда черупка. Узряват за 1 година. Те не притежават вътрешен покой, но понеже както споменахме по-горе, зародишът може да не е завършил развитието си, понякога не покълват веднага, а чак когато зародишът достигне максималното си развитие. Семената на гинкото запазват кълняемост една година. За да се произведат фиданки гинко, семената се засяват още през есента, веднага след събирането, или пък се стратифицират през зимата и се сеят през пролетта. Пониците са едри и още първата година младите растения гинко достигат 20 – 25 см.
Гинкото е светлолюбиво дърво. Развива се добре на умерено влажни, плодородни и богати на калций почви. За предпочитане е високата въздушна влажност, но добре се справя с нашия по-сух въздух и континентален климат. Почти не страда от заболявания, гъбни и насекомни вредители.
Ако проследим древната история на гинкото, ще видим, че то се появява през триаса, претърпява истински разцвет през юра и ранната креда и е съвременник на динозаврите. Срещало се е предимно в северното полукълбо, в райони с умерен климат и висока въздушна влажност. Палеонтолигическите находки на вкаменелости разкриват, че то е бил основен лесообразуващ вид в Сибир например, както и в зоните с умерен климат на цялото северно полукълбо. Фосилизирани отстатъци от гинко са откривани на север до Гренландия и Аляска, а дори и в България. На границата между ранна и късна креда климатичните условия и растителността на земята претърпяват огромна промяна. Тогава гинкото губи огромния си ареал, но отделни екземпляри на малки територии в Далечния Изток оцеляват - в планината Дян Му-Шан в Източен Китай. Така това странно дърво продължава хилядолетното си съществуване до наши дни.
В по-близка древност заедно с будизма, гинкото отново разширява ареала си в цяла Азия, садено е често край будистките храмове. По есенният листопад будистките монаси в Япония са гадаели бъдещето. И днес в Китай и Япония точно край древните будистки храмове все още живеят най-старите и великолепни екземпляри от това дърво, които са на възраст над 1500 години. Будистите смятат че двуделните ветрилообразни листа на гинкото символизират мъжкото и женското начало "ин" и "ян". Дървото се счита за символ на дълголетие, мъдрост и издържливост. И до днес в Китай, Япония и Корея гинкото се нарича "дърво на младостта".
След като е внесено в Европа през 18 век, гинкото става много популярно. Отначало се отглежда в почти всички ботанически градини и големи паркове в районите с умерен и субтропичен климат на Европа и Северна Америка. В Германия гинкото се нарича "дървото на Гьоте", тъй като поета му е посветил стихотворението "Гинко билоба" - шедьовър на философската лирика.
Гинкото е едно от най-устойчивите растения, съществували някога на Земята. След атомната експлозия в Хирошима през 1945 година, четири гинкови дървета намиращи се на 1 – 2 км от центъра на взрива са били сред единствените оцеляли организми в региона. Лесното му размножаване е допринесло за неговото голямо разпространение и популярност днес като декоративно растение.
Гинкото има мека и поддаваща се на лесна обработка дървесина, несъдържаща смола. В Китай и Япония неговата дървесина се използва за мебели, дървени и резбовани изделия и предмети за бита. В нашата страна, а и в Европа се използва само като декоративно дърво.
На китайската медицина лечебните свойства на гинкото са били известни още преди 5000 години. Извлек от листата на гинко, както и семената му подобряват капилярното кръвоснабдяване в целия организъм, снабдяват сърцето, главния мозък и крайниците с кислород. Стимулират паметта и умствената дейност. Повишават имунитета. Помагат при лечението на астма и други белодробни заболявания. Лекуват рак, подобряват зрението, забавят стареенето на организма. Лечебното действие на гинкото се дължи на съдържащите се в листата и плодовете флавонгликозиди и терпенлактони. Листата се събират още зелени, непосредствено преди есенното им обагряне и листопада. Изсушават се на сенчесто и проветриво място и се съхраняват на тъмно и хладно. От тях могат да се приготвят лечебни препарати под формата на отвари и спиртни настойки. Спиртната настойка е по-ефективна.
Ето един начин за приготвянето й:
Сухи листа се заливат с 40% ракия в съотношение 1:10. Оставя се да престои 2 седмици, след което се прецежда. От този извлек се приемат 10 – 20 капки по 3 пъти на ден в течение на 1 месец.
Семената могат да се консумират печени или варени. Не се ядат сурови, защото съдържат малки количества циановодород. Като добавка към храната трябва да се използват не повече от 4 - 5 семена към ястие за няколко човека. Не е желателно също така да се приемат от бременни жени.
В България дървото гинко се отглежда от 80-90 години. Възрастни екземпляри от гинко има в почти всички по-големи паркове у нас. Навсякъде се развива добре, плодоноси, а на някои места дори се самозасява. Понася добре градското замърсяване и засоляването на почвата и затова високо се цени като дърво пригодно за улично озеленяване в градовете. Може да намери широко приложение и в частните градини. За предпочитане са мъжките дървета. Засаждането само на едно дърво, независимо от какъв пол, ако в близост няма други дървета гинко, няма да позволи опрашване и съответно плододаване, което определено е нежелано в повечето случаи - заради неприятната миризма на разлагащите се плодове.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 240
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Назад към Иглолистни дървета и храсти

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта