Баптизията (диво индиго) е родом от Северна Америка. Тя е бобово растение, донякъде прилича на лупината. Но е доста по-едра - с визия почти на храст и с прекрасни сини цветове. Доста отдавна я отглеждам на разсадника, даже много пъти клиенти са си я купували. Но не знам докъде са стигали с това растение и дали е успявало да цъфне при тях. Общо взето, беше ми малко странна и даже недотам перспективна, но присъстваше в асортимента ни.
Докато ми се обади позната, която е колекционерка на редки и красиви растения. Тези растения тя сади пред блока си. Облагородила е до неузнаваемост това пространство. И ако не бях отишла веднъж да и занеса цветя, и до ден днешен нямаше да знам за прекрасната и мисия. И тя ми каза, че при нея баптизията цъфти. Така благодарение на Наталия, аз видях това растение с други очи. Не само го видях, ами бях потресена от неговата внушителна, необичайна и прекрасна визия. Дотолкова, че въпреки направените снимки от градината й, аз бях пропуснала да снимам точно баптизията. Явно колкото пъти съм обръщала поглед към нея, толкова пъти съм онемявала. Тези снимки по-долу ми ги изпрати Наталия. С разрешение да ги ползвам. Безкрайно и благодаря за това. Уверявам ви, те изобщо не предават в достатъчна степен красотата на растението. Първо - то беше високо колкото мен. Второ - на живо изглежда необичайно, като много екзотичен пришълец. И трето - наистина е много ефектна и красива.
Проблемът с отглеждането на Baptisia australis е, че иска слънце, добър дренаж и търпеливо отглеждане 2-3 години, за да стане това, което е. Напълно е зимоустойчива (издържа до -29 градуса), непретенциозна към почвата и много сухоустойчива. Не обича да бъде местена в по-късна възраст и е важно да намери точното си място в самото начало. Това е всичко за баптизията. Нищо сложно. Пролетно време изкарва едни леторасти, подобни на аспержите. Съжалявам, че я подцених и не я засадих своевременно в градината си. Но тази грешка вече е поправена. А в разсадника имаме реколта от прекрасни растения, които вече са готови за продажба.
Това са снимки от албума на Наталия. Но самата баптизия, както вече казах, е много по-красива от снимките си.