Фен съм на това растение и с течение на времето събрахме солидна колекция от него на разсадника. Етимологията на латинското му име го определя като "божествено цвете". То му е дадено от Карл Линей, който е уважил по този начин древните източници и легенди, свързани с него. Названието му на български, руски, немски и други езици подчертават ароматното сходство с едно съвсем различно растение - подправката карамфил (Eugenia aromaticum).
Род Dianthus, сем. Caryophyllaceae е представен с над 300 вида главно в Европа и Азия. В нашата страна, например, се срещат 33 вида. Някои са повсеместно разпространени, други са редки и ендемични растения. Немалка част от местните карамфили са много декоративни и отдавна се използват в озеленяването. Например Dianthus barbatus ( в градините се използват предимно градински хибриди, но е и местен вид), Dianthus deltoides, Dianthus petraeus, Dianthus microlepis.
Карамфилите имат богата селекция, предназначена за рязан цвят, която обаче за мен не е интересна. Затова тук ще опиша няколко красиви и интересни видове, които могат да се отглеждат в градините.
Биология, екология и отглеждане: Карамфилите в по-голямата си част са светлолюбиви растения, които виреят успешно на слънчеви месторастения с дренирана почва и понасят доста добре засушаване и високи летни температури. Това ги прави подходящи за алпинеуми, скални кътове, ниски цветни бордюри и за места, където няма да се полагат кой знае какви грижи за тях, както и няма възможност за редовно поливане. Някои нарастват по-бавно, други доста бързо регистрират добър почвопокривен ефект. Повечето декоративни видове образуват гъсти, компактни туфи от вечнозелени листа и изглеждат много симпатично, дори и когато не цъфтят.
Голяма част от карамфилите са ароматни и цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Привличат насекоми - пчели, пеперуди и могат да се отнесат към т.нар. "пеперудени цветя" - т.е. цветя, благодарение на които вашата градина "ще оживее".
Размножаване. Популярен, лесен и най-естествен начин е семенното размножаване. Почти при всички видове то е сравнително лесно. Сеят се обичйно пролетта, но може и по-късно. Никнат бързо - на светло и топло място, с леко покриване с почва. От семе карамфилите зацъфтяват на втората година. И почти всички видове карамфили могат да се размножават и вегетативно, чрез вкореняване на вегетативните листни розетки с част от стъблото им, както обичайно се вкореняват тревисти резници. Това е добре да се предприеме след като е приключил бурният пролетен растеж и след прецъфтяването. Успешно могат да се вкоренят и след разделяне и разсаждане на листните розетки направо в саксийки с хранителен субстрат.
Видовете, които отглеждаме в разсадника са:
1.Dianthus allwoodi
2. Dianthus anatolicus. Вид, който произхожда от азиатската част на Турция. Образува гъста вечнозелена и сребриста туфа от листа. Цветовете варират. Добър почвопокривен вид, сухоустойчив и непретенциозен. Все още не разполагам със снимка.
3.Dianthus arenarius Nana. Също вечнозелен, дребнолюспест карамфил, образуващ компактна туфа.
4.Dianthus deltoides Стелещи се леторасти, тъмнозелена листна маса, добър почвопокривен и каскаден ефект. Местен вид, от който в градините се отглеждат няколко красиви сорта.
5.Dianthus microlepis Също местен вид, който се среща във високите части на някои наши планини - Централна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Родопите. Може би по-капризен и труден за отглеждане от другите карамфили, защото по-трудно се приспособява към малки надморски височини с горещо лято. Но отглеждането му не е невъзможно и определено си струва, защото макар и дребничък, е един от най-красивите карамфили.
6.Dianthus monspessulanus
7.Dianthus plumarius
8.Dianthus spiculifolius
9.Dianthus subacaulis
