Teзи два рода толкова много си приличат, че спокойно могат да бъдат обединени. А често единият се използва като синоним на другия. Отдавна отглеждаме няколко красиви представителя в разсадника. И двата са от сем. Саркофаеви (Plumbaginaceae). Ето кои са те:
1. Limonium latifolium - широколистно статице, гърличе
Растение, естествено разпространено у нас, но защитено - включено е в Червената книга. Отдавна признато като красиво растение и отглеждано не само в градините, но и за рязан цвят. Има фини, силно разклонени клонки, цветчетата са многобройни, лилави. Изключително сухоустойчиво и непретенциозно. Има розетка от вечнозелени широколанцетни листа, а в цъфтеж достига височина и ширина 1 м. Този, а и останалите видове правят дълбок централен корен, поради което не понасят местене. Неслучайно го наричат "морска лавандула" - расте по скалите край морето. Впрочем и голяма част от останалите представители на този род могат да се видят край морския бряг. За рязан цвят се използва, тъй като придава ефирен обем на букетите, фината текстура на неговите съцветия прекрасно подчертава по-едрите цветове на букета. При мен е засаден на южен склон на алпинеума - там ми е най-горещото и сухо място. Чувства се прекрасно и е станал огромно растение. Цветоносите се режат за сухи букети, когато започнат да се отварят цветчетата, защото с прецъфтяването лилавият цвят става белезникав. Сушат се на малки връзки, провесени - на проветриво и сенчесто място. Ето го:
Limonium latifolium:
Limonium latifolium:
По-отблизо:
2. Goniolimon tataricum (Limonium tataricum) - змийска трева
Също местен вид, със същите изисквания за отглеждане. Нарича се змийска трева, защото расте на абсолютен припек. Цветоносните клонки са по-груби, гребеновидно разклонени. Височина и ширина - 50-60 см. Цветовете отначало са розово-лилави, после стават бели.
Goniolimon tataricum
3. Goniolimon speciosum
Този вид не е местен, но също го предлагаме, макар и съвсем в ограничени количества. Неговите съцветия са по-малки и компактни.
Goniolimon speciosum
