Acantholimon glumaceum, разсадник "Зелена пролет"
Акантолимоните са род растения от сем. Plumbaginaceae (Саркофаеви). Предстваители на този род се срещат в Южна Европа, Азия, Μала Азия. Смята се , че родът наброява 90 вида. Негово местообитание са сухи и безплодни планински степи, където той се справя със екстремни суша и студ. Eто няколко снимки на акнтолимони, снимани в естествената им среда:
Acantholimun ulicinum ssp. ulicinum, Аладалар, 3100 м -Турция (сн.Р.Върбанов)
Acantholimon ulicinum, вр. Ерджияс, 2700м, Турция (сн.Р.Върбанов)
Acantholimon ucerosum, Турция, 1800 м (сн.Росен Върбанов)
Акантолимоните са рядко срещани в продажба, защото трудно се намират семена от тях, а също така и трудно се размножават вегетативно. Ние отдавна отглеждаме в разсадника два вида. Първият, с който се сдобихме преди много години години и който обикновено предлагаме в продажба (когато успеем да го размножим вегетативно) е Acantholimon glumaceum.
Интересна е историята на нашия акантолимон. При едно посещение на парк Врана преди 20 години, ни дадоха няколко резника от него, ние ги вкоренихме успешно и оттогава го отглеждаме. Алпинеумите на парка Врана са изграждани в началото на миналия век, под личното ръководство на цар Фердинанд, който е запален ботаник и кани при създаването на парка видни наши и чужди специалисти. В онези години парк Врана е бил толкова красив и богат на растения, че далеч е превъзхождал много европейски паркови образци на кралски особи, които неизменно следвали помпозния бароков и изчистен стил на дворцовите градини. Парк Врана е бил по-скоро ботаническа градина в пейзажен стил, а не дворцова такава - изпреварила като визия и съдържание времето си. Събрана е била растителност от цял свят. За съжаление огромна част от това богатство е загубено и съсипано през годините вследствие на лошо стопанисване. При създаването на алпинеумите, ботаникът Йохан Келерер засажда около 3000 растителни вида, а при едно изследване през 2002 година са установени едва 170 вида.
Цялото това отклонение го правя, за да ви кажа, че акантолимона, който ние отглеждаме, е същият онзи акантолимон, засаден преди повече от 100 години във Врана от градинарите и ботаниците на цар Фердинанд. Царските алпинеуми в парк Врана са гигантски за нашите представи за алпинеум. В тях са използвани огромни камъни, пренесени от нашите планини. И някои от тях са покрити с Acantholimon glumaceum. Едно растение за сто години е успяло да покрие десетки квадратни метри и да оцелее на всякакви превратности. За съжаление нямам снимки оттам, а и не знам доколко са достъпни за разглеждане тези алпинеуми в момента. Във всеки случай от този факт можете да придобиете представа колко е жизнен акантолимонът, когато се гледа по подходящия начин.
Acantholimon glumaceum e вечнозелен храст. Прави дълбок, централен и слабо разклонен корен, поради което местенето на възрастно растение е обречено на провал. Леторастите всяка година дават прираст от снопче последователно и гъсто разположени по върха на летораста игловидни и много бодливи листа (acanthos се превежда като шип, бодил). Тези леторасти в старата си част се оголват, но оголената част остава невидима на повърхността. И така на повърхността се вижда една вечнозелена, но много бодлива възглавница, която с годините се превръща в бодлив килим. Важно условие за оцеляването на акантолимона е добрия дренаж, бедната и за предпочитане варовита почва. Неговото място е наистина само в алпинеум, където корените му могат да нарастват безпрепяствено с години и да осигурят нарастването и развитието на надземната част.
Акантолимоните цъфтят с розови цветчета, събрани в невисоки прости класове. Цъфтежът е много ефектен, обикновено обилен при 3-4 годишно растение. Липсата на цъфтеж трябва да ви наведе на лоши мисли относно здравословното му състояние. Прецъфтялото растение също е много ефектно. За съжаление в култура, особено в нетипични за него условия, каквито са нашите алпинеуми, не дава кълняемоспособни семена.
Пролет, преди цъфтежа:
Цъфнал:
Прецъфтял:
Вторият вид, който отгледахме от семена, ще нарека Acantholimon sp. Семената бяха вносни, но не се уточняваше вида. Затова, на каквото и да ми прилича, ще се въздържа да съм му кръстница. Прекалено малко информация има за този род, много често един вид се среща под няколко имена и т.н. Той наистина е много по-бодлив, със сребриста листна маса, напомняща на карамфил. Този акантолимон, както сами ще се убедите, е много ефектен и след прецъфтяване. За съжаление, той е още по-неподатлив на вегетативно размножаване. За много години сме успели да вкореним 2-3 резника. Затова го имаме в колекцията, но не го предлагаме в разсадника.
Acantholimon sp.
Преди цъфтежа:
Цъфтеж:
След цъфтежа - отново е прекрасен: