Малките "бижута" в алпинеума

[Алпина]

Тези растения за всеки страстен колекционер са различни. А попадат в категорията на бижутата, според мен - първо заради ръста си - те са дребнички, ненатрапващи се с размери или крещящ цвят. Приканват ни ние да се смалим, за да ги забележим, да се наведем и приближим максимално до тях, за да ги оценим. Понякога даже човешкото око не може да различи изумителните им детайли. За щастие, днес макрофотографията прави съвсем достъпен техният лилипутски космос. Тези растения оценяваме като бижута и заради тяхната рядкост. И на трето място, според мен - заради усилията, които сме вложили да ги отгледаме и запазим във времето. Те са истинска наслада за колекционера и маниака на тема растения. В Англия, страна с богати традиции, а и възможности на Alpine Garden Society (няма защо да се лъжем), се провеждат ежегодни срещи и конкурси на колекционерите на алпийски растения, където всеки показва какво е успял да отгледа и това споделяне на информация и растения обогатява не само преките участници в тези цветарски изложения, но и всички любители по света, споделящи обща страст и интереси.

Особено ценни са диви и ендемични видове, чието намиране е свързано с пътешествия и събиране на семена от цял свят или пък обмен на такива, в който за да получиш нещо ценно, сам трябва да предложиш такова. Немалко са и усилията редките растения да бъдат отгледани и да се възпроизведе в максимална степен естествената им среда, за да се чувстват те комфортно в новия си дом.

Тъй като в нашия разсадник се произвеждат и сравнително популярни, търсени и лесни за отглеждане растения, ни остава твърде малко време за колекционерските ни амбиции. Все пак, имаме и растения, които са ни повод за гордост и които сме успяли да опазим във времето. Това са нашите "бижута", които се опитваме да предлагаме и в разсадника, в ограничени количества и по-скоро за ценители.

1. Започвам с едно интересно и красиво растение, може би не толкова рядко отглеждано по света. С блестящата асперула се сдобихме преди 5-6 години (внoс от Англия), все още я притежаваме и отглеждаме в неголеми количества в разсадника. Става дума за

Asperula nitida

Макар и дребничка, тази асперула (лазаркиня) е едно фотогенично и благодатно за отглеждане растение. Сравнително непретенциозна, дълговечна, а и подходяща за отглеждане в малки алпийски аранжировки и в съдове. Нараства бавно. Висока е едва 2-3 см. Ендемичен вид за Гърция и Турция (Мала Азия).

[Murof]

Хайде и за да покажа едно растение което го имам, благодарение на вас

Iris melita

[Алпина]

Някога, когато липсваше много ботаническа информация, особено онагледена със снимки на растения, бях подведена от един туристически определител, който твърдеше, че това е медова перуника (Iris mellita). Сега обаче знам, че тази малка перуничка всъщност се нарича Iris pumila (Iris clusiana). Така че, Муров, моля за извинение, че съм те подвела! Но това е точният вид. Прекрасни са, наистина. И във всевъзможни цветове.

Ето няколко не толкова хубави снимки на моите:

[Алпина]

Aquilegia jonesii

Едно единствено растение поникна от две пакетчета семена. Стана малко по-едричка (цели 10 см), отколкото си я представях, но да предположим че се дължи на отглеждането в оранжерия, сянката, поливането и торенето. Важното е, че събрах доста семенца. А дано!

[nadin]

Това ми прилича повечена aquilegia discolor. Аз я имам и е точно са такъв характерен бял кант на цвета и длановодини листа. Мойта jonesii още не е цъфнала, но като че ли листата и са много по-нарязани.

[nadin]

Ти от къде взе семената? С кандилките е много трудно да се докара точния вид щото много се кръстосват.

[Алпина]

Семената са от Chiltern. Знам че при кандилките даже видовете хибридират помежду си, да не говорим за сортовете. Но, конкретно тази беше в оранжерия, форсирана. Цъфна 2-3 седмици преди всички други кандилки и в пълна изолация, така че се надявам семената, които аз събрах да са идентични с растението от снимката. Друг е въпросът какъв е произходът на семената на Chiltern и дали вече не продават някакъв хибрид, а не точно A.jonesii.

Явно си нямам чиста A.jonesii. А си имам този хибрид: Aquilegia jonesii x Aquilegia saximontana. Много съм любопитна твоята как ще се прояви тогава.

[nadin]

Аз имам две jonesii. Едната е от семена също от Чилтърн, а другата е от потертон на корен.
И двете са почти еднакви на листа ще ги видя като цъфнат и ще снимам за сравнение.
http://www.rareplants.eu/shop също предлагат семена от jonesii и никнат повече от тези на чилтерн, а и семената си отговарят . Дано ми оцелеят за да сравняваме.

[nadin]

Ето я и мойте A. jonesii:

[Алпина]

Прекрасна е, и прилича на истинската Α.jonesii. Вероятно това e растението от Потертън. Тази хвойна отдясно става чудовище. Трябва да пазиш кандилката от нея. При мен същата погълна доста семпервивуми. Поради което спирам практиката да садя хвойни и котонеастри покрай малките растения, и май изобщо в алпинеум.