Понятието треви в ботанически смисъл е ясно - това е сем.Poaceae (Житни). Във връзка с използването им най-вече като декоративно изразно средство в градинското озеленяване и ландшафтния дизайн, употребата на понятието треви е разширило обхвата си и включва и други групи растения, извън класическите житни треви. Това е съвсем нормално, защото ландшафтните дизайнери и техните клиенти се интересуват от градинската композиция и нейната динамика и дълговечност в сезоните и годините, а не от ботаническата класификация на тревите. Както строителят не се интересува толкова от технологията или материалите за производство на тухлите, а от техните видими и чисто прагматични качества като строителен материал.
И така, след горната прелюдия мога накратко да опиша какво се включва в понятието треви от гледна точка на ландшафтния дизайнер:
1. Същински треви (True grasses).
Това са представителите на сем. Poaceae (Житни). Тука ботаниците 
и няма противоречие. Към популярните и използвани в озеленяването истински треви принадлежат родовете: Achnatherum, Alopecurus, Avena, Brachypodium, Boutelоua, Briza, Calamagrostis, Chasmanthium, Cortaderia, Corynephorus, Dechampsia, Elymus, Erianthus, Eragrostis, Festuca, Glyceria, Hierochloe, Histrix, Holcus, Hordeum, Imperata, Koeleria, Lagurus, Melica, Molinia, Milium, Miscanthus, Muhlenbergia, Panicum, Phalaris, Pennisetum, Phragmites, Poa, Sesleria, Spartina, Sporobolus, Stipa. Със сигурност пропускам родове, които нямат представители в България. Тези същински треви могат да бъдат едногодишни или многогодишни, вечнозелени или не. В повечето случаи тези треви са за слънчеви месторастения, сравнително невзискателни към плодородието на почвата и с по-малки нужди от вода (поливане). Все пак, когато ги използвате, е добре да се ръководите от конкретните описания за техните екологични изисквания
и няма противоречие. Към популярните и използвани в озеленяването истински треви принадлежат родовете: Achnatherum, Alopecurus, Avena, Brachypodium, Boutelоua, Briza, Calamagrostis, Chasmanthium, Cortaderia, Corynephorus, Dechampsia, Elymus, Erianthus, Eragrostis, Festuca, Glyceria, Hierochloe, Histrix, Holcus, Hordeum, Imperata, Koeleria, Lagurus, Melica, Molinia, Milium, Miscanthus, Muhlenbergia, Panicum, Phalaris, Pennisetum, Phragmites, Poa, Sesleria, Spartina, Sporobolus, Stipa. Със сигурност пропускам родове, които нямат представители в България. Тези същински треви могат да бъдат едногодишни или многогодишни, вечнозелени или не. В повечето случаи тези треви са за слънчеви месторастения, сравнително невзискателни към плодородието на почвата и с по-малки нужди от вода (поливане). Все пак, когато ги използвате, е добре да се ръководите от конкретните описания за техните екологични изисквания
2. Острици, карекси (Sedges).
Всъщност това са тревите oт сем. Cyperaceae (Папирусови), но тъй като най-използвани в озеленяването са представителите на род Carex (карекси, острици), той е дал името на групата.
В тази група попадат родовете: Carex, Cyperus, Eleocharis, Eriophorum, Schoenoplectus, Scirpus, Uncinia. Най-общо за тях може да се каже, че се развиват на влажни и богати почви (Carex, Uncinia), а останалите са крайбрежни растения.
Carex comans "Frosted Curls"
Scirpus lacustris "Variegatus"
3. Дзуки (Rushes).
В семейство Дзукови (Juncaceae) има два рода с декоративни представители: Juncus (дзуки) и Luzula (светлики). Първите са блатни и крайбрежни растения, виреещи на преовлажнени и даже заливаеми места. Лузулите са горски треви, в много случаи вечнозелени, които обичат лека хумусна почва и се справят идеално със сянката.
Juncus filiformis "Spiralis"
Luzula nivea
4. Папури (Cat-tails).
В тази група са всички папури - род Typha. Te са типични крайбрежни растения, които растат по брега на стоящи води - езера, блата. За тях е задължителна влажната до мокра почва и понасят заливане.
Typha minima
5. Бамбуци (Bamboos).
Бамбуците всъщност са същински треви и са от сем. Poaceae (Житни). Въпреки това те се разглеждат самостоятелно в озеленяването, в обособена само за тях група. Причината е, че доста се отличават от другите представители на сем. Житни - образуват вдървенели и разклонени стъбла, не цъфтят всяка година, а през големи и различно продължителни периоди от време. Цъфтящите и семеносещи растения обикновено загиват, но след няколко години популацията се възобновява.
6. Тревоподобни растения (Grass like plants).
Тук има растения, които нямат нищо общо с тревите и могат да принадлежат на семействата Araceae, Liliaceae, Asparagaceae и др. Въпреки това в ландшафтния дизайн се поставят в групата на тревите, защото с тях се постига същият визуален ефект. Най-честите примери са родовете Liriope, Ophiopogon, Acorus.
Ophiopogon minor
Liriope muscari
7. сем. Restionaceae (Restios).
От тази група снимки нямам. Не че не сме опитвали и тях да ги отглеждаме 
. Семейство Restionaceaе e с представители основно в Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В него има много внушителни и необичайно изглеждащи растения, но твърде топлолюбиви за условията на България. Т.е. без изгледи да бъдат отглеждани в нашите градини, освен може би от страстни колекционери и ентусиасти. Давам един линк, за да придобиeте представа за тези треви. Между тях има такива, чиято студоустойчивост е 7 зона и бихте могли да експериментирате в по-южните части на страната. Но у нас засега не се предлагат и отглеждат.
. Семейство Restionaceaе e с представители основно в Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В него има много внушителни и необичайно изглеждащи растения, но твърде топлолюбиви за условията на България. Т.е. без изгледи да бъдат отглеждани в нашите градини, освен може би от страстни колекционери и ентусиасти. Давам един линк, за да придобиeте представа за тези треви. Между тях има такива, чиято студоустойчивост е 7 зона и бихте могли да експериментирате в по-южните части на страната. Но у нас засега не се предлагат и отглеждат.Ето една красива трева от сем. Restionaceae - Elegia capensis.
