Власатките (род Festuca)

[Алпина]

Власатките са едни от първите треви, намерили място в озеленяването. По принцип допреди 20-30 години употребата на декоративни треви в ландшафтната архитектура е била съвсем ограничена. Но е било неизбежно, покрай стремежа си да доближим естествеността на Природата и Твореца, да не преоткрием красотата на декоративните треви в градината. Използвали са ги главно в алпинеуми или бордюри. Ще ги открием в най-ранните книги по цветарство и озеленяване, издадени в нашата страна още през 50-те години на миналия век.

Festuca glauca v.glauca - синя власатка (всъщност по-скоро сива власатка, ако се придържаме към буквалния превод от латински)


1. Естествено една от най-популярните е синята власатка (Festuca glauca v.glauca), от която има селекционирани наистина много сини сортове (напр. сорта Elijah Blue). Тази власатка е вечнозелена, силно сухоустойчива, светлолюбива и непретенциозна. Може да се отглежда и на полусянка, почти без нужда от поливане. Важно е да се знае, че най-интензивно син е цветът на младите растения. Когато стане на 3-4 години губи яркия си цвят. Тогава, за да имате отново хубаво растение трябва рано напролет да извадите старото растение и да го разделите на по-малки туфи. Растението се подмладява и е отново красиво. Това е и начинът за вегетативно размножаване на синята власатка.
Интересен и красив е и един жълто оцветен сорт на синята власатка -Festuca "Golden Toupee". Засега се развива прекрасно, някъде прочетох, че е по-краткоживеещ от другите власатки. Тепърва ще го проучвам.

Festuca "Golden Toupee"


2. По-малко известна, но изключително красива е зелената власатка (Festuca scoparia). Тя е ниска, вечнозелена, изумрудена на цвят, почвопокривна за неголеми пространства. Изключително ефектна в алпинеуми. Изисква слънчево месторастене и добър дренаж, съчетан с умерено поливане, макар че издържа и на засушаване.

Festuca scoparia - зелена власатка


3. Власатка на Майер (Festuca Mairei). Тази е една от любимите ми треви. Вечнозелена и компактна като всички власатки, но достигаща до 80-100 см височина. Листната маса е зелена, със сивкав оттенък. Малко са едрите вечнозелени треви у нас. Въпреки, че произходът й са планините на Мароко, тя си остава вечнозелена и не мръзне, когато се отглежда в земята. В кашпи листата и отмират, а понякога мръзне частично дори коренището - за условията на Северна България. И като всички власатки е сухоустойчива и абсолютно непретенциозна към почвеното плодородие. Най-добре се развива на слънце.

Festuca Mairei - власатка на Майер

[greeneyed]

Синята власатка при мен седи като мумифицирана- нито расте, нито загива. Рискувам да я загубя, ако я извадя и я разделя. Покрай езерцето е, не мисля , че се преполива, но явно не харесва местообитанието си.

[Алпина]

Власатките определено не обичат излишна влага. Ако поливаш там заради другите растения, ако е между други растения, които я притискат - възможно е да не се чувства добре. Власатките се чувстват добре на слънчево, добре дренирано (особено ако се полива често) и обветрено място. Колкото до местенето, в тази тема по-долу дадох една класификация на тревите (вторият пост): http://media.snimka.bg/s1/5135/036514941.jpg?r=0. Власатката попада в категорията "cool-season grasses". T.e. тя наистина би се развивала по-добре на по-хладно, а местенето се прави в ранната пролет или есента. При мен също е топло, но не съм забелязала да има проблеми. Пролетта изглеждат най-добре и най-сини, освен това тогава нарастват. Лятото в жегите спират растежа си и общо взето вегетират. А на 3-4 години старата туфа трябва да се дели и подмладява, защото погрознява. Миналата година поради липса на място оставих едни власатки на сянка - позеленяха и също си спряха растежа. След като ги изнесох на слънце си оправиха визията. От снимката ти оставам с впечатление, че е на сянка, и че е притисната от други растения, които не оставят място за нейните корени. От кога е натова място?

[greeneyed]

Слънцето я огрява след 11 ч, да -притисната е , иначе е синя, ама не расте; ще я преместя, ще я разделя внимателно. по-лошо няма да стане. Имам я от около 4 години.
Carex и Косите на Вероника/ съжалявам, че съм забравила лат.име/ са чудесни, на слънце са, дори и есента и зимата имат добра визия.
А кортадерията ми сигурно никога няма да цъфне, не и достига слънцеогряване според мен.

[Алпина]

Ако е 4 годишна, време и е за разделяне и подмладяване. Направи го пролетта, преди да е започнала да расте и й избери ново място.

[greeneyed]

Преместих я днес, просто беше подгизнала! Как е оцеляла досега! Сега е, надявам се ,на правилно място. А тук се вижда другата власатка, добре ѝ е.

[Мария Славова]

Сърдечен привет от баба ви Марийка!От години си търся тази красавица- синя тревица , ооообаче все не стига и не стига до Силистра...та има една просба...ааако някой има в по-вече за разделяне и раздаване на туфичка ще съм мнооооого благодарна,,,ще дам допълнителни координати ако стане необходимо.

[greeneyed]

А кортадерията ми сигурно никога няма да цъфне, не и достига слънцеогряване според мен.

Кортадерията цъфна в късното лято- много ми е драго! Даже още стоят цветовете, не се разпиляват въпреки зимата. На този етап в градината преди да падне сняга най-атрактивни са тревите.





Дано да се виждат снимките този път.

[Алпина]

Пак не се виждат, за съжаление. Може би има някакъв проблем в сайта, където си качваш снимките.

[coolmimi]

Най се дразня като ми се запуши мивката и не мога да я ползвам. Обикновено така я караме доста време, преди да извикаме професионалист, който си се занимава с отпушване на канали.