Почвопокривни растения за слънце и суша

[Алпина]

Един много често срещан проблем в градинското озеленяване е да се намерят растения, които могат да се справят в условията на ограничено или липсващо поливане. Дали защото се отнася до вилни градини, липса на вода, липса на време и пр., но това често се налага. В екстензивни покривни градини, алпинеуми и скални градини без поддръжка ( в края на краищата и в природата е така), гробни парцели, слънчеви скатове, между плочите на плочопътеки и пр. Почвопокривните растения имат особена и незаменима роля в градинската композиция. Те са тези, които обединяват и свързват в едно всички нейни елементи - било дървета и храсти, високи тревисти растения, камъни, настилки, дърво. И в крайна сметка одухотворяват архитектурните и мъртви детайли и смекчават тяхното въздействие.

Ще пиша тук за почвопокривните растения не по принцип, не като ви залея с картинки, които предизвикват възклицания "ах" и "ох". Ще пиша само за растенията, които познавам, които отглеждаме в разсадника, и които можете да закупите от нас.

1. Студоустойчиви сукуленти.

Delosperma cooperi
Delosperma nubigenum

Няма да ги изреждам поименно, това са най-общо растенията от родовете Sedum, Sempervivum, Delosperma, Orostachis, Opumtia и др. Визирам умерения пояс и климата на България. В природата виреят на сухи, припечни места, с бедна и каменлива почва, тънък почвен слой и т.н. Екстремали Ето защо те са едни от най-често използваните растения, когато искаме да покрием някаква площ без да се налага да се грижим за нея. Може би само в началото след засаждането е нужно поливане, докато развият хубав корен на новото си място. После можете да ги оставите. Можете да ги поливате от време на време, разбира се. Но и да не ги поливате те ще се справят - това може да е с цената на спиране на растежа, понякога обезлистване и пр., но сукулентите са много витални. Природата ги е снабдила с естествени резервори за вода в месестите им листа и стъбла, отреждайки им да растат там, където много други растения не могат. Другите грижи са плевене - налага се първоначално, впоследстве седумите надделяват над другите растения. И разбира се някакъв контрол върху растежа. Някои от тях доста се разрастват, но все пак са тревисти растения и лесно може да се контролират. В разсадника предлагаме между 30 и 40 вида и сорта студоустойчиви сукуленти. Няма да ги описвам подробно. Можете да четете за тях и да си ги избирате ТУК и ТУК.

2. Thymus - мащерка

Thymus praecox ssp.lanuginosa

Не знам защо мащерките са толкова неглижирани като растения за суша. Ами те са прекрасни - вечнозелени, ароматни, подправка и билка. Даже носят на инцидентно утъпкване, цъфтят красиво. Супер непретенциозни са. Освен това при тях има учудващо голямо разнообразие и едва ли можете да си го набавите с един излет. Обаче за мащерките също си има отделна тема, тъй като ние сме пристрастни към тях - ето ТУК.

3. Dianthus - карамфил.

Карамфилите са вечнозелени и повечето са доста сухоустойчиви. Тези малки симпатични топчици на снимката след една година ще се слеят. Не можете да разчитате на равно и гладко покритие, но затова между камъни и плочи и пълнеж на разни пространства са незаменими.

Dianthus deltoides

5. Phlox subulata, Phlox douglasii - ниски почвопокривни флоксове.

Ниски, вечнозелени, умерено бързо разрастващи се, с невероятно ефектен пролетен цъфтеж. Има много сортове, главно на горните два вида. Тук коментарът е излишен - но, само пролетта, около месец е цъфтежа, впрочем и за тях има тема ТУК и ТУК.

6. Arabis caucasica - арабис.

Арабисите са много непретенциозни и сухоустойчиви. Имат вечнозелена ниска и плътна листна маса, красив пролетен цъфтеж. Поради което могат да се ползват без проблем на места без поливане и поддръжка, бордюри, подпорни стени алпинеуми площи за покриване и пр. Лесно се контролират при разрастване. За тях можете да прочетете повече ТУК.

7. Cerastium - церастиум.

Вечнозелена сребриста маса, обилен цъфтеж през май. Екстремно сухоустойчив, бързоразрастващ се (определено се нуждае от контрол), подходящ за наклонени терени и подпорни стени, върху които има каскаден ефект. Πредлагаме два вида:

Cerastium tomentosum


Cerastium candidissimum. Γръцки вид, по-сребрист и компактен.

8. Iberis sempervirens - иберис.

Тъмнозелена листна маса, обилен, ефектен и сравнително продължителен пролетен цъфтеж. Не се разраства много бързо. Прекрасно почвопокривно растение, за слънчеви и сухи алпинеуми, бордюри, сухи и слънчеви скатове, подпорни стени.

9. Paronychia capella - сребриста паронихия.

Местен вид, не особено популярен в озеленяването. Паронихията е ниска, вечнозелена, много сухоустойчива, с интересен цъфтеж.

10. Glubularia cordifolia - глобулария.

Също местен вид - представлява ниско,вечнозелено полухрастче, което плътно покрива всичко по пътя си - почва, камъни. Много ефектно и красиво цъфтящо растение и в същото време почти непознато в градините. То е по-подходящо за алпинеуми и скални кътове, Макар и не много бързорастящо, за години може да покрие доста големи площи.

[Алпина]

11. Aster ericoides f. prostratus - пълзяща есенна астра.

Хубава тъмнозелена листна маса, която в края на лятото се обсипва с безброй малки звездовидни бели цветчета - дребни, но обилно. Трябва да и се предвиди място, където да се разраства, или да се контролира.

12. Crucianella stylosa (Phuopsis stylosa).

Eдно непретенциозно, бързоразрастващо се и красиво цъфтящо почвопокривно растение, което можете напълно да забравите в градината си - то само ще се гледа. Има един малък недостатък - неприятна миризма, която обаче се усеща само ако се приближите съвсем до него и го помиришете. Но ако само го гледате, без да го тъпчете, няма никакъв проблем да си го отглеждате - благодатно растение е.

13. Hellianthemum sp. - желтак.

Този род включва ниски вечнозелени полухрастчета. Красиво цъфтящи и не непременно жълти. Всички са много сухоустойчиви и красиво цъфтящи.

Например Hellianthemum x hibridum. създадени са разнообразни сортове в бяло, розово, червено. Той трябва всяка пролет да се подстригва, защото иначе старите клонки се оголват и листа и цветове има само по върховете на леторастите.

Hellianthemum nummularium

Местен вид. Много непретенциозен и бързо растящ, с плътна тъмнозелена и вечнозелена листна маса, която си остава такава и без подстригване, едри жълти цветове.

Τoва също е вид желтак, независимо че попада в един близък род - Rhodax. Много красиво растение, местен вид.

Rhodax canus

14. Antennaria dioica - витошки еделвайс.

Витошкият еделвайс няма много общо с познатия ни еделвайс. Винаги съм се чудила защо това растение остава недооценено. Дълговечно, с вечнозелена и сребриста листна маса, съвсем нисичко, екстремно сухоустойчиво и непретенциозно. Цъфтежът не е много ефектен (това е доста относително твърдение), но като почвопокривно е прекрасно растение, конкурира се със сукулентите по издържливост. На разсадника предлагаме този сорт - със светлорозови цветчета.

[Алпина]

12. Silene - силене, плюскавиче.

Ето няколко вида силене, които са много сухоустойчиви и могат да бъдат използвани като почвопокривни растения.

Silene alpestris - алпийско силене. Вечнозелено, пролетноцъфтящо в бели
звездовидни цветчета.

Silene uniflora (ssp.maritima, ssp. compacta). Две разновидности на едно силене със сребриста листна маса, която при по-топла зима може да е вечнозелена. Цъфти с бели цветове в началото на лятото.

Silene schafta . Това силене започва да цъфти в края на лятото и продължава до края на есента. Не е вечнозелено, но е с добър почвопокривен ефект.

13. Teucrium chamaedris - подъбиче.

Това подъбиче е местен вид, среща се в цяла България. Вечнозелено, красивоцъфтящо, много сухоустойчиво, билка. И въпреки това почти непознато и неизползвано в градините.

14. Erigeron alpinus - алпийски еригерон.

Сравнително бързо разрастващо се, невечнозелено почвопокривно. Ниска и плътна листна маса, цъфти в края на пролетта с лилави маргаритоподобни цветчета (с размера и височината на познатите ви парички), непретенциозно и сухоустойчиво.

15. Scutellaria alpina - скутелария, алпийска превара.

Скутеларията е местен вид. Разраства се бързо, почти агресивно, цъфти ефектно и продължително. Не е вечнозелена, но може да се използва там, където се налага бързо покриване на площ.

[greeneyed]

Много полезни насоки ни давате с тези теми. Сега да споделя как се развиват при мен някои от почвопокривните растения.
Семпервивум- уморих всички гиздави форми, остана само местния вид- светлозелен,под път и над път се среща. Обаче не се размножава както трябва- изглежда иска още повече слънце и по-камениста почва. Сега съм купила един в гърне и е прибран на завет, но навън.



Делосперма купъри- не смея да я оставя навън. Сега например върху нея ще има 40-50 см сняг, ще оживее ли?

Имам аптения, но е в саксии ,прибрана в къщи. Догодина ще оставя за проба някой стрък навън; зимите са различни, не съм сигурна при сегашните температури как ще е напролет.

Ниските карамфили много ме ядосват- източват се , полягат, режа ги , обаче такава топка, както на снимката, никога не съм постигала.

Флокс субулата- супер е , размножава се , само един недостатък има- както всички пролетни цветя -цъфти кратко.

Арабиса си го харесвам, обаче покрай другите цветя се полива повече от необходимото му , източва се и поляга. Сега не знам след снега да изрежа всичко ли и да тръгне отначало.

Iberis sempervirens е мъничък, но се разраства; новичък е и още не мога да се жалвам от него или да го хваля.

Erigeron alpinus- май-май го няма вече, загуби се.

[Алпина]

Аптенията е топлолюбива, но делоспермите ми вече няколко зими оцеляват навън - и на алпинеума, и в саксии. Това, което може да ги убие, е много влага и студ едновременно. Но не мисля, че снегът ще им попречи. За проблемите ти с алпийските растения допускам, че садиш много нагъсто, може би не достатъчно слънчево и те бързо започват да си пречат едно на друго. При мен също карамфилите като се разраснат много и няма накъде да се развиват, ги хваща някаква гъбна болест, която буквално за няколко дни ги отнася. Ако забележа и ги орежа своевременно, се възраждат и започват отново да растат. Аз разполагам с доста място за експерименти, освен това е добре растенията в алпинеум да са отделени едно от друго и да не се допират - отделят се с по-големи камъни или плочи, а празното пространство между тях трябва да се покрие с дребен чакъл, а не с други растения. Алпинеумът иска най-много обгрижване от всички градински изпълнения. Семпервивумите искат пълно слънце, бедна почва и суша. Ако си решила да подстригваш - за пролетно цъфтящите го направи след цъфтежа. За да ги намалиш в ширина (разрасналите се) режи смело, а във височина ако ги намаляваш - не прекалявай - остави живо стъбълце с листа или поне вегетативни пъпки. Не всички понасят добре ниско подстригване. Не подстригвай и в много горещо време, че понякога след подрязването и оголването на силно слънце и високи температури, се изсушават и не успяват да се възстановят.

[greeneyed]

Разбрах си грешките,благодаря за акуратните обяснения, Алпина! Налага се нова концепция за алпийските растения, къде да им го търся тоз прИпек?

[Алпина]

Ако нямаш припек, избери дребни растения, които понасят полусянка - дребни кампанули, папрати, някоя каменоломка. Избирай такива, които дълго остават компактни и не се разрастват бързо. При всички положения, голяма част от алпийските растения ежегодно или на няколко години искат някакви грижи - разсаждане, намаляване, подстригване и пр., за да изглеждат добре. Има и такива, които са декоративни 2-3 години, после се садят наново. Важна е цялостната визия в случая, а не да има голямо количествено и качествено разнообразие. Макар че на всички ни е присъщо да прекаляваме и да си пожелаваме всичко, което ни грабне окото. Малката градина си е направо наказание в такъв случай.

[greeneyed]

Важна е цялостната визия в случая, а не да има голямо количествено и качествено разнообразие.

Абсолютно точно казано! Ама трябва и да се чете, преди да се сади!

-папрати имам от Витрофлора, чудесни са
-кампанули изофила ми ги отмъква сляпото куче /вдън земя да потъне дано))))))))))))))))))))/, повече не засаждам;
-саксифрага -след безброй неуспешни опити, сега като чета за нея ,реших пак да опитам между камъни и камъчета
-пулсатилата ми е от теб , дума лоша за нея не мога да кажа- разраства се , цъфти, душичка . И розова съм купила, ама излезна нещо съвсем друго.

[Алпина]

Продължавам с почвопокривните сухоустойчиви растения, които предлагаме в разсадника:

16. Аzorella trifurcata - азорела.

Почти непозната, аз също имам малко опит с нея. С произход суха и студена Патагония. Може да се сади, освен на слънце и на лека полусянка. У нас се предлага много рядко. Вечнозелена, подходяща за почвопокривно растение на добре дренирани места, с жегите се справяше добре. Желателно е растението да расте върху слой от филц, защото мисля, че първата ми азорела на алпинеума загина от преовлажняване, т.е. азорелата наистина се нуждае от добър дренаж. Почвопокривно растение за алпинеуми и между плочопътеки.

17. Petrorhagia saxifraga - петрорагия.

Петрорагията е местен вид и наистина е екстремно сухоустойчива и непретенциозна. Виждала съм я да расте в язовирната стена на яз.Панчерево и на много други невъзможни места. Самозасява се и е инвазивна. Има тревоподобна вечнозелена листна маса и продължителен цъфтеж - с дребни, розови и подобни на гипсофила цветчета. Използва се в екстензивни покривни градини и може да расте в тънък слой почва без поливане.

[Алпина]

Acaena inermis "Purpurea" - ацена.

Ацената, тази и всички останали видове ацени произхождат от планините на Нова Зеландия. Те са интересни вечнозелени почвопокривни, а конкретно този вид, който предлагаме в разсадника, е с тъмночервена и фина листна маса. Височината и е 5-6 см, разраства се доста бързо, откроява се с нестандартния си цвят. Светлолюбива сухоустойчива, нуждае се от добър дренаж. Засега впечатленията ми са, че добре понася нашите зими.

Erigeron karvinskianus - еригерон на Карвински.

Едно слабо познато у нас, но много перспективно почвопокривно растение. Въпреки че понякога го третират като едногодишен за условията на България, засаден на слънчево, дренирано и закътано място този еригерон не само оцелява зимата, но и обилно се самозасява. Цъфтежът е обилен и продължителен, а цветчетата варират от розово до чисто бяло. Растението е сухоустойчиво и бързоразрастващо се. Прекрасно почвопокривно, което ще ви радва цяло лято с цъфтеж. Подходящ и за висящи кощници и кашпи.