Стелещите се форми на хвойните (род Juniperus, сем. Cupressaceae) са най-популярните и утвърдили се почвопокривни иглолистни растения. Сред най-големите им предимствата са, че са вечнозелени, лесни и непретенциозни за отглеждане - издържат пек, суша, студ, бедни почви. Присъствието на стари растения във всички градски паркове само доказва, че те се справят с всички капризи и екстремни изяви на времето. За тях не са полагани грижи в продължение на десетки години, но те все така си изглеждат перфектно. Почвопокривните хвойни не са много бързо растящи, но пък са изключително дълговечни - живеят десетки години, разрастват се симетрично и концентрично във всички посоки. Освен като почвопокривни, засадени по подпорни стени и бордове се държат като каскадни, обличайки бетона с вечнозелена и плътна листна маса. При нужда хвойните могат да се подстригват и ограничават. Имат изключителен противоерозионен ефект на наклонени, бедни и скалисти терени, където други растения трудно биха се справили. Все пак с уговорката, че при засаждането се полагат някакви първоначални грижи за растението, докато се прихване и направи корен на новото си място. Стелещите се форми на хвойните са доста, като непрекъснато се селкционират нови. Затова аз не се наемам да ги изчерпвам, а просто ще спомена някои от най-популярните и вече утвърдили се в озеленяването видове и техните сортове. Тъй като си имаме тема за иглолистните растения, тук те ще присъстват, с оглед функцията им именно като почвопокривни, без да се спирам детайлно на тях като растения.
1. Juniperus sabina - сабина, казашка хвойна - доайен в озеленяването и най-популярната, отглежданата и използваната хвойна в близкото минало. Сега отстъпва на нови и по-атрактивни хвойни, но ролята и на незаменим пионерен и декоративен вид в озеленяването си остава:
