1. Дълбочина на отглеждане. В градинарството са разпространени предимно хибриди на водни лилии, които са непретенциозни и се приспособяват до голяма степен към предоставената им дълбочина. Има лилии, които са предназначени за водоеми с дълбочина 30-50 см, има и такива, за които се препоръчва дълбочина 50-80 см. Обикновено при закупуване на водната лилия, оптималните граници на дълбочина са посочени. Изглежда, че дълбочина 50 см е достатъчна за повечето градински хибриди, които са в продажба. Но личният ми опит е показал, че дори отглеждани на доста по-плитко, или пък в по-дълбок до 1м или малко повече водоем, лилиите се справят успешно. По време на развитието на водната лилия през пролетта, дръжките и цветоносите растат, докато излязат на повърхността. Важно е, когато си правите водоем, малко по-ниско от борда на водоема да предвидите преливник с опция за отвеждане на излишната вода, за да се поддържа едно сравнително постоянно ниво. Това е важно при обилни дъждове, или когато доливате вода, да има една граница, която автоматично да поддържа едно постоянно ниво и да не позволява водата да прелива през борда, нито пък да залива вече цъфналите цветове на лилите, като по този начин ги поврежда.
2. Контейнери за засаждане. За по-успешното отглеждане на водните лилии е много важно да се избере добър контейнер. Добрият контейнер представлява кръгъл или квадратен решетъчен панер - не толкова дълбок, но достатъчно широк. Такива могат да се закупят и у нас в последно време. Виждала съм ги в Баухаус. Но дори и да не използвате този приготвен специално за водни лилии съд, може да закупите нещо подобно от домашни потреби и да го приспособите за вашата водна лилия. Вътрешността на този решетъчен съд или панер се застила със зебло или друга материя, която да възпрепятства изтичането на фината фракция на субстрата през дупките. Тогава се поставя и самият субстрат. Решетъчната саксия позволява протекаемост на водата през съда и доставя кислород до корените на лилията. Това е важно, защото отглеждана в обикновена саксия, или пък в съд без дупки, до корените на растението не достига кислород, развиват се анаеробни процеси, отделя се блатен газ, който освен, че е нежелан, действа зле на самото растение.
3. Субстрат за водни лилии. В големите вериги с градинарска секция може да се намери субстрат за водни растения. Ако не разполагате с такъв, може да се използва талог - това е онази фина глинесто-песъчлива утайка, която се утаява по дъната на водоемите. Може да се използва дори обикновена градинска почва, примесена с пясък. Тази градинска почва не трябва да съдържа органично вещество и трябва да е по-скоро бедна. Торф, оборска тор и пр. са нежелани, защото са леки, влошават качествата на водата, отделяйки фини частици, или пък я насищат с нитрати. Това води след себе си развитие на нишковидни и едноклетъчни водорасли. И накрая, може да се използва дори и чист пясък, но във всички случаи е задължително да се добави специален бавноотдаващ тор за водни лилии.
4. Засаждане на водната лилия. Водната лилия не се сади прекалено дълбоко. Хоризонталното дебело коренище, от което излизат листата, цветните пъпки и същинските корени трябва да лежи на повърхността на субстрата. Ако засадим коренището дълбоко, лилията ще развива само листа, но не и цветове.
5. Торене на водната лилия. За да се развие хубаво растение, което да има богата листна маса и да цъфти обилно, се налага подхранване водните лилии. Най-удачно е това да се прави с бавно отдаващ тор осмокот, подходящ за водни растения. Той отдава бавно хранителни вещества - разчетен е за един вегетационене сезон, не вреди на рибите, не замърсява водата прекомерно с нитрати, дозира се и се добавя към субстрата лесно. Торене на водните растения се налага само ако те се отглеждат в саксии. Ако растат по един естествен начин, засадени в дънната тиня, торене не е нужно.
6. Зимуване на водните лилии.Ако водният басейн е достатъчно дълбок - поне 50 см и има достатъчно голям обем, който не замръзва напълно до дъното, водните лилии могат да останат да зимуват в него. Ако отглеждате водната лилия в малък пластмасов водоем или друг малък съд, добре е да я извадите и след отцеждане да я поставите в неплътно затворен найлонов плик, да допълните плика със есенни листа или друга растителна маса и да приберете в тъмно и хладно, но незамръзващо мазе. Като се затопли през пролетта, водната лилия се изважда от мазето, презасажда се или се разделя, ако е станала прекалено голяма, наторява се с гореспоменатия тор за предстоящия сезон и се потапя във водоема. Водните лилии са много светлолюбиви и най-безопасно зимуват доведени до покой - от сравнително ниски температури и липса на светлина. Ако се опитаме да ги гледаме на топло, но не дотам светло място през зимата, вероятността да изгният е много по-голяма. Наблюденията ми през последните няколко години опровергават твърдението, че замръзването на саксията неременно убива водната лилия. Всъщност, оказва се, че те са доста по студоустойчиви. Миналата , а и тази зима оставихме няколко саксии в плитка водна леха (около 20 см). Водата замръзна до дъно. Останалите на дъното на лехата жаби и тритони загинаха, но лилиите преживяха екстремния студ без повреди. Така че, явно в тази посока може да се експериментира и лилиите са далеч по-студоустойчиви, отколкото се твърди в литературата.
7. Профилактика и фактори на средата. Когато се отглеждат в съд, водните лилии доста бързо го запълват, изчерпват хранителните вещества и затова се налага ежегодно торене и ежегодно или поне на две години през пролетта растенията да се вадят от водоема, да се разделят, ако са станали прекалено големи, да се презасадят. В противен случай листата издребняват, цъфтежът се прекратява.
Важно условие, за да настъпи цъфтеж е слънчево изложение на водоема. На сянка лилите изкарват обилно листа , но не цъфтят. Важна е и температурата на водоема. В прекалено студена вода цъфтежът също спира. Обикновено цъфтежът започва от средата или края на май и продължава до септември. Ако есента е топла - лилите могат да цъфтят и през целия септември.
Ако водоемчето е малко и не е снабдено с пречистващ водата филтър, много често през пролетта водата става зеленикава и непрозрачна от едноклетъчни водорасли. В нея също така се развиват и нишковидни водорасли. За унищожаване на едноклетъчните водорасли има препарати, които ги коагулират и утаяват на дъното. Нишковидните се чистят механично. Когато лилиите развият достатъчно много листа и прекратят достъпа на светлина в дълбочина, водораслите почти напълно изчезват и водата се избистря.
