Родът Thymus (мащерка) съдържа около 350 вида ароматни, многогодишни тревисти или полухрастовидни растения от сем. Lamiaceae (Устоцветни). Естествено са разпространени в Европа, Северна Африка и Азия. В България се срещат естествено около 20 вида мащерки. Общо на Балканския полуостров се срещат вероятно около 35 вида .
Етимология на името.
Разбира се, както при повечето растения, латинското име произхожда от гръцка дума. Етимологически името Θύμος, както са го наричали древните гърци, произлиза от думата Θύω, която на древногръцки е означавала “изкарвам пушек”, а по-късно е придобила значение на Θυσιάζω- “принасям в жертва”.От същия корен произлизат и думите Θυμίαμα – (тамян) и Θυμιατίζω – (прикадявам с тамян). На новогръцки език думата Θυμός означава «гняв, яд», но на старогръцки тази дума е имала значение «жизнена сила».
Шумерите преди 5500 години са първите от които научаваме, че са използвали мащерката като подправка и лекарство. Египтяните са я наричали “Θαμ” и са я използвали за да къпят “онези, които отиват в мащерката” като подготовка за мумифицирането им. Вече в епохата на Омир, мащерката, или за да сме по-конкретни – почти всички видове мащерка – освен че са били подправка за различни видове ястия, са били символ на сила и мъжественост. В онези времена се е използвала като тонизиращо лекарство една смес от мащерка, мед и оцет, която заради простотата си е била достъпна даже и за най-бедните. Възрастните пък са пиели редовно водна настойка от мащерка за да съхранят силите си. За много укрепваща се е считала и една напитка, която се е приготвяла от варена на бавен огън мащерка във вода или вино.
Мащерката е растение посветено на богинята на любовта – Афродита. Никой не е оспорвал, че предизвиква или подсилва любовната страст. Аристотел е бил обвързан до края на дните си с една хетера на име Ерпилис и която му е родила син. Името Ерпилис веднага ни препраща към името на един вид мащерка – Thymus serpillum и към любовната възбуда, която тя предизвиква.
Хипократ споменава за 2 вида мащерки. На основата на неговото описание няма място за съмнение, че единият се отъждествява с Thymus serpillum, която мирише на майоран. Другият вид е бил наричан ζυγίς (ярем, иго) и вероятно става дума за Thymus atticus който вид според древните гърци е превъзхождал с фармацевтичните си качества Thymus serpillum. (Между другото в България се срещат два вида вида мащерки , които с името си ни карат да правим асоциация със древногръцкото ζυγίς. Това са Thymus zygioides и Thymus zygiformis).
Употреба в народната медицина.
Преди всичко трябва да се спомене, че мащерката е много мощен афродизиак. Това е една от причините тя да присъства в менюто на почти всички средиземноморски и азиатски народи.
От ползите, за които споменава Хипократ, по-важни са следните- отвара от мащерка, приемана вътрешно и прилагана под формата на лапи, помага при ухапвания от змии. Ако се вари в оцет с добавка на малко розова вода успокоява главоболие, помага при отпадналост и истерия. В същата епоха римският естествоизпитател Плиний Стари в своята “Естествена история” споменава, че мащерката успокоява епилептични състояния, главоболие, а когато бъде изгорена, вдишаният пушек пречиства организма от отрови. И разбира се, тя е една от съставките на сместа известна като amatorium (Любовен еликсир), която са разтривали в хаван магьосниците на древен Рим и са го продавали на бездетни жени, на преуморени мъже и на нещастно влюбени младежи.
През Средновековието - епохата, която предъвква древните учения – мащерката се слави като спасително лекарство при меланхолия, потиснатост, притеснение и епилепсия. Практикувало се е пълненето на възглавници с изсушени стръкове мащерка.
Вярвало се е че мащерката дава смелост. В една епоха пълна с войни, кръстоносни походи и кланета, смелостта е представлявала силно желана добродетел. Вярата в силата на мащерката да прогонва демонични същности тогава е била по-силна от всякога.
В много славянски страни продължават до наши дни да следват традицията да прикадяват къщата и оборите с мащерка за да държат надалеч заразите.
За Платон, мащерката съставлява една от трите части на душата. , движещата сила на мъжествеността. Изобщо всички древни култури са вярвали, че комуникацията между хората и невидимите богове става посредством ароматния пушек на мащерка. Със запалени букетчета мащерка са се окадявали в стари времена храмовете, а в болниците в арабския свят е било постоянно задимено с дим от мащерка, градински чай и някои други растения, който дим е възпрепятствал разнасянето на заразите. До края на XVII век в християнска Европа в аптеките се е продавала една смес от мащерка, стиракс (Styrax benzoin) и тамян (Boswelia sacra), която е очиствала заразения въздух и защитавала от епидемии. И това е напълно обосновано, тъй като запалени, тези растения излъчват тимол, който има мощни антисептични свойства.
Дори и днес шаманите-лечители при някои племена в Монголия и Сибир изгарят в затворено помещение огромно количество мащерка. Шаманите, заедно с пациента си, престояват в това помещение за известно време през което тяхната душа пътува заедно с пушека в други светове. Там, в другите светове, те научават каква е причината за конкретната болест и какво лечение би било най-подходящо за пациента им, а пък самия пациент в повечето случаи се е повлиявал добре от вдишването на дима от мащерка. Често пъти шаманите, озовавайки се отново в действителността, са препоръчвали самата мащерка както лекарство. Всичко това придава съвременно звучене на лечебното опушване и церемониалното прикадяване, последствията от които характеризират мащерката като мощно средство което усилва желанието и увереността, което събужда заспали сили в човека, които са му необходими в периоди на кризи и действа чудотворно срещу апатии, депресии и безсъние. Мащерката също така има способността да изкарва дълбоко-скритите фобии на повърхността на съзнанието, където имаме възможност да ги лекуваме и да им се противопоставим по-успешно.
Използване като храна.
Стръковете на мащерката, когато изсъхнат, придобиват кафявозелен цвят и издават аромат когато бъдат стрити. Вкусът им е много силен, леко лютив и богат. Използват се като подправка за ароматизиране на рибни и месни ястия, салци, супи и др. Мащерката е една от основните съставки на прочутия ликьор- бенедиктин. Арабската кухня е известна с редовната си употреба на мащерка. Т.нар. “заатар” всъщност представлява една смес от мащерка, сумах и сусам с който цяла Северна Африка и Средния Изток подправят овнешко месо, кюфтета и зеленчукови ястия или пък го разбъркват със зехтин и мажат с него арабските пити. Ползата от заатара е многостранна поради свойството му да възбужда апетита и да подпомага храносмилането. В Ливан, майките дават на децата си, когато им предстоят изпити, хляб, намазан със зехтин и заатар. Чудесен на вкус и аромат е хлябът с мащерка, изпечен в каменна фурна или на сач. За него казват, че се яде горещ, защото никога не успява да изстине.
В Гърция мащерката не се използва много в кулинарията, защото притежава прекалено наситен аромат и силен вкус. Използват предимно настойката й в зехтин или оцет.
Във френската кухня участва винаги в една ароматна смес, която французите наричат “буке – гарни" (bouquet garni). Представлява букетче от изсушени магданоз, мащерка, дафинов лист. В процеса на готвене се добавят към него и нарязани кореноплоди – като пащърнак, девисил, целина, коренов магданоз и др. В испанската и мексиканската кухня се използва често за подправяне на варива, супи и салци. В италианската кухня подхожда за подправяне на пици и лазани.
Фармацевтични свойства.
Мащерката съдържа белтъчини - 5,56 г; минерални вещества: A, β-car, витамини от групите В, С, калций, магнезий, калий, фосфор, желязо, цинк, мед, манган. Освен това притежава етерично масло в количества 1-2%. Главната съставка в това етерично масло е тимолът – до 20 – 54%. Тимолът притежава антисептично действие. Той е 25 пъти по-силен антисептик от фенола, като при това го превъзхожда, защото не дразни лигавиците. Мащерката е също и естествен тоник в случаи на телесни и душевни депресии, стрес и притеснения.
Топлият чай от мащерка действа изпотяващо и следователно е ефикасен в случаи на настинки, бронхити, възпалени сливици, кашлица, астма, гастрити, хранителни отравяния и стомашни неразположения съпроводени с диария.
Топлият чай от мащерка действа изпотяващо и следователно е ефикасен в случаи на настинки, бронхити, възпалени сливици, кашлица, астма, гастрити, хранителни отравяния и стомашни неразположения съпроводени с диария.
Чаят от мащерка
- действа антисептично на храносмилателните пътища, тимолът действа отпускащо на меките тъкани. - Помага на храносмилането, особено на тлъсти храни.
- Използва се при атония на храносмилателната система и при анорексия.
- Поради мекото си запичащо действие е полезен при детски диарии и нощни напикавания.
- Помага при псориазис и акне.
- Компрес от мащерка отпуска мускулните спазми и намалява отоците при ухапвания от насекоми.
- Под формата на гаргара и изплакване на устата, мащерката е отлично лекарство при гърлобол.
- Външно, баня с мащерка се използва за облекчаване на ревматични болки, а маслото често се използва за влажни разтривки и за масажи.
Използвани са материали от тук:https://kentromeletisarxaiasthourias.wordpress.com/2015/03/06/thymus-vulgaris-%CE%B8%CF%8D%CE%BC%CE%BF%CF%82-%CE%BF-%CE%BA%CE%BF%CE%B9%CE%BD%CF%8C%CF%82-%CE%B8%CF%85%CE%BC%CE%AC%CF%81%CE%B9/
Твоите снимки винаги много ме радват, защото са прекрасни градинските ти композиции и майсторски снимките.