В разсадника отглеждаме няколко вида и сорта риган. Доколкото те са едни много популярни и полезни растения, а някои сортове - листнодекоративни и ценящи се в озеленяването, искам да ви ги представим.
Риганите принадлежат към семейство Устоцветни – Labiatae. Това е семейството което е дало най-много билки на човечеството.
Род Origanum включва многогодишни тревисти растения или полухрасти, някои от които могат да достигнат до 1м височина. Името на ригана произлиза от древногръцките думи “орос” (όρος - планина) и «ганос» (γάνος – блясък, великолепие ). Или – «растението, което придава блясък на планината».
Видове и сортове риган
1. Origanum vulgare - обикновен риган.
В България е разпространен естествено видът Origanum vulgare. Това е риганът, който всички ние познаваме, който берем в планините и от който си приготвяме чай.
Origanum vulgare - обикновен риган.
2. Origanum vulgare ssp. hirtum - гръцки риган, бял риган.
Origanum vulgare ssp.hityum - гръцки риган.
В нашата южна съседка – Гърция е разпространен един по-особен вариетет на нашенския риган, а именно т.нар. бял риган - Origanum vulgare ssp. hirtum. Цветовете му са бели или с леко лилав оттенък. Характерна особеност на вида е, че екземплярите, които произлизат от семена дават голямо формово разнообразие, което може да се изразява както в оттенъка на цветовете, така и в съдържанието на етерични масла в растенията.
Този вариетет се среща естествено в Гърция, но у нас се култивира вече от доста години. Каква точно е разликата между двата ригана и какви са достойнствата на гръцкия риган пред местния? Гръцкият риган притежава вещества с много силно биологично действие. Главните съставки, които се намират в етеричното му масло и на които се дължат биологичните му свойства са карвакрол и тимол – две съединения, които действат съвместно в синхрон.
Гръцкият риган има предимството пред всички останали видове ригани, че съдържа много по-високи количества етерично масло. Съдържанието на етерично масло варира от 1,8 до 8,2 ml на 100gr. сухо тегло. При отделните екземпляри вътре в една популация, етеричното масло силно варира, както по количество, така и по качество. Съдържанието на етерично масло, освен от индивидуалните особености на дадено растение, зависи още както от географското местоположение на растението, така и от сезонността на събиране на реколтата. През лятото етеричното масло е повече, отколкото през есента. Интересен е фактът, че въпреки колебанията в количеството на етеричното масло в растенията по време и място, съставките в него са винаги постоянни - (γ-terpinene + p- cymene + thymol + carvacrol). От това произтича и фактът, че етеричното масло на Origanum vulgare ssp. hirtum се характеризира с едно удивително постоянство.
3. Origanum vulgare 'Aurea' - жълтолистен риган.
Има прекрасен аромат и може да се ползва като кулинарно растение. Но освен това е един от красивите листно-декоративни сортове на ригана. Жълта и вечнозелена листна маса, прекрасен почвопокривен ефект, подходящ както за градината, така и за аранжировки в кашпи. Прекалено напечените месторастения с южно изложение понякога са причина листата му леко да прегарят на слънцето. Естествено, предлагаме го в разсадника.
Origanum vulgare 'Aurea' - жълтолистен риган.
Жълтолистен риган - в композиция в кашпа с други листно-декоративни растения.
4. Origanum vulgare 'Variegata' - пъстролистен риган.
Отново почвопокривен, вечнозелен, нисък и подходящ за аранжировки. Малко по-бавно нарастващ от жълтолистния. С хубав аромат.
Origanum vulgare 'Variegata' - пъстролистен риган.
5. Origanum dictamnus - критски риган.
Предлагаме го за пръв път тази година. Освен, че е много популярна подправка на о. Крит, този риган се отглежда като декоративно растение - в сандъчета и саксии. Има силно овласена листна маса и ефектен цъфтеж. Недостатък за отглеждането му в България е, че не е достатъчно зимоустойчив и трябва да се прибира зимата. Но си струва отглеждането му - много е ефектен.
Origanum gictamnus - критски риган.
6. Origanum majorana - майоран.
Този представител на риганите е топлолюбив и у нас, подобно на босилека, се отглежда като едногодишна подправка. Ароматът е доста силен и парфюмериен, но в средиземноморските кухни намира приложение. Отглеждаме го и него.
Отглеждане на ригана.
Риганът може да се отглежда лесно както като плантажна култура, така и в малките домашни градини. Единственото му изискване е почвата да е отцедлива, особено през зимата. В естествените си месторастения риганът се настанява върху сухи участъци, но при отглеждане реагира много добре на напояване. Разбира се напояването трябва да е съобразено с влагозадържащата способност на почвата.
Растенията могат да се размножават или чрез семена, или чрез резници. Трябва да се отбележи, че семенното потомство варира в много широки граници по отношение на съдържанието на етерично масло. Затова трябва да се предпочита вегетативното размножаване на подбрани екземпляри с особено добри показатели по отношение на етеричното си масло.
Употреба - кулинарна и медицинска.
Риганът може да се използва или като подправка, или за получаване на етерично масло. Етеричното масло, както беше споменато вече по-горе, притежава много ценно биологично действие. То представлява течност със жълтеникав, до червеникаво жълт цвят, има силен аромат на мащерка и е с много интензивен вкус. Основен метод за производството му е чрез парна дестилация.
В края на юни зрелите растения се събират и се оставят да просъхнат на сянка за 1- 2 дена. След това се насипват в казана за дестилация, като се уплътняват добре. През казана се пропуска гореща пара, която извлича летливите етерични масла. След това парата се охлажда и се втечнява заедно с етеричните масла. От там етеричните масла се събират в отделен съд. Добивът варира около 4 – 6 кг етерично масло от 100кг суха маса. [justify]В някои страни риганът се използва и като подправка за пица. В гръцката кухня риганът е придобил много широка употреба като подправка за печени меса и салати.
Етеричното масло се използва във фармацевтиката.
Етеричното масло се използва във фармацевтиката.
В народната медицина риганът се използва:
Под формата на чайове и настойки за високо кръвно налягане и артериосклероза, при атония на червата, за апетит и добро храносмилане, като успокоително за нервната система, при гинекологични заболявания, киселини, хроничен бронхит, като отхрачващо при кашлица, за подобряване на имунната система,
при пневмония, безсъние и при туберкулоза на белите дробове. При грип и настинки, при кашлица и гърлобол. Поради свойството на ригана да зараства рани, той се използва още като гаргара при възпаление и язви в устната кухина и сливиците, при синузит, при акне, екзема, алергии, астма, при херпес, псориазис, артрит, при автоимунни смущения и при лош дъх.
при пневмония, безсъние и при туберкулоза на белите дробове. При грип и настинки, при кашлица и гърлобол. Поради свойството на ригана да зараства рани, той се използва още като гаргара при възпаление и язви в устната кухина и сливиците, при синузит, при акне, екзема, алергии, астма, при херпес, псориазис, артрит, при автоимунни смущения и при лош дъх.
При заразяване на пикочния мехур, при заразяване с кандида, при колит, при болест на Крон, при ухапвания, при болки в ушите, при колити, хранителни отравяния и гастрит. При запек и подуване на корема, при спастични болки вс томаха и червата, при бъбречни инфекции, болести на простатата и пикочните пътища.
Още в народната медицина риганът се използва външно под формата на лапи, промивки и намазвания с етерично масло при акне, порезни рани, натъртвания, разширени вени, артрит, изгаряния, мускулна треска, болки в гърба, ухапвания от насекоми, херпес, пърхут, себорея и кожни рани.
Фармацевтични свойства на етеричното масло.
В растението са открити 19 биологично активни вещества. Ето по-важните от тях:
Апигенин – едно флавоноидно съединение с интензивно антираково действие, което има способността да предизвиква апоптоза в раковите тъкани. Апоптозата е естествен биологичен процес при който клетките с дефектна ДНК се самоунищожават.
Лутеолин (Luteolin) – естествен флавоноид който спира
възпалителните процеси и действа благотворно върху нервната система. В допълнение има и мощно антираково действие (съгласно изследванията на Института Lovelace Respiratory Research Institute,USA).
Диосмин – Това е вещество открито най-напред в джоджена (δυόσμος - джоджен ) и носещо неговото име. Диосминът действа благотворно върху вените и регулира пулсовото налягане.
Кверцетин (Quercetin) е флавоноид, чието име произхожда от латинската дума Quercetum (дъбова гора) и е един естествен регулатор на транспорта на ауксини. Освен това, кверцетинът незабавно задейства поредица от генни сигнали, които индуцират клетъчна смърт в ракови клетки. Според Медицинския център на Университета Maryland в Балтимор, субстанцията кверцетин се използва при терапия на алергии, високо кръвно налягане , кисти, простатит, рак астма, висок холестерин и ревматоиден артрит.
