Лавандулата не е точно подправка, но като етерично-маслено растение си е направо за този раздел.
Лавандулата е типично средиземноморско растение. Гореспоменатата лавандула е и единствената, която не мръзне и може да се отглежда у нас. Понякога виждам по големите вериги с градински центрове и Lavandula stoechas. Вероятно я внасят от Италия, позната е още като френска лавандула, ако не се лъжа. Доказано незимуваща у нас, ще я имате само едно лято.
Лавандулата има декоративни сортове, селектирани главно по компактност и височина на хабитуса, а също и етерично- маслени сортове, които са по-интересни за промишленото отглеждане на лавандула като етерично маслено растение.
Каквато и лавандула решите да отглеждате, няма да сбъркате - тя е вечнозелена, красива, ароматна, медоносна и ще донесе очарованието на лятото във вашия двор. Отглежда се лесно, общо взето е растение за мързеливи градинари - най-добре вирее на бедна, отцедлива почва, пълно слънце и веднъж засадена не се нуждае от грижи, защото е много сухоустойчива. След прецъфтяването се подрязва на 1/3 от височината - тази резитба отстранява прецъфтелите съцветия и стимулира разклоняване на растението за по-обилен цъфтеж следващата година. Тя е достатъчно студоустойчива за цяла България - по неведоми пътища, от подбалканските котловини, където открай време е традиционна земеделска култура се е "качила" и самозасяла на билото на Стара планина - прохода Троян-Кърнаре и няма никакви проблеми със студа.
Лавандулата стои красиво като бордюр, чудесна компания е за розите, а и за много летни цветя. Букетче от нея ще прогони молците от гардероба и ще ви напомня за лятото.
В разсадника отглеждаме основно един популярен и декоративен сорт лавандула - Hidkote, който цъфти в наситено тъмно лилаво и е по-нисък и компактен
