Това е заглавието, което дава Диоскорид на труда си. В оригинал заглавието изглежда ето така: " Περί ύλης γιατρικής".
В качеството си на военен лекар, Диоскорид е пътувал в много области на византийската империя – от Гърция до Месопотамия и Египет. Така е имал шанса да се запознае с лечебните растения и медицинските субстанции от най-развитите части на тогавашния свят. По уникален начин и по своя собствена система той е записвал не само всички тогава известни лечебни растения, но и органичните и неорганичните лечебни субстанции, които се срещат в природата. Впечатлява съпоставянето за първи път на имената на растенията и на приготвяните от тях продукти на различни езици. По този начин се улеснява единните наименования и вписването (каталогизирането) на лечебните растения.
Диоскорид класифицира субстанциите не по азбучен ред, както ги виждаме в по-късните преводи и преписвания на негови творби, а по категории съобразно свойствата и действието им.
Неговият труд: „Относно лечебната материя“, се разделя на 5 книги. Една от тях е посветена на лечебните растения, мазилата и етеричните масла, втората е посветена на продуктите от животински или растителен произход, които имат лечебни свойства, такива като меда, млякото, мазнината, житото и зеленчуците. Третата и четвъртата книга описват субстанциите получавани от дърветата и корените им и петата описва вината и съдържащите алкохол лечебни субстанции, а също и минералите. Има и приложение, което описва отровите и антидотовете им. Различните лекарства са разделени на групи, например като „афродизиаци“, „антидиарични“, „очистителни“ и др.
По времето на Гален (130 – 199г. от н.е.) тази творба на Диоскорид вече става известна и се превежда на сирийски, на латински и на арабски. Най старият препис, който е спасен, е от 512 г. от н.е. и изобразява 391 растения. Оригиналът на Диоскорид явно е съдържал 435 растения, 400 от които съобщава и Оривасий (343-403) в книгата си „Медицински сборник“.
Диоскорид, изследвайки систематично растителните (794), животинските (104) и минералните (105) продукти, достига до една сума от 1003 различни субстанции, които бивайки смесвани между тях сътворяват един чудовищен лекарствен рецептурник.
От Древността до Възраждането и по-късно с появата на книгопечатането, „Относно лечебната материя“, се превежда на всички тогава известни езици на Запад и на Изток и до XIX век представлява образец за всички тогавашни фармацевтични книги.
Арабите разбира се назовават Диоскорид „Пратеник на Бога на ботаниката“. Най-известният и най-ценният препис на труда на Диоскорид е този, който се пази днес в Националната Библиотека на Виена. Бил е преписан по поръчка на жителите и гилдията на майсторите от област Пера (Кипър), 512 г. след Христос и е бил дарен на Юлиана Амикийска. Други, също така много ценни преписи са Неаполският Кодекс (512г. след Христа), различни арабски кодекси и известните турски кодекси в Топ Капъ в Истамбул.
Разбира се, Диоскорид не е открил сам свойствата на всички тези растения. Както съобщава E. Bauman в своята книга „Гръцката флора“, знанията за лечебните свойства на природата се губят в дълбините на вековете и първото вписване на лечение с билки дължим на Теофраст. Обаче подвигът на Диоскорид е, че е разпознавал като лечебни над 500 растения от 6000-те които съществуват в Гърция, което прави 8%, докато днес в световен мащаб от 600 000 растения, едва 5% са изследвани като лечебни.
„Великият кентавър“, един от 70-те вида кантариони, които виреят в Гърция, се нарича още и „Хироня“, или „кръвта на Херкулес“. (Става дума за Centaurium erytraeum - на български – червен кантарион ). При битката на Херкулес с кентаврите, Хирон случайно е уцелен от напоените с отровата на лернейската хидра стрели на своя приятел Херкулес. Той е наложил билката върху раната която му причинил Херкулес. Диоскорид счита тази билка за много полезна при прилагане върху открити рани.
Билката „Еленион“, която споменава Теофраст, е вероятно „Панацеята на Хирон“, днес ние я наричаме Inula helenium – бял оман. Корените му съдържат съединенията алантолактон и инулин и се използват като тонизиращи и възбуждащи, както и за лечение на дихателните пътища. Използва се също и за лечение на хронична кашлица и на възпаление на дванадесетопръстника.
Корените на мандрагората се използват още от времето на Омир като сънотворно или като аналгетик. Синът на Асклепий, Махаон (Махаон е бил цар на Трика в Тесалия, син на Асклепий и Епиона. Прочут лечител. Брат на Подалирий, Панацея, Хигия и Ясо. Заедно с Подалирий, по време на Троянската война предвождат тесалийската армия. Той е излекувал Филоктет по време на войната. Убит от царицата на амазонките Пентезилея.) я е използвал върху раната на Филоктет. В други случаи са дъвчели парченца от корените й като сънотворно. Диоскорид е взимал сок от корените на мандрагората и е правел силно разреден воден разтвор, така, че да няма риск ако се превиши дозата. Корените на мандрагората съдържат алкалоиди като например хиосциамин, скополамин и атропин. Днес съществуват хомеопатични лекарства, които се приготвят от корените на мандрагората. Бидейки първото известно сънотворно лекарство, мандрагората е избрана за емблема на гръцките анестезиолози.
Αtropa belladonna – беладона ( на бълг. „лудо биле“, „дяволска череша“). Беладоната е доста високо тревисто растение. Диоскорид се е занимавал и с това растение. Погълнати, плодовете й с тегло колкото една древна драхма са можели да предизвикат фантастични съновидения, в двойна доза, тези съновидения продължавали 4 дена, а в четворна доза предизвиквали смърт. 10 -12 изядени плодчета могат да предизвикат смърт. Латинското си име belladonna (хубава жена), атропата получава заради свойството на съдържащия се в нея атропин да разширява зениците на очите. В Средновековието са смятали, че това прави жените по-хубави. Атропа пък се е казвала една от трите мойри (μοίρα – съдба. Всъщност се чете „Мира“) според древногръцката митология, богини на съдбата. Атропа е била най-възрастната от трите и е държала ножица в ръка, с която е можела да отреже във всеки един момент нишката на живота на всеки един човек.
Атропинът се използва в офталмологията а също и при ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Прилага се също и като антидот при отравяния с пестициди и невротоксични газове .
Атропинът се използва в офталмологията а също и при ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Прилага се също и като антидот при отравяния с пестициди и невротоксични газове .
Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) - Диоскорид го е наричал балсам за душата (βάλσαμο ψυχής). Днес гърците го наричат просто „балсам“ или „балсамова трева“ или „σπαθόχορτο“, което буквално ще рече „саблена трева“. Жълтият кантарион се използва преди всичко за лечение на рани. Като чай е най-добрият антидепресант. В Европа и в Америка е известен с името си St. John’s Wort или Johanneskraot. Продажбите му там са за над един милиард долара годишно. (При нас си расте буквално пред вратата ни.)
Сокът от растението „средиземноморска нузла“ - Tordylium apulum ( на гръцки „кавкалитрас“) го дават смесен с вино за лечение на определени бъбречни болести.
Растението „слез“ (Malva officinalis) (на гръцки «μολόχα») се е прилагало при ухапвания от отровни змии. От цветовете му се приготвя чай.
Лекарствените растения, които са оцеляли до наши дни са безкрайно много. Също неизброими са и растенията, които са споменати в гръцката митология и в историческите сведения. Трудовете на Диоскорид, освен че са един безкрайно ценен наръчник по лечителство от онова време, но и ни позволяват да си съставим картина за растенията, които са обитавали тогавашното източно Средиземноморие.
