Камчатската лоницера (Lonicera kamtschatica) e растение почти непознато у нас, затова пък отдавна използвано в Русия като плоден храст. В последните няколко години се предлага и в Западна Европа, където се нарича майска ягода, медена ягода (mayberry, honeyberry). Инцидентно попада от внос и у нас. Систематиката на това растение ми се струва толкова объркана, че не се наемам да я разгадавам. Но, освен като камчатска, тази ядлива лоницера се среща под названията Lonicera edulis, Lonicera caerulea, понякога обозначавани като видове, понякога като вариетети. Независимо как ще я срещнете, става дума може би за географски вариетети на едно и също растение с ядливи плодове. Тя се среща в умерения пояс на цялото северно полукълбо, като колкото по на юг отива, толкова ареала и се качва нависоко в планината. Т.е. очевидно става дума за растение, привързано към един по-хладен климат. Най-голямо разпространение бележи в Северна Европа, Северна, Централна и Източна Азия, Северна Америка. Среща се и у нас, като Lonicera caerulea в Рила, Пирин, Витоша - на 1000-1700м надморска височина.
Описание.Ядливата лоницера представлява храст, който достига височина 1,5-2 м. Листата са прости, срещуположни, овално елиптични, с восъчен налеп. Цветовете, респ. плодовете са разположени по 2 на дръжчица. Те са жълтозелени, камбанковидни, с по 5 дяла, до 1-1.5 см дълги. Плодовете са удължени, понякога с неправилна и неравна форма, сочни ягоди с тъмно лилав цвят, покрити със синкав налеп и дължина 1,5 до 2 см. Вкусът е подобен на черната боровинка. Тази лоницера е много студоустойчива, а животът и е дълъг - до 80-90 години. Видът е доста полиморфен и отделните растения варират във много от параметрите си - размери, листа, форма на плодовете и пр.
Използване.Плодовете са ценна храна - те съдържат захари, пектинови вещества , плодови киселини, витамини, биофлавоноиди, лейкоантоциани, каротиноиди, тиамин, рибофлавин, фолиева киселина, богати са на макро и микроелементи.
Действат жлъчегонно, използват се при лечение на малария, хипертония, малокръвие, сърдечни заболявания, затлъстяване, кожни болести, бъбречни болести, имат бактерицидно и общоукрепващо организма действие.
Плодовете се използват за храна както в суров, така и в преработен вид. Могат да се съхраняват продължително посипани със захар в хладилник.
Плодовете се използват за храна както в суров, така и в преработен вид. Могат да се съхраняват продължително посипани със захар в хладилник.
Отглеждане. Ядливата лоницера е сравнително непретенциозна за отглеждане. Развива се добре на кисели до неутрални почви, наложително е редовното поливане. Ако се отглежда на малка надморска височина, е добре да се сади на полусянка, а почвата да се мулчира, за да се съхрани влагата и да не се прегрява. Отделните растения се садят на разстояние 1,5 м едно от друго. Не страда от болести и вредители. Плодовете и зреят рано - само месец след цъфтежа, още към края на май - началото на юни. Плодовете узряват дружно, трябва своевременно да се оберат, защото иначе опадат на земята, а могат да бъдат изядени и от птиците. Плодовете се берат и консумират добре узрели. Ядливата лоницера е отличен медонос. За по-добро опрашване е необходимо да се отглеждат в близост 2 генетично различни растения. Започва да плододава сравнително бързо - още на втората третата година. Добре развито възрастно растение може да даде до 2,5 кг плод. Особено добре ядливата лоницера ще се развива в планински условия.
Размножаване. Става със семена, делене на храста, хоризонтални отводки, зелени резници. Кълняемостта на семената се запазва 4 години.
Малко ми киселеят, но стават!