Този форум използва бисквитки за правилното си функциониране. С присъствието си във форума вие се съгласявате с използването им.

Средновековна билкова градина при манастира Св. Лаврентий

Средновековна билкова градина при манастира Св. Лаврентий

Мнениеот Стефан » 12 Май 2013, 21:35

Изображение

Манастирът се намира в град Шибеник, република Хърватия. Градината е много интересна с това, че представлява един ранен образец на Средновековно озеленяване в католическа Европа. На практика, след античността, озеленяването в Европа пада до нулата. За това е виновна доктрината на християнската Църква. Всички билкари и знахари са били анатемосани и даже изгаряни на кладите. Едва през 13 век започва да се появява първото отглеждане на растения предимно с утилитарно и култово предназначение. Ако дотогава Църквата е държала монопола само върху Човешката душа, то сега вече тя си присвоява и монопола върху Човешкото тяло. Т.е. "ще се лекуваш, но само тук, зад стените на манастира и само от нас, защото ние притежаваме лиценза". Знахарството сред простолюдието е било забранено. Именно подобни догми са дали отпечатък върху най-ранните образци на озеленяването в Средновековна Европа. Днес ние изучаваме, че билковите градини вътре и край манастирите са били първите образци на градско озеленяване.


Изображение

Градината е реставрирана през 2007 г. от хърватският ландшафтен архитект Драгутин Киш. Стилът й е типично мавритански - т.е. имаме симетрична , геометрична композиция, в средата с едно тихо фонтанче. Растенията са грижливо подстригани, което съответства на идеята, че "светът извън Човека е див и варварски и трябва да се окултури". Това е било типично озеленяване в сараите на мавританските султани, които са го пренесли в средновековна Испания, а от там и в голяма част от Европа. Във Възрожденска България също имаме подобен стил, но той е дошъл директно от Божи Гроб (Йерусалим), където заможните българи са ходели на хаджилък. Явно прародината на този стил е някъде в арабския свят.

Както споменах по-горе, растенията в средновековните билкови градини са имали предимно утилитарно и култово предназначение. Розите , които виждате в центъра на градината, не са садени просто ей така за красота. Манастирът Св. Лаврентий е францискански манастир, чийто патрон е Св. Франциск от Асизи. Според една легенда, дяволът веднъж се опитал да изкуши светия монах, но той за да не се поддаде на изкушението се хвърлил в едни бодливи розови храсти. От тогава розата е култово растение за францисканските монаси. Подобно е и предназначението на белия лилиум (Lilium candidum).


Изображение

Вижда се все още неразцъфнал лилиум почти в средата на горната снимка. Ранните християни свързвали белотата на цвета при лилиума с чистотата и невинността на Дева Мария. Освен това жизненият цикъл на белия лилиум символизирал живота на душата.


Изображение

Попаднах на тази градина случайно, докато разглеждах забележителностите на град Шибеник. Вече се свечеряваше, аз не умея да си служа добре с фотоапарата, пък и той беше леко счупен, но успях да направя малко снимки. Ще се опитаме с Искра да определим доколкото можем растенията-билки в градината.

Изображение

Растенията които успявам да разпозная са:

1. Sanguisorba minor - малко динче.
2. Helichryzum italicum - т.нар. къри. То между другото си расте диво по камъняците край морето им.

Изображение

Струва ми се, че забелязвам и Echinacea purpurea - ехинацея. Тя не е била позната на Средновековна Европа, защото произхожда от Североамериканския континент, но какво пък, все пак тази градина не е съвсем оригинал, а реставрация.
Вижда се и една туфа лимонова трева. Също пришълец от далечни земи, мисля че беше от Индия. Тука в България посмъртно не можем да я запазим през зимата даже и в стая, но там нищо чудно да си расте на открито. В Дубровник забелязах, че по улиците спокойно си растат растения от флората на Бенгалския залив.
3. Лавандулата е ясна. Без нея не минава нито една билкова градина. Лавандулата е типично средиземноморско растение, но в България си оцелява добре не само в подбалканските долини. Натурализирала се е и се самозасява край пътя от Беклемето в посока към Кърнаре, малко под субалпийската зона на Стара планина. Става дума за Lavandula angustifolia.


Изображение

4. Tanacetum balsamita - Калоферче - долу, леко в ляво. Билката е използвана при религиозни церемонии в католическия свят подобно на босилека у нас. Съвсем вляво е :
5. Achillea millefolium - бял равнец. Нарича се "бял", но би могъл и да е червен. Имаше доста туфи от него. Явно и декоративните му сортове са лечебни. Това е могъща билка както за мъже, така и за жени.
Пак на горната снимка се забелязват още:
6. Calendulla oficinalis -невен.
7. Helidonium majus - змийско мляко.
8. Allium schoenoprasum - сибирски лук.
9. Има и нещо подобно на незабравка, може и самата тя да е. Ментите, риганите и мащерките, всичките с безброй разновидности бяха навсякъде.
13. Мисля, че се забелязва и Chamaemelum nobile - римска лайка. Това е многогодишно растение със лечебни свойства както на обикновената нашенска лайка, но с несравнимо по-благороден аромат.

Изображение

14. Sempervivum tectorum - семпервивум, дебелец. Също доказана билка при възпаления.
15. Malva oficinalis - малва или слез. На горната снимка се вижда долу в ляво.

Изображение

16. Cynara scolimus - aртишок.

Изображение

17. Ceratonia siliqua- питомен рожков. Мисля, че това дърво си е естествено за тяхните маквисови формации от морския бряг до планините докъдето изобщо има почва. Защото там почва обикновено НЯМА.
Изображение
Ето така изглежда адриатическото крайбрежие на Хърватия. Варовикови и доломитови скали надълбани с много дълбоки цепнатини. Ние такова чудо на природата нямаме. По нашите планини, даже и най-ерозиралите, имаме един непрекъснат почвообразувателен процес, който запълва цепнатините с почва. Там не само, че не се запълват цепнатините, а като че ли все по-дълбоки стават. Ето я цератонията на морския бряг:

Изображение
Плодните шушулки се ядат като узреят. Не съм опитвал, но казват, че били сладки.

Изображение

18. Myrtus communis - мирта.

Изображение

19. Plantago major - живовляк. Няколко листенца на ден от това растение и забравяш за цял куп болести.

Изображение

За каква билкова градина говорим, ако няма салвия и розмарин.
20. Salvia oficinalis -градински чай и
21. Rosmarinus oficinalis- розмарин.

Изображение

22. А това е Ceratostigma plumbaginoides - цератостигма. Билка е, но досега я знаехме само като цвете. За нея по-нататък.

Изображение

23. Това е балканска чубрица - Satureja montana, но хърватите са сбъркали табелките. Teucrium montanum е съвсем друго растение. На табелката се вижда, че освен името й е даден и номер. Номер 122. Вероятно са номерирани всички растения в градината. Значи аз до тук като съм изброил 23 растения, сигурно поне още 100 ми се губят. Като стана дума за Teucrium, се сетих за нашето подъбиче - Teucrium chamaedris. Със сигурност трябва и то да е било там, но не е попаднало в обектива. Подъбичето се справя безпроблемно и с най-тежките стомашни разстройства. Ето и още един вид подъбиче:
Изображение

24. Това е Teucrium fruticans. До сега ми беше непознато. Видях го на няколко места в Сплит да се използва като декоративно за улично озеленяване.
Списъкът с билки няма да е пълен, ако не споменем многобройните седуми, Saponaria oficinalis - лечебно сапуниче, и разбира се каперсите - Capparis spinosa. Легендата казва, че някой си Юрий Далматинец ги донесъл отнякъде и ги засадил в цепнатините на зидарията. Може и така да е, но каперсите вече са навсякъде, не само в зидарията, но и по скалите край морския бряг. По-скоро става дума за типично средиземноморско растение, което се среща във всички юьноевропейски страни естествено - Гърция, Турция, Адриатика, Италия.

Изображение

И разбира се няма зидария без цимбалария - Cymbalaria muralis:
Изображение

Това успях да запечатам в обектива и в паметта си с една кратка 15 минутна разходка, през една съвсем малка градина. Темата би могла да подлежи на развитие - например да се разнищят лечебните свойства на отделните растения. То не че ние ги познаваме, но се надявам с ваша помощ да отидем по-далеч.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 176
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46
пол: мъж

Назад към Плодни растения, билки и подправки

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта