Този форум използва бисквитки за правилното си функциониране. С присъствието си във форума вие се съгласявате с използването им.

HIPPOPHAE - облепиха, ракитник

HIPPOPHAE - облепиха, ракитник

Мнениеот Алпина » 22 Яну 2015, 11:35

Изображение

Hippophae rhamnoides e листопаден храст от сем. Elaeagnaceae. Естествено разпространен е в Европа, Сибир, Далечния Изток, Кавказ и Средна Азия, където заедно с други дървета и храсти образува съобщества по морския бряг и долините на реките. Облепихата се среща рядко по северното Черноморие и е включена в Червената книга на България. Има я например на нос Галата, Варна. На български можете да я срещнете под името ракитник, зърнастецов ракитник, морски зърнастец.
Особено популярна и с традиции в използването е в Русия. У нас експерименти с отглеждането и ограничено размножаване на облепиха са правени в Института по високопланинско земеделие и животновъдство гр. Троян. В България облепихата (руското и име се използва и у нас - идва от там, че плодовете са без дръжки и "облепят" клонките) никога не е успяла да стане популярна овощна култура. Но високата от медицинска гледна точка стойност на нейните плодове, както и сравнително лесното отглеждане на храста правят това растение все по-перспективно и за България, и за Централна Европа и света.
Облепихата е бодлив храст с височина 2-4 м или ниско дърво до 5 м. Тя е дълговечна, може да живее до 80 години. Облепихата образува голямо количество издънки и е с доста разклонен хабитус. Има радиално развита и сравнително повърхностна коренова система - на около 50-60 см дълбочина, без обрастваща мрежа от по-тънки корени. Листата са линейно-ланцетни, прости, последователно разположени, сребристо обагрени.
Растенията са двудомни, т.е. има мъжки и женски растения, съответно с мъжки и женски цветове. Мъжките цветове са сребристо-кафяви, събрани по 3-5 броя в къси класчета, с по 4 броя тичинки. Женските цветове са жълтозелени с горен завръз (т.е. той е изнесен над цвета), разположени по 1-4 в пазвите на листата. Цъфтежът настъпва през април - май. Полът на растенията може да бъде определен и от цветните пъпки. Мъжките пъпки са два пъти по-едри от женските, обвити от повече на брой покривни люспи. Женските пъпки са дребни, обвити от 2 покривни люспи. Опрашването на облепихата е анемофилно, т.е. от вятъра. Но при топла и хубава пролет облепихата се посещава от пчели и е медоносна. Цветовете на облепихата се залагат на едногодишния прираст, а плодовете са винаги на двугодишния.
Плодовете в България узряват три месеца след цъфтежа - още през август. Това за по-лесното им бране замръзнали може и да е вярно, защото облепихата е разклонена, бодлива и трудна за бране, а зрелите плодове се мачкат при брането. Но е вярно за тези части на Русия, където замръзите и сланите настъпват още в ранната есен, за България е напълно неприложимо. След като първият ни урожай от облепиха бе изяден от птиците, докато го чакахме да замръзне, разбрахме, че трябва да си я берем веднага след узряването :mrgreen:
Плодът се състои от твърдо семенце (костилка) и мека жълта или оранжева до червена плодна обвивка. Масата и е от 0.2 до 0.8 грама. За българина, който живее в един доста благодатен климат и е разглезен откъм изобилие на плодове, облепихата едва ли ще му се стори вкусна и атрактивна като плод. Тя е твърде кисела, поради високото съдържание на витамин С и органични киселини, с лек ананасов аромат. Но пък е растение с изключителна полезност за здравето и ако дворът ви не е съвсем малък, то е добре да заложите на разнообразието и да я имате и нея.

РАЗМНОЖАВАНЕ
Облепихата се размножава лесно семенно, като получените мъжки и женски растения са приблизително 50:50. Семената се добиват, т.е. околосеменната обвивка се отстранява и се засяват още есента, като се оставят навън за естествена зимна стратификация. Пролетта те дружно поникват. За да сме сигурни в пола на семеначетата, обаче, трябва да изчакаме 3-4 години до първия цъфтеж. Затова в овощарството се прилага вегетативно размножаване, което позволява да се отчита пола, да се съхрани сорта и пр. Най-лесният начин в домашни условия е чрез откопаване на издънки. Разбира се трябва да се знае полът на растението, чиито издънки откопаваме. Това се прави рано напролет, преди разлистването. Обикновено, дори и със съвсем нищожни корени, тези издънки се прихващат и много добре се развиват впоследствие. Препоръчително е до доброто им вкореняване да се засадят в саксии и редовно да се поливат, а впоследствие да се засадят в земята на постоянно място. Друг използван начин за вегетативно размножаване е вкореняването на зелени резници. Прави се в края на юни, от младия едногодишен прираст. Субстратът трябва да е порьозен и отцедлив, а резниците да не се оросяват прекалено често, защото лесно загниват. Използването на подпомагащи вкореняването стимулатори е препоръчително, но не е задължително. Обикновено се използват нафтил-оцетна и индолил-маслена киселина. Сега вече в търговската мрежа има много готови препарати за вкореняване на базата на тези две вещества. В разсадниците се използват и зрели резници за вкореняване на облепихата.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА
Облепихата е поливитаминно растение. По своята полезност тя превъзхожда много други овощни видове. В нея са установени високо съдържание на витамин С, витамин А (каротиноиди), витамини В1, В2, В6, витамин Е, Витамин К. Максимумът на витамин С е малко преди пълното узряване на плодовете, а с презряването им намалява. т.е. това е един витамин, чието съдържание варира в широки граници, включително и от сорта, мястото на отглеждане, конкретната година на урожай. Плодовете съдържат 85% вода, до 12 % различни захари, органически киселини, дъбилни вещества, пектини, масло. Един от важните продукти, добивани от облепихата, е облепиховото масло. Нейните плодове са сравнително богати на масла - от 4 до 8%, в зависимост от най-различни фактори. Облепиховото масло е обект на промишлено добиване, с много висока цена и изключителен лечебен продукт. То е естествен концентрат на каротин и витамин Е, притежава силни бактерицидни свойства, намалява количеството на холестерола, повишава имунитета, има заздравяващо действие при външни и вътрешни рани и язви, противотуморно действие, тонизира работата на жлъчката, антиоксидантно и детоксикиращо действие, неутрализиращо радионуклеидите действие и още много други. В плодовете има над 10 важни микроелемента, в т.ч. желязо, магнезий,манган, бор, селен, никел, алуминий, титан, сяра и др.

ОТГЛЕЖДАНЕ И АГРОТЕХНИКА
Облепихата е силно студоустойчиво растение и в това отношение няма проблеми със зимуването. Има проблем, обаче, ако зимата е топла, пъпките набъбнат и впоследствие отново скове студ. Тогава би могло да се наблюдава мръзнене на пъпките. Т.е. за нея не би имало проблем да се отглежда в планинския пояс или място с късна пролет и къса вегетация. А по-скоро големите температурни колебания през зимно-пролетния сезон, т.е. в равнинни месторастения биха могли да компрометират цъфтежа и урожая съответно. От повратни студове страдат повече женските растения. С оглед намаляване на денонощните колебания на температурите през зимата и пролетта, като по-подходящи се считат северните, североизточните и северозападни склонове, но защитени от студени ветрове.
Облепихата е светлолюбива и не понася засенчване. По отношение на почвата е сравнително невзискателна, но най добре се развива на песъклива, богата и влажна почва с нормално или леко алкално рН. Не обича кисели почви. Въпреки че е доста сухоустойчива, за добър урожай тя се нуждае от редовно поливане. Не обича тежки, заблатени почви. Понася преовлажняване, но при наличие на достатъчно кислород в почвата. Понася известно засоляване на почвата, понася и известно атмосферно замърсяване. Може да се сади и на наклонени терени. Голямата издънкопродуктивна спосбност я прави подходяща за противоерозионни култури и укрепване на откоси на брегове. Обикновено старите 10-12 годишни стъбла си отмират по естествени причини, като живота на растението се продължява от някои доминиращи издънки.
При засаждането трябва да се има предвид, че едно мъжко растение е достатъчно за опрашването на 5-6 женски и в култура това съотношение е добре да се спазва. Но пък винаги е по-добре при възможност да има поне 2 мъжки растения, макар и съвсем близо засадени едно до друго, защото може да се случи точно мъжкото растение да загине по някакви причини. Добре е също така да се проучи посоката на постоянно духащите ветрове и женските растения да се садят подветрено на мъжките. Обхватът на действие на мъжкия прашец е 5-10 м - т.е. това трябва да е и разстоянието между мъжкото и женското (или групата женски) растение. При засаждане е добре растенията да се загърлят до 10 см, за да се образува по-хубава коренова система. Подходящи за засаждане сезони са на първо място - пролетта преди разлистването, после есента - след листопада, но ако растението се предлага в контейнер, то може да се сади по всяко време на годината.
Облепихата е най-продуктивна във възрастта 8-12 години, след това раждаемостта и намалява. Ако има достатъчно добри издънки, можете да отсечете "старата" облепиха - така ще подмладите растението и ще удължите живота му. Облепихата трябва да се сади в ъгъл на двора, или покрай оградата - по принцип максимално далеч от ежегодно обработваемата градинска площ на двора, заради издънките, които се появяват понякога на 1.5-2 метра разстояние.
В първите 4-5 години се провежда оформяща короната резитба, като се махат безполезните разклонения, на 8-10 години се прави подмладяваща резитба, а иначе ежегодно с резитба се отстраняват болни, изсъхнали или мръзнали клони.
По отношение на торенето - то по-скоро не е нужно или се прави само с органичен тор есента. Облепихата има твърде широка коренова система, за да бъде ефективно торенето. Освен това тя има спосбността да фиксира свободния азот в почвата посредством азотфиксиращи грудки и сама се изхранва доста ефективно. Почти не страда от болести и неприятели.
Най-често в Европа се предлагат женските сортове ЛЕЙКОРА и ХЕРГО, а от мъжките опрашители - сорта ПОЛМИКС. Разбира се, има и много хубави руски сортове, но те са по-трудно достъпни и не се предлагат у нас.

ИЗПОЛЗВАНЕ, РЕЦЕПТИ
Тъй като собственият ми опит в употребата на облепихата е твърде скромен, ще издиря рецепти от литературата и нета по-нататък. Но като начало - понеже и на мен облепихата ми беше твърде кисела и семчеста, аз я напълвах в буркан, а след това я заливах с течен мед и съхранявах в хладилника. Така и я консумирахме у дома - по няколко лъжици облепиха с мед на ден. Ако урожаите ни нараснат, ще търся и други начини за съхранение и използване :mrgreen:
Всички ние сме добри хора, но не във всичко, не винаги и не с всеки.
Оскар Уайлд
Аватар
Алпина
 
Мнения: 1155
Регистриран на: 27 Яну 2013, 12:30
Местоположение: София
Градина в: София
пол: жена

Назад към Плодни растения, билки и подправки

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 1 госта