Много често ми се задава следният въпрос: "На колко години е годжито, което предлагате в разсадника?"Да си кажа откровенно такъв въпрос ме затруднява много защото самият аз не знам на колко години е годжито. Затова накратко бих отговорил : на около 50.
??? Ами да. Ако предположим, че в Китай растението годжи (Lycium chinensis) e традиционна храна и лекарство от хилядолетия, то на Запад това растение става известно като хранителна добавка едва през последните 30 години. Което означава, че горе - долу от тогава започва целенасоченото издирване и създаване на едроплодни сортове. Селекционерите, след като забележат, че даден храст е по-родовит и (или) по-едроплоден, започват да го размножават ВЕГЕТАТИВНО. Както е известно, при вегетативното размножаване, дъщерните растения запазват 100% генетичния материал на майчините растения. Освен генетичния материал, дъщерните растения запазват и възрастта на майчините растения. Тук трябва да отворя една голяма скоба и да обясня 'Що е това възраст на дадено растение". Както е известно, и растенията , както и хората си имат възраст. Броенето на възрастта при растенията започва щом покълне семенцето. Тогава то е в ювенилна възраст. Първите "листенца" на младите растения понякога са котиледоните (при епигеично поникващите растения - от επίγειος - "надземен"). След това в пазвата на тези котиледончета се появяват още листенца, които често пъти се различават по форма и размери от същинските листа типични за вида. Тези листа ги наричаме ювенилни листа. Едва след месеци или години върху растението започват да се появяват същински листа. Тогава растението навлиза в своята зрялост. При храстите този период може да настъпи след 2 и повече години, а при повечето дървета този период може да достигне и над 40 години. Какво да се прави - природата не бърза за никъде. Зрелият период при някои храсти може да продължи стотици години. Тук като типичен пример се посочва винената лоза, която ние познаваме като култура поне от преди 4000 - 5000 години. При нея са датирани екземпляри на по 200 - 300 години, които продължават да плодоносят без да проявяват признаци на остаряване (сенилитет). А тези екземпляри лози със сигурност са размножени с "пръчка", т.е. ВЕГЕТАТИВНО. Зрелият период при дърветата може да продължи стотици и дори хиляди години. Известни са екземпляри при дъбове, кедри, чинари и др. на възраст над 1000 години, които продължават да плодоносят. Дълголетието в растителния свят не е изключение, а по-скоро е правило. И накрая естествено, според законите на диалектиката, идва старческата възраст или т.нар. сенилитет. В тази възраст репродуктивните функции постепенно затихват и накрая съвсем изчезват до смъртта на растението.
Какво се случва, когато вземем клонче от някое растение, изрежем от него резник и го вкореним? Ще видим, че в повечето случаи листата, които пуска новото растение са същите каквито са листата на майчиното растение. Т.е. тук, при този начин на размножаване не се наблюдава ювенилен период. Т.е. нямаме подмладяване (или почти нямаме). Нещо повече - вкоренените растения започват да цъфтят и да плодоносят още на същата година. Разбира се при много растителни видове има изключения, но конкретно тук аз визирам годжито. Така че , на въпроса: "На колко години е годжито?" най-правилно е да се отговори: На колкото години са майчините растения.
Предлаганите в нашия разсадник растения годжи са СОРТОВЕ на годжито и като такива те се възпроизвеждат единствено вегетативно - чрез резници. Има обаче други фирми, които прозвеждат посадъчния материал за годжи от семена. Семенното производство има предимството пред вегетативното, че може да бъде по-масово и по-евтино.При него обаче има и един голям недостатък - семенните растения годжи започват да плодоносят сравнително късно - най-рано след 1 -2 години, но е възможно този период да достигне до 4 години. Т.е. тук имаме едно онтогенетично развитие което започва от нулата и са необходими години за достигане на зрелост.
Има и друг способ на вегетативно размножаване - и той е чрез тъканни култури - in vitro. При този способ се взимат микроскопични парченца от майчиното растение, които в in vitro-процеса преминават през фаза на калус. Калусът е неорганизирана клетъчна маса при която отделните клетки не са диференцирани в тъкани. Едва след като калусът бъде стимулиран, той започва да образува тъкани и органи и можем да кажем, че започва развитието на ново растение. In vitro-методът е също вид вегетативно размножаване, чрез който се получват голям брой дъщерни растения, приблизително запазващи генетичния материал на майчиното растение. Казвам "приблизително", защото преминаването на растенията през фаза на калус до голяма степен създава предпоставки за мутации. Създава се едно объркване в генетичната идентичност на растението. Също така, при in vitro-метода се наблюдава едно значително подмладяване на новите растения - т.нар. РЕЮВЕНИЛИЗАЦИЯ. Младите растения образуват ювенилни листенца и зрелостният им период настъпва след няколко години.
Често пъти клиентите ни имат предвид кога ще плодоносят закупените наши растения. Нашите разсади от годжи най-често плодоносят още същата година в която сме ги размножили. От където следва, че може да се очаква всяка следваща година да плодоносят все по-интензивно. Цъфтежът при зрелите екземпляри годжи започва през юли-август и продължава едва ли не до октомври. Често пъти първите цветове опадват без да могат да образуват завръзи. Вероятно това се дължи на горещината през летните месеци. Подобно явление се наблюдава и при други представители на това семейство - Solanaceae - например патладжаните. Друг фактор, който трябва да се съблюдава е, че годжито е кръстосано опрашващо се растение. Възможно е и само да се опрашва, но по-добре е да става кръстосано опрашване. Тогава плодоносенето е по-обилно и завръзите успяват да узреят.
