Най-общите препоръки, отнасящи се до вегетативното размножаване на иглолистните растения могат да се обобщят в следното:
1. Майчините растения трябва да са в добра форма - торени и поливани. Това означава, че необходимите за вкореняването фитохормони се намират в тях в нужните количества и съотношения. Желателно е да са млади растения. При младите растения склонността към вкореняване е с пъти по-добра от тази при старите растения. До размножаване на стари растения се прибягва само в краен случай. Веднъж вкоренен, даден резник се подмладява и вече може да се използва за по-нататъшно добиване на резници.
2. Резниците трябва да се вкореняват в оптимални за тяхната фотосинтеза условия. Това означава висока въздушна влажност, която компенсира загубите на вода от тъканите на резника. Най-добре е влажността да се поддържа в границите от 70 до 100%, като при по-висока температура влажността трябва да е по-висока. В летните дни влажността на въздуха трябва да достига 90 - 100%. Това означава, че върху листенцата на резниците трябва винаги да има капки вода. Високата въздушна влажност се постига чрез редовно пулверизиране на резниците и завиване с полиетилен или стъкло. В разсадниците се прави инсталация за изкуствена мъгла, която се включва през 1-2 часа при горещо време до веднъж на ден при по-хладно време. При мъглуването се цели намокряне само на листата и като вторичен ефект се овлажнява и субстрата. Субстрата не бива да се преовлажнява, защото става среда за развитие на патогенни микроорганизми.
3. Температурата на въздуха трябва да е в границите 20 - 27 градуса, като оптималната е 22,5 градуса. При тази температура фотосинтезата е най-инетнзивна и се натрупват хранителни вещества необходими за създаването на нови тъкани и органи При по-висока температура, в тъканите на растенията процеса дишане преобладава над процеса фотосинтеза и хранителните вещества се разграждат. При температури по-ниски от оптималната, вкореняването се забавя.
4. Субстратът, в който се вкореняват резниците трябва да е стерилен. Да няма патогенни микроорганизми. Най-добре е да се използва пясък, или смес от пясък и торф. Съотношението между тях може да бъде 10 части пясък към 1 част торф.
5. Температурата на субстрата трябва да е с 2 -3 градуса по-висока от температурата на въздуха. Това благоприятства оттока на асимилати от листата към долния отрез на резника и съответно по-бързото зарастване на раната и по-бързото образуване на корени. В някои разсадници се практикува подгряване на субстрата с подово отопление.
6. Време на залагане на резниците. В разсадниците се практикува залагане през цялата година, като се спира само през зимата докато температурите навън са много ниски. Но по принцип има два сезона през които вкореняването е най -сполучливо. Първият е през лятото от края на юли до края на септември. Вторият е от началото на март до началото на май. Опитните градинари могат визуално да определят кога растенията биха се вкоренили най-добре.
6. Култивационни съоръжения. Най -добре е да се използват парници вкопани в земята. Дълбочината на вкопаване може да бъде от 30см до 2м. Според каквото позволяват условията. Тези парници се покриват със остъклени рамки. Разбира се вместо стъкло може да се използва и полиетилен или поликарбонатни плоскости. По-дълбоките парници осигуряват през лятото една по-равномерна температура при резниците и винаги положителна температура през зимата.
Може също да се използват и надземни оранжерии, но през лятото в тях са по-високи температурните колебания. За да се поддържа висока влажността на въздуха в тях е необходимо резниците да се покрият с още един полиетиленов тунел вътре в оранжерията.
7. Стимулиране с фитохормони. Фитохормоните които стимулират растежа на тъканите и по-специално образуването на корените са : индолил- маслена киселина (ИМК), индолил-оцетна киселина (ИОК), нафтил-оцетна киселина (НОК), гиберелинова киселина и витамини от групата Б. И други. За резниците от иглолистни растения с най-голямо значение е ИМК. Най-достъпна за прилагане е във вид на пудра, в която се потапя долния отрез на резника. Както писах по-горе, в добре развитите майчини растения, в подходящия сезон, би трябвало да се намират необходимите фитохормони в оптимални концентрации.
8. Стимулиране с допълнително вкарване на енергия в резника. За целта може да се използва лазер с рубинова светлина. Долният отрез на резника се облъчва за няколко минути (според мощността на лазера). Методът дава удивителни резултати с видове, които много трудно се вкореняват. Според мене човек може да предава енергия на резниците чрез пръстите си, без да използва технически съоръжения.
Няколко снимки, които илюстрират добиването и залагането на резници от Западна туя (Thuja occidentalis):
Двегодишна клонка от западна туя, от която ще се добият резниците:
От тази клонка са добите 4 резника:
Заложеният за вкореняване резник. Субстратът е смес от пясък с малко торф. Всъщност тук той е сниман вече вкоренен след няколко месеца. Прозрачните чашки в случая помагат да се следи процеса. Това е добра технологична постановка за любители. В промишлени условия и с автоматично контролиране на процеса нещата изглеждат съвсем различно.
Вкоренилището - неотопляема оранжерия, където под втори тунел от полиетилен се залагат резниците. За целта може да се ползва и вкопан парник със стъклени рамки отгоре. Ежедневно се оросяват и проветряват в горещините. Когато е студено и вегетацията е спряла, оросяване и по-скоро поливане се извършва съвсем рядко - 2-3 пъти в месеца.
Така изглежда един добре вкоренен и готов за разсаждане в хранителен субстрат резник от западна туя:
Следва доотглеждане в саксийка. Когато резникът регистрира добър прираст и корените му обхванат субстрата в саксията - той е готов за засаждане навън.
