Най-после му дойде реда на този алпинеум. Гигантската купчина пръст е струпана преди 10 години, преди 3-4 години направихме една малка част от него, показвала съм я тук - алпинеумът на разсадника. Макар че ще е по-точно скалният кът на разсадника, защото алпинеумът е нещо по-сериозно и с повече изисквания в канона:
Тук в снимки ще илюстрирам как майстор Стефан
прави скален кът. Не преувеличавам като казвам, че му идва отвътре. Ако има достатъчно време и достатъчно камъни може да направи ниска, средновисока и даже висока планина. Или пък да премести планина оттук - там и обратно. Малко лудост му трябва на човк за подобно начинание. Не само защото е трудоемко, а и защото после се нуждае от сериозна поддръжка.
Тук в снимки ще илюстрирам как майстор Стефан

Засега се оформя релефа и се редят камъните. Ще трае дълго, а първият осезаем ефект ще е в ранната пролет.
Смятам тази тема да е една хронология на изграждането и собствения живот на скалния кът - с проблемите, с грижите които ще трябва да положим, с инвентаризация и проследяване живота на всяко растение. Смятам, че ще бъде полезно на всеки, който ще се опита да си прави нещо подобно у дома. По света има прекрасни образци на това изкуство - то си има своите традиции, почитатели, майстори. У нас всичко това тепърва ще се случва. Няма начин, в България има доста планини, където природата твори по неподражаем начин. Имаме богата и интересна флора. Нужно е търпеливо следване и пресъздаване на естествените образци, опознаване на подходящите растения. И може би в скоро време и у нас ще се роди общност на хората, увлечени по този тип градини и растения.
Всъщност днес е ден втори, ще снимам и изградената малка част в предишните години. От първия ден няма снимки - той беше посветен на събиране и пренасяне на камъни.
Ден втори. Всичко е сурово - пръст и купчина камъни.



Ще се радваме, ако има въпроси и ние може да ви бъдем полезни.