Аз, разбира се, правя възможното и невъзможното, за да обезобразя части от терена. Примерно миналата година изкорених почти всичко от едно каре и му набодох рози. Голо си стои, горкото..., а розите са едни мижави пръчки, които този сезон се разписаха с по няколко цвята, за протокола.
Тревите са на място, което се вижда само от птичи поглед - благодатно като изложение иначе - зáветно, огряно, но все още с неустановено предназначение.
Тунбергиите и купешките грамофончета не успяха да изкласят достатъчно, за да облекат пързалката с къщичката до пълна неузнаваемост, но... надявам се, новата ми шизофрагма да смогне за някоя и друга година.
При все това... аз продължавам да планирам, да местя мислом лявата половина от двора на мястото на дясната
, да си представям какво ще има покрай оградата между нас и съседите, която ме изненада с различна киселинност и отцедливост точно през средата на дължината! И дори да си правя сметка да създавам изкуствени релефи.
Още не знам какво да предприема с правоъгълника ягоди, които заемат една цяла прекрасна четвърт от градинското пространство, но мъж ми и щерката държат да са си там. Ще подходя творчески, то си е предизвикателство!
А сега представям избрани кадри според сезоните. Започвам от ранната пролет:
Често обаче се отбиват извънземни и най-много руско-украински спамери, ама Ралица се оправя без проблем с тях.
