Градината на Ангелина, Княжево, Зона 6b/7a

[Алпина]

Може би е Pinky Winky, тогава. H.Vanille Fraise ми я внесе година преди това Кала от Ходник, Франция. Така че нея я имам отдавна. Едва тази година я засадих в градината, още си е с оригиналния етикет.

[Angelina_S]

Най-после приключи моята епична борба за прекрояване на правоъгълника с ягоди. Винаги избяхвах да го хващам на снимките или гледах да съм далече от него, защото... вечно беше буренясал. Имаше действащ "мораториум" върху пипането му, проповядваха се теории, че плевелите помагат ягодите да зреят, без да гният на земята и какво ли не.
Предпочитам да гледам найлони, отколкото половинметрови коприви, по тях грамофонче и изобщо - джунгла.
А тази година с многото дъждове, забатачването взе връх над всяко разумно усилие.

Е, вече всичко започва да добива друг вид. Отели ми се вола, кръста и всички видове мускули, докато прередих чимовете и го преобърнах. Взехме оборски тор от Владая, прекопано е, планирано е и поливането, макар че каналчето още не е изкопано.
Естествено, при оформянето си "откраднах" една половинметрова бордюрна ивица, с която да прикрия "стопанството". Остава ми още малко работа навън и започва зимното рисуване на "проектите".

[Алпина]

Това фолио е специално за ягоди, нали? Как се полива при него, според теб? И аз имам подобни хрумки, то и за вкореняване на резници направо в земята става, ама съм си мислила винаги, че трябва да е от ония плетените материи, които пропускат водата с цялата си повърхност. Които използвам за настилане на лехите в разсадника. Свекърва ми гледаше много ягоди приживе. Вече никой не гледа, нито пък яде у нас ягоди Защото знам, че ягодите не са мързелива култура, а на нас винаги ни е кът времето. Та в тоя ред на мисли, и аз съм разсъждавала върху идеята за "по-мързелива" , хайде нека да е - по-ергономична технология.

[Angelina_S]

Мхм, фолиото е за ягоди, българско производство, от Полимерстрой АД (оказаха се наблизо до нас). При все че на снимката не се вижда особено, всъщност това са отделни ленти, които почти не се застъпват между редовете. Наложи се да го режа доста отстрани. Няма да поливем "през" него а "под". Всичко е на лехи и на вада, корените са в ниското на браздата. Отгоре, където се вижда правата ивица павета, ще дойде каналчето за поливане, тъй като във височина е коритото, което се пълни с вода от тукашните дерета и извора. Ще си направя и отклонения за рододендроните. А още по-вероятно е да продължа системата от "канали и деривации", докато обхване и хортензиите, полулистопадните рододендрони и стигне до парника.

И! Най-отпред на "мързеливите" ягоди (и неприкосновени също!) ще има цветя, треви, храсти и не знам какво, и в суматохата ще промъкна два японски клена от Пинкоф.

[Алпина]

Чудесно, значи и аз ще пробвам твоя почин (така ми идват отвътре тия соцклишета ). В ниската част, където се срещат две ивици може да се сложи капково. И остава само брането май, всички други трудови операции са елиминирани

[Angelina_S]

От днес имам вече... нова Callicarpa kwangtungensis. Тук-там има по някое вързало плодче, необрулено при доставката. Ето сега, като са насадени двете една до друга, моята 'действаща' C. bodinieri, обсипана с единични плодчета по целия обем на короната, изглежда така, сякаш е наспорила "реколта" и за компоти.
Не знам дали двата сорта ще могат да се опрашват взаимно, но не пречи човек да си опита късмета.

Сега съм в размисъл за местата на двата японски клена от Пинкоф.


Спохождат ме моментни намерения да се откажа от единия и да го подаря на някого, но после лакомията надделява и си казвам, че това е ерес.

Кленът, от който не смятам да се отказвам, е Acer palmatum shirasawanum... Сега е обезлистен, но когато го купих в началото на октомври, листата бяха такива:

Не прираства бързо, за 10-тина години я мине два метра, я не. Но иска повечко слънце, за препоръчване сутрешно, по-бедна и добре дренирана почва и място, закътано от течения.
Него съм го измислила.

Вторият е Acer palmatum 'Shirazz'. Много красиви листа! Като го взех, все още имаше и лятна украса, ето такава:


... но вече и есенна:


По-зимоустойчив и с по-бърз растеж, без претенции към pH, но харесва влажни, сенчести места и богата почва. Ако го забия в близост до рододендроните, имам чувството, че ще му е много добре, комбинацията ще е много красива, но той става към 4-5 м и короната му горе-долу в същия диаметър трябва да я чакам...

Оттам и еретичната мисъл да се откажа от него, но колкото повече си я мантрувам, толкова пò на инат ме избива.

Така де, поне споделих своите кахърни състояния. Утре, докато режа, чистя и зазимявам като за последно навън, пак ще умувам.

[Алпина]

Mного ги харесвам, но така и не преживяха при мен по-атрактивните явори. Преди много години съм пробвала с Acer palmatum Atropurpureum, A.palmatum Bloodgood. Лятото ги убива, ако не за едно, за 2-3 години си заминаваха. Ама тогава нямаше и откъде да се прочете за тях, преди повече от 20 години. Единствено зеленолистният A.palmatum няма никакви проблеми и всяка година си го размножаваме с резници - по малко. Г-н Пенков облагородява, доколкото знам. Дали не ни е време за нови експерименти с тях - толкова много сортове има вече.

Твоите са прекрасни, обаче с тази малка градина и "алчност" за всичко - няма да ти е лесно да побереш толкова много екзотики

Поздравления за каликарпата - ще си менкаме догодина. Двете, които имам, общо взето лесно се вкореняват, надявам се и твоята да е така. Не знам защо са им толкова високи цените в Европа

[Алпина]

При Пенков предполагам могат да се вземат интересни явори? Освен това той със сигурност ги продава с ноухауто Ти нали от Ботаническата градина си ги взела?

[iren7]

От днес имам вече... нова Callicarpa kwangtungensis

Еее, на теб и честито. Чудех се колко време ще ти отнеме да го намериш, фурия си ти.
С нетърпение очаквам снимките й.

[Angelina_S]

Благодаря, Ирен! Абе, ако едно врабче не ми беше казало за поръчката, щях да изтърва каликарпата.

При Пенков предполагам могат да се вземат интересни явори? Освен това той със сигурност ги продава с ноухауто Ти нали от Ботаническата градина си ги взела?

Тъй-тъй, от Пенков идват всичките беди.

Кхм, сега да кажа, че лютите закани, които отправих в предишния си пост (за саденето на яворите и пр.), всъщност ги осъществих едва днес, гарнирани с още някои крайни действия. В деня след поста валеше проливно.

Естествено, днес най-трудно избрах местата на големия явор и на една абелия грандифлора - обикалях, оставях саксиите а тук, а там, представях си колко се разрастват, цъках с език... И накрая насадих всичко.
Зарадва ме прирастът на една мечтана, но още нецъфтяла роза - R Banksiae Lutea. С повече от метър е пораснала от септември досега и два клона са преполовили покрива на беседката и вече са на мушмулата. Дано цъфне догодина!

За капак, докато мъждукаше някаква светлина още, буквално изсякох един чудовищен филаделфус до реката - по три метра тазгодишни клони беше пуснал. И около него има люляци, подивели сливи, дрянове и какво ли не. Тия дни, ако хвана добро време, пак ще разчиствам на това място. Сега нали имам ножица за рязане на клони и съм силна!

Готова съм и с грубите скици (1-ви вариант) на съществуващата фигура "месечина" и на новия бордюр пред "найлонизираните" ягоди. Изборът за център-нападател се падна на една роза "Минерва" от резник, която вече е засадена на новото място. В единия ъгъл на новия терен ще преместя всичко цъфтящо в синьо - флоксове, амсонията, твоя златист кариоптерис и един агапантус, който е на сянка и си живее от няколко години, но нищо смислено не прави.

Алпинче, запиши ме в списъка на чакащите за една аяния напролет. Моята я преместих от ската и едва що тръгна да живее през лятото, и я изгризаха охлювите.