За да не се срутва брега, добре е да е по-полегат ската. Не знам дали това може да се промени. Освен това могат да се натрупат камъни по крайбрежната ивица, но това пак предполага по-полегат скат, с наличие на "шелф", а не голяма и стръмна дълбочина. Израсналите на крайбрежната ивица борове само ще ти създават проблеми в бъдеще и ваденето им ще е проблемно, затова трябва да се направи навреме. Можеш да ги засадиш край оградата.
Сега, принципно засаждането на водната растителност започва от ниски тревисти растения на самата граница с водата. Те трябва да понасят колебанията на водното ниво. Но голяма част от крайбрежните растения са такива - природата се е погрижила да оцеляват и при ниски, и при високи води. В случая се сещам за елеохарис, всякакви менти, хидрокотиле, лизимахия, фаларис, хутиния и пр. Тръстиките и едрите папури, според мен, са твърде инвазивни и ако се разраснат, борбата с тях ще е трудна, защото поради наличието на жива риба във водоема ти, няма да можеш да използваш никакви хербициди. Сцирпуса - езерният камъш, също е добър за крайбрежието, както и акоруса, на който се приписват чудодейни свойства в пречистването на водата. Всъщност по принцип всички фотосинтезиращи крайбрежни и водни растения пречистват водата, защото растат и за сметка на нитратите и солите във водата. Въпросът е да избереш растения, които да не са агресори и могат да ти създадат проблеми в бъдеще. След крайбрежната ивица с ниски растения можеш да разположиш по-високи - блатен ирис, споменатия по-горе сцирпус и акорус, глицерия. Можеш да засадиш и блатна ружа. Чак след това идват храстите. Проблемът с храстите близо до водата произтича от това, че те ще хвърлят листата си всяка година във водата. Органичната маса води до гниене и запълване на водоема, ако той е безоточен, като в твоя случай.
Мъж ми на вилата беше насадил от едната страна на бетонов басейн за поливане Cotoneaster dammeri и той се оказа доста удачно почвоукрепващо решение - вечнозелен, бързорастящ. С течение на времето направи непроходим гъсталак до водата. Като пиша за котонеастъра се сещам, че трябва да си оставите 2-3 места за достъп до водоема, за да можете да го обслужвате. На гребена на дигата също е добре да предвидиш японски стъпки, за да можете да си обхождате цялата площ без риск да се подхлъзнете. На външния скат на дигата, откъм градината можеш да садиш всичко. И майски сняг, и други високи растения. Те ще послужат за фон на по-ниски перенни, а най-ниските цветя засади в долната част на дигата. Където не ти стигнат силите за перенни, а и за да се зацвети още първата година, сади едногодишни. Сигурно знаеш, че много от тях се самозасяват - калдаръмче, калифорнийски мак и пр. По отношение на композициите с храсти и цветя, винаги съблюдавай сезонния колорит с оглед на това всяка една група във всеки сезон да е с нещо представителна - зимата - с красива корона или напр. сибирския дрян с обагрени клони + нещо вечнозелено, да има пролетен, после летен цъфтеж, есенни цветя - много радват окото в навечерието на зимата, красиво есенно багрене - притежават го много храсти - спиреи, хортензии, калина, доста треви и някой многогодишни цветя.
Без проба-грешка няма да мине, а и сезоните и отделните растения си имат своя индивидуалност, в зависимост от мястото, където са посадени, или дори конкретната градина.
Следващият път ще ти напиша конкретни дървета и храсти, съобразно твоите виждания.

Всички ние сме добри хора, но не във всичко, не винаги и не с всеки.
Оскар Уайлд