Eden Project - мината преди проекта.
Eden Project - вече в реализация.
Отново в Cornwall, само че този път малко пο-на североизток. Спираме в една "малка" ботаническа градина наречена Eden Project (Проект Рай). Градината е изпълнена на мястото на една изоставена каолинова мина. В началото на века няколко предприемачи решават да извлекат екологичен, образователен и социален ефект от изоставената каолинова мина. Проектират и изпълняват тази градина едно за да възстановят нарушените от мината терени, и второ за да създадат едно до колкото е възможно самофинансиращо се шоу. Ботаническата експозиция е насочена преди всичко към масовия лаик във Великобритания и най- вече към децата. На децата се показва що е то трева, как кравите пасат тревата и какво се случва след това с цикъла на въглерода, кислорода и водата. В огромните куполи са засадени растения от два растителни пояса - екваториален и субтропичен. А отвън са засадени растения от умерените ширини. Е..., колко да са умерени английските умерени ширини - те по-скоро клонят към субтропически.
В лехи са засадени малини, къпини, лавандула, ехинацеи, невени и всякакви там билкови и плодни растения.
Самите куполи представляват самоносеща се стоманена конструкция от шестоъгълници и надуваеми пластмасови прозрачни възглавници, които осигуряват термозащитата. Към всяка една възглавница се подава постоянно въздух под налягане, така че да ги поддържа издути. По принцип загубите на въздух са нищожни. При спукване на някоя възглавница е възможно тя много лесно да бъде залепена. Водата необходима за поддържане на градината се набавя от подпочвени води, които извират в изкопите от мината и от падналата дъждовна вода.
По принцип задачата на този проект е да експонира пред посетителя културните растения по света. Както в покритите площи, така и отвън, на открито е показано голямо разнообразие от билкови и плодни растения.
В лехи са засадени малини, къпини, лавандула, ехинацеи, невени и всякакви там билкови и плодни растения.
Самите куполи представляват самоносеща се стоманена конструкция от шестоъгълници и надуваеми пластмасови прозрачни възглавници, които осигуряват термозащитата. Към всяка една възглавница се подава постоянно въздух под налягане, така че да ги поддържа издути. По принцип загубите на въздух са нищожни. При спукване на някоя възглавница е възможно тя много лесно да бъде залепена. Водата необходима за поддържане на градината се набавя от подпочвени води, които извират в изкопите от мината и от падналата дъждовна вода.
По принцип задачата на този проект е да експонира пред посетителя културните растения по света. Както в покритите площи, така и отвън, на открито е показано голямо разнообразие от билкови и плодни растения.
Лехата с артишока (Cynara scolymus). На заден план жив плет от гинко - нали и то е билка.
Както казах, тази ботаническа градина цели и социален ефект. На горната снимка е изобразена инсталация от отпадъци. Това на практика са отпадъците, които всеки един човек изхвърля в продължение на един живот.
Гигантски далии. Тук имаше впечатляваща колекция от далии, от най-малките, до такива 3 - 4 метрови гиганти.
Амурска дива лоза - Vitis amurensis. Характерното за този вид лоза е, че през есента листата й се багрят в червено. Доста по-студоустойчива е от европейската винена лоза, но гроздето е леко по-кисело и по-дребно, съответно виното от такава лоза е с доста по-ниско качество от истинското вино. Има създадени доста хибриди между европейската винена лоза и амурската лоза, които са по-студоустойчиви и по-устойчиви на болести.
Вътре в куполите има системи от езерца и водопадчета които са атракция за посетителите и от друга страна създават необходимия микроклимат на екваториалните растения.
Съвсем до пътеката с посетителите пасяха някакви птиченца. Явно и те са част от екосистемата. Тези красиви пилета се оказаха качулат франколин (Rollulus rouloul) - вид яребица, произхождаща от Югоизточна Азия, застрашен вид.
Elegia capensis, изключително ефектна трева, която преди много години сме правили опити да отглеждаме в разсадника, но е твърде топлолюбива за България. Принадлежи на сем. Restionaceae, чиито представители се срещат главно в южното полукълбо и са с доста древен произход.
Oще един представител на Restionaceae - Chondropetalum tectorum.
Отиваме вече в купола със субтропична растителност. Тук влажността е по-ниска.
Myrtus communis, за пръв път виждам мирта с плодове.
Pistacia lentiscus var. chia. Това е т.нар. мастиково дърво от остров Хиос. Естествено може да расте на много други места със субтропичен климат, но на остров Хиос дава най-качествената мастиха. Мастихата е вид смола, добивана чрез нараняване на кората на ствола. Капчиците смола кристализират в бели кристалчета и падат на земята откъдето се събират, пречистват се от примеси ръчно, едно по едно и така се предлага. Използва се като лекарство, подправка и като ароматизатор на прочутия мастихов ликьор. Плодовете на мастиховото дърво са т.нар "червен пипер" - червени зрънца с размерите на черния пипер и със също такъв лютив вкус.
