Кападокия и Анадола

[Алпина]

Каквото и да ви кажа за това място, истината е, че ще е само бледо подобие на това, което човек може да изживее, когато го види с очите си. Някога, преди стотици хиляди години тук е имало два действащи вулкана - Ерджиес и Хасан. Сега се белеят снежните им върхове и те са едни красиви планини насред високото Анадолско плато. Но някога те са изсипали десетки метри пепел и вулканични материали върху тази земя. После вятърът и водата са сътворили невероятния релеф на Кападокия. Дълбоко врязани долини, гъби от вулканичен туф, странни каменни образувания, причудливи скали, простиращи се на километри - изобщо релеф като че ли от друга планета. И като че ли капризите на природата не са били достатъчни, но не знам преди колко хиляди години творчески се е намесил и човекът. Той е започнал да дълбае и да вае в тези меки и лесно обработващи се скали свои жилища, убежища, складове, храмове и какво ли не. Стотици хиляди са. И когато походиш няколко дни между тези странни и неземно красиви пейзажи, всичко ти се слива едно. Снимаш, снимаш и снимаш - в транс, опитваш се да запечаташ завинаги тези места. Защото знаеш, че това е една уникална среща с уникално място. И ще ти се иска пак да се върнеш там. Бяхме в Кападокия цяла седмица, с ежедневни продължителни преходи по 15-20 км, повечето време далеч от туристическото стълпотворение. Програмата беше наситена дотолкова, че после ми трябваше поне още толкова време да си почина и да се върна в обичайното си ежедневие. А в сънищата ми всяка нощ ми се явяваше това прекрасно място.

Балоните излитат в 5 часа сутринта, защото въздухът е хладен и се издигат по-лесно. Този ден посрещнахме изгрева високо в небето. Понякога се качват до височина 600м. Пилотите на балони са невероятни майстори.

Може би първите жители са били хетите, но тук вероятно са живели и траки, после първите християни, гонени от Римската империя са си направили убежище тук - строили са градове, църкви и манастири. Всъщност до края на миналия век много от музейните сега скални градове са били обитаеми и последните им жители са били изведени от тях насила. С оглед тяхната безопасност.... Или поне така се твърди.

Малките входове в скалите са абсолютно подвеждащи. Понякога отвътре се крият помещения с размерите на катедрали, на няколко етажа, със сложна архитектура.

Музеят на открито в Гьореме


Най-високата точка на Кападокия - Ючхисар. Скалата е издълбана до върха, като швейцарско сирене е. Качването до върха е по вътрешни стълби и тунели. Впрочем и в повечето подобни дълбани скали е така. Ако сте чували легендата за Св. Симеон Стълпник - той е живял в такава издълбана скала- стълб точно тук, в Кападокия, в местността Пашабаг.



Скритата църква (Hidden church) в долината Соганлъ


Манастирът Кешлик


Катедралата Селиме

[Алпина]

В никакъв случай не е за пренебрегване флората тук. Турция е голяма страна, с доста разнообразни климатични условия, високи планини и съответно богата и разнообразна растителност. Нейното флористично богатство е 3 пъти по-голямо от това на България и съставлява над 9000 висши растения. А дългите ни пешеходни преходи ни дадоха възможност да поразгледаме какво расте наоколо. Естествено много растения ми бяха напълно непознати, но пък и доста разпознахме, поне що се отнася до определяне на рода.

От културната растителност тук впечатление ми направиха шам фъстъка (видяхме го само в долината Ихлара, където климатът явно е по-мек), кайсиите и лозята. Растат и доста черници с едри плодове. Някакъв местен вид кайсии расте навсякъде, без да е саден специално. Даже се самозасява. А ароматно сладко от кайсии, полято със сусамов тахан е традиционно местно лакомство. Както и печени кайсиеви ядки. Гроздето пък го сушат на нещо като стафиди, но е със семки. От гроздовия сок - сгъстен, с добавени орехови ядки правят местен деликатес, който прилича на дълъг сладък салам. Правят и вино, но то е много скъпо и си го купуват само туристи. Местните не са почитатели на алкохола, по религиозни причини най-вече. Явно отглеждането на лозя и правенето на вино е наследство от първите обитатели на тези земи, кото са били езичници или християни. Защото видяхме в пещерите на много места древни винарни. Във манастирите от византийско време също се е правило вино.

От кайсиите Стефан си пренесе няколко семеначета, даже оцеляха след дългото пътуване. Той е практично любознателен Хората тук са работливи, като цяло районът е сух и земеделието е свързано с много труд и не толкова голям резултат. Но въпреки всичко земята се работи, а земеделската продукция задоволява както техните нужди, така и на туристите.

Шамфъстък (Pistacia vera)

Лозята им са от местен сорт грозде, не му се прави конструкция, а плевели почти не никнат, защото е сухо. Но и видимо се поддържа обработено - земята се обработва най-вече на ръка или с добитък. Не знам дали личи на снимката, че стъблото на лозата е високо загърлено с конус от пръст, а около конуса има нещо като концентричен ров - явно предназначен да събира водата от валежите и да я запазва за растението. Тук маслини и цитруси не видяхме. Зимата е студена и вероятно климатът е непригоден за топлолюбиви култури. Даже и смокини се срещаха рядко.

До лозето се виждаше ей тази виличка:

[Алпина]

Kaкто писах, флората тук е уникална и въпреки скромните ми познания, успях да снимам и да разпозная интересни и типични за тази част на света растения. Снимките не са добри, защото фотото ми не беше ОК, снимах и с телефон - и всичко това при сравнително бързо темпо на групата ни, която трябваше да догонвам непрекъснато

Като цяло става дума за плато с надморска височина над 1000 м, климатът е по-скоро континентален. Лятото е горещо и безводно, зимата е доста студена, има и сняг. Като цяло тук не виреят много топлолюбиви видове.

Morina persica (персийска морина) - тук е масово растение, у нас се среща в Родопите и още на няколкио места и е защитен вид.



Acantholimon sp. - акантолимон. Всички акантолимони произхождат от тази част на света. Този още не беше цъфнал. Мисля, че дори не са добре проучени. В разсадника отглеждаме един - Acantholimon glumaceum, този обаче определено беше различен от нашия.



Paracaryum racemosum - местен вид, сем. Boraginaceae




Globularia orientalis - местен вид глобулария.




Scutellaria orientalis - една много атрактивна скутелария (превара)

[Алпина]

Да продължа с темата за Кападокия. Толкова съм впечатлена от това място, че отсега си мисля да се върна още веднъж там. Преди да продължа с растенията, да ви кажа нещичко за подземния град Деринкую. Ето тук един материал за него: https://impressio.dir.bg/lyubopitno/pot ... -derinkuyu И той, както и всичко тук носи белезите на дълбока древност и обитатели, за които не се знае почти нищо. Защото те почти нищо не са оставили - изкуство, предмети на бита и пр. В какво са вярвали, какво са харесвали, как са живяли? Следите там са от по-късно заселилите се християни. Но който е строил този град, е бил изключителен майстор. Съоражение впечатляващо по замисъл и размери. Очвидно тези места са били гъсто населени, много повече от сега. Може би от хетите, или от някой преди тях. Който не просто е дълбал, а е имал знания и умения да построи уникален подземен град, но без да остави никаква информация за себе си. Това е озадачаващо.

Стефан в Деринкую. Стигна до 3-тия подземен етаж и получи пристъп на клаустрофобия.

Или катедралата в Селиме - да, тя е била ползвана и от християните, но нима този странен барелеф на динозавроподобни същества може да има нещо общо с християнската религия и изкуство.

И въпреки това той е там, озадачава и предизвиква въпроси. Имам чувството, че съвременната наука въпреки големите си възможности, се страхува да зададе въпросите и още повече да намери отговорите за най-древната история на това място и първите му строители и обитатели.

Но да продължим с растенията. Мечтая си да попадна в някаква ботаническа ексурзия там, и някой да ми разкаже и покаже удивителната и разнообразна флора на това място. Тъй като това едва ли ще ми се случи, продължавам с лошите си снимки и предположения за растенията, които видях там.

Имаше много, най-различни салвии, които не съм виждала другаде. Ето няколко от тях:

Salvia hypargeia


Salvia aethiopica


Salvia kronenburgii, може би.


Crambe sp. Много красиво, разпространено навсякъде около Гьореме, тук почти се приземихме с балона върху него.


Smyrnium sp., висок около 150 см.


Umbelicus sp. в долината Ихлара.


Peganum harmala