Крит - новото ми любимо място за пътешествия

[Алпина]

Каквото и да напиша за Крит, то няма да покрива изживяванията ни на това място. Крит е Гърция, и не е в същото време. Тук времето тече с друга скорост, усещането за безгрижие те завладява още в първата среща с острова. А оттам и чувството, че някога си бил на това място. Не знам защо, може би заради същото това безвремие и безгрижие, което някога, в детството си сме изпитвали. И тук ни връхлита като 'deja vu'. Написаното няма да отразява емоциите ни и ще е предателство спрямо суровата красота на Крит, топлото му и изумително синьо море, очарователните селца, скрити в непристъпни места. Времето е спряло, може би някъде преди 100 години, само кипящият по крайбрежието живот е в съвремието. Освен това случихме на топли и добросърдечни домакини, които направиха престоя ни тук незбравим. Ще кача малко снимки от острова, а после ще напиша и за флората на Крит.

Ние бяхме Агиос Николаос - гръцкият Сен Тропе. Наистина прекрасно място. На снимките се вижда т.нар. езеро. Много легенди витаят около това езеро. Например че гръцките богини са се къпали в него, че е без дъно, че е свързано със Санторини и пр. Езерото е по форма почти кръгло и с доста голяма дълбочина за размерите си. Някога е била над 60 м, впоследствие пластовете се разместват и дълбочината му намалява до 45 м. Било е сладководно, но застоялата вода започвала да мирише и прокопали канал до морето. Сега водата е бистра и е любимо място за гмуркачи. На брега му се белее един параклис, останал от снимките на 'Зорба гъркът', но поддържан и до днес. Твърди се, че при земетресение на Санторини, водата в него променя нивото си и трепти. Според геолози двата доста отдалечени географски острова са свързани с общ разлом. Около него са десетки таверни и хотели. Мен лично информацията за произхода му и дълбочината му доста ме респектираше.

[Алпина]

И така, Агиос Николаос се намира в югоизточната част на Крит. Няма славата на Ретимно или Ханя - градчета живописни и с богата история. Агиос Николаос е по-скоро курортно селище. Най-близкият по-голям град е Ираклион. Има какво да се види съвсем наблизо - Дворецът в Кносос с лабиринта на Минотавъра. Историческият музей в Ираклион е най-богатият на Балканския полуостров. Тук се съхранява много керамика и други предмети от Минойската цивилизация - една от първите развити цивилизации в Европа, изчезнала в кратък период от време, най-вероятно в резултат на избухването на супервулкана Санторини. Повярвайте ми, този музей ще ви очарова, изуми и впечатли. Наистина е невероятно богат. И наистина в него се съхраняват удивителни предмети на тогавашния бит и култура, които нямат аналог никъде другаде. Гледах и не вярвах на очите си. Не стотици, хиляди са предметите. Такова пресищане с информация и на сетивата съм изпитвала само във Ватикана. Има керамика създадена без грънчарско колело и след откриването му. Невероятно разнообразна по предназначение, форма, украса.

Около Агиос Николаос има колоритни селца със запазен автентичен бит и занаяти, като с. Критца, Плака, Елунда. Критца например ,някога е било най-голямото село на острова. След туристическия бум нещата са се променили и съсредоточието на хора, услуги и пр. вече е по крайбрежието. Интересно място и посещавано от хиляди туристи е о-в Спиналонга - може би последният лепрозорий в Европа - т.е. място за изолация на прокажени. Книгата на Виктория Хислъп 'Островът' , както и хитовия сериал по нея правят от Спиналонга едно от най-посещаваните места на Крит. Да не забравяме, че Крит е родното място на Никос Казандзакис и Ел Греко. В Ираклион се намира гробът на Казандзакис. А сега малко снимки:

Уличка в с. Критца. Низ от дюкянчета, където възрастни гъркини продават изработени от тях ръкоделия.В очакване на клиентите си, те не спират да плетат.


с. Критца, врата поне на 100 години.

Класика, разбира се бугинвилеята е нововъведение за острова, както и за Гърция по принцип.

Следващите три снимки са от таверна в близко село, наречена с хубавото име 'Хляб и сол'. Собственикът й - млад мъж е автор на интериора и градинката от сукуленти пред нея. Принципът му на работа е да се посвети за бизнеса си до обяд. След обяд се отдава на любимите си творчески занимания. Едно от тях беше възкресяване на местни продукти и рецепти, както и създаването на такива за собственото му заведение. Опитахме невероятни неща там, а и се пробвахме да месим.






Островът на прокажените Спиналонга.



Тази порта е била наречена 'Вратата на Данте'. Болните я преминавали само при идването си и оставали до края на дните си тук. Забравени от всички, несъществуващи. За тях са се полагали грижи, разбира се. Но целият им свят е бил този остров. Женели са се помежду си. Ако случайно се родяло здраво дете, лодкарят го отвеждал на Крит и било давано за осиновяване.

Историческият музей в Ираклион. Тук оставате без думи, напълно ошашавени. Дори и да са ви скучни музеите, този няма да ви остави безучастни. Богатството и разнообразието е невероятно и е трудно да се възприеме.

Бикът или Минотавъра - символ на Крит. Култът към него е пренесен в Испания оттук.






Още един от символите на Крит - тази двойна брадва.














Понеже е градинарски форум, да ви покажа и как е оформено пространството пред Двореца в Кносос.


Дворецът в Кносос. Витае едно особено усещане или енергия по-скоро. Имах същото усещане на Светилището в Делфи.

Тронната зала на Двореца в Кносос.

Гробът на Никос Казандзакис. Авторът, описъл най-вярно духа на Крит и критяните.


"Не съжалявам за нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен."

[Алпина]

Нашите домакини ни бяха организирали екскурзия до остров Хриси. До него се пътува от Йерапетра с ферибот. Видях най-синьото гръцко море. Самият остров е нещо като резерват. Забранено е да се остава и нощува на него. Духат едни постоянни и доста силни ветрове, особено в северната му част. А самият остров има уникален и див облик.

Акостираме, още със слизането ни посреща тази табела:

Една пътека ни води към северното крайбрежие, тръгваме по нея:

Незнайно защо гърците казват на иглолистните, сигурно вековни дървета тук, кедри. Всъщност растат два вида хвойни (едната със сигурност е Juniperus oxycedrus, ssp oxycedrus), в соления пясък, на достолепна възраст. Островът е чист, туристите дисциплинирани. Изобщо - уникално място. Дано винаги остане такова. Даже и пожари не е имало, иначе, при непрекъснатия вятър тук не би останала и тревичка.

Стигаме до северния край на острова. Гледката е уникална, плажът също. Обаче вятърът е силен и носи пясък във въздуха, който е като абразив върху лицата ни.

Разглеждаме растителността. Разбира се, разпознаваме растящата навсякъде красива мащерка Thymus capitatus. Тук на Крит много я ценят и ползват като подправка, заедно с доста разновидности на ригана, за които не съм и подозирала. Расте направо в соления пясък, или в пукнатините на отвесни скали на жаркото критско слънце. Морската вода я облива, но нищо не и пречи. Затова пък ароматът и е почти непоносимо силен, а на вкус чак люти.

Един сукулент, който виждам за първи път и после определяям като Mesembrianthemum cristalinum, също си живее комфортно в горещия пясък, по който даже гущерите минават тичешком и се спират в сянката на дърветата.

Някаква ерика, предполагам Erica manipuliflora. Растението в средата ми е непознато.


Pistacia lentiscus - известната подправка мастиха (мастикс).


Някакъв асклепиев храст, идея си нямам какъв е? Изобщо критската флора е доста интересна, с много ендемити. Островът е голям, с разнообразни условия и това е допринесло за формирането на самобитна растителност. В с. Критца ходихме в един частен музей на ендемичните растения. За съжаление там имаше основно хербариен материал и нямам снимки. Но точно там разбрах, че има много разновидности на ригана и майорана, очевидно само с местна известност и употреба.


Връщаме се обратно, в южния край на острова. Колко нюанса синьо има морето тук!?

[Алпина]

Остров Крит има една много нагъната брегова линия. Дотолкова, че както си стоиш на брега, почти от всяка негова точка, и отправиш поглед към морската шир - отсреща пак се вижда Крит. Вляво, вдясно, отсреща - само Крит. Ето например:

Статуята на Европа и Зевс, дегизиран като бик, за да може да я излъже. Той е бил известен женкар - Зевс. Ние сме на брега на Крит, после има малко море и отсреща се вижда критско планинско селце.


Или пък друг паметник в Агиос Николаос - според мен представлява пипало на октопод - отсреща е пак Крит.

Малко за растителността. В уличното озеленяване, освен класическите за Гърция растения на Средиземноморието, на Крит могат да се видят доста топлолюбиви екзотики. Мисля че няма особена разлика в това дали си на Крит или на Североафриканското крайбрежие. Най-разпространеното улично дърво беше фикуса - Ficus elastica (това е оня фикус дето отглеждаше всяка редова социалистическа домакиня в хола си), Ficus benjamina и още много непознати за мен фикуси. Огромни дървета. На 100 м от хотела ни имаше една непретенциозна таверна, която бяхме кръстили 'Фикуса' и почти всяка вечер част от групата засядаше там. В сянката на този фикус се мъдреха около 10-тина маси. Ето малко фикуси:

Тук за първи път видях плумерия наживо. Първият път бях изненадана, после установих че е много разпространена на острова:

Още едно интересно дърво - рожков Seratonia siliqua. Някои екземпляри бяха на библейска възраст:

[Алпина]

Продължавам с екзотичните растения. Снимките са пак от Агиос Николаос:

Нарче (Punica granatum)


Хибискус, отглеждан у нас като стаен - Hibiscus rosa-sinensis



Schefflera - шефлера


Plumbago - плюмбаго


Cyperus papirus - Папирус


Olea europaea - маслина. Обичайна гледка за Крит. Тук се произвежда един от най-качествените зехтини. И критяните много се гордеят с това.


Rosmarinus officinalis ssp. prostratus - стелещ розмарин.


Ephedra sp. - ефедра



Capparis spinosa - каперс



Arum dracunculus - арум, змиярник


Cynara scolymus - артишок, ангинари. Доста използван в критската кухня.


Pittosporum tobira - питоспорум

[Алпина]

И още малко снимки на улично озеленяване:


Мирта (Myrtus communis)


Полигала (Polygala myrtifolia)


Алепски бор, бор от Алепу (Pinus halepensis), едно от най-разпространените дървета по Средиземноморието


Лагерстремия, индийски люляк (Lagerstroemia indica)


Якаранда, Джакаранда (Jacaranda mimosifolia). Добре че беше изкарала ненавременен цвят, надали щях да я позная иначе. Каква ли е прелест пролетно време!


Ерика дървовидна (Erica arborea). Пред входа на Двореца в Кносос. В България е ендемит за Странджа.


Ашваганда (Withania somnifera). Toва вече сме го намирали в Монемвасия, събрахме си семена и го отглеждаме в разсадника. Но растението е с произход Индия, продължавам да се чудя как е попаднало по гръцките острови. В случая растеше подивяло (или пък не) на гроба на Казандзакис в Ираклион.



Критски риган (Origanum dictamnus). Πред входа на Историческия музей в Ираклион. Критяните му казват просто 'диктамо'.



Тулбагия (Tulbaghia violacea) - това луковично растение пред котето беше много разпространено в уличното озеленяване на Крит. Ефектно е, явно много сухоустойчиво, мирише на чесън и е някаква билка. Някога сме го имали, но го загубихме, най-вероятно от студ през зимата.


Черница - Morus sp. Очевидно по-особена черница.



Баухиния (Bauchinia sp.)

С определянето на баухинията имах свръхестествено преживяване. Имаше доста растения от него по улиците на Агиос Николаос. Визия като на див рожков, една идея по-едри шушулки от него. Вероятно е имало и диви рожкови (Cercis siliquastrum) и аз с периферно зрение го оприличих на това. Докато един ден не се загледах отблизо и не снимах листата. Имаше листа досущ като на рожков, но имаше и такива като на снимката. Не беше див рожков, идея нямах какво е. Минаха два месеца. Допреди няколко дни, когато започнах да качвам снимките на растения тук. Същата вечер посред нощ ми дрънна смартфона и аз се събудих. И като се събудих, си помислих - непознатото дърво се нарича баухиния, утре ще проверя. Допускам, че ровейки преди в разни енциклопедии, съм се натъквала на рода най-малкото. Но идея си нямах как изглежда баухинията, камо ли да имам спомен за листата и. Услужлива зрителна памет или не знам какво беше, но дървото наистина се оказа баухиния след като направих справка в Гугъл. С много ефектен пролетен цъфтеж. Кой знае колко е красиво на Крит през пролетта - и по улиците, и по планините им.

Огромен кактус в компанията на фикус.


Агаве (Agave americana). Един пришълец, който расте по цялото Средиземноморие - от Португалия до Гърция и се чувства като у дома си.



Тераса-заведение на покрива на хотел.




Уличка в Агиос Николаос. Ивица с пищна зеленина разделя платното на пешеходна част и платно за автомобили.

[Алпина]

Флората на Крит е богата на диви растения и ендемити. Счита се че на острова обитават 210 вида и подвида ендемични растения. Което пък е 44% от ендемичните растения общо за Егейските острови. Бяхме в сезон, в който повечето растения бяха прецъфтели и се движехме повече в урбанизирани места. Така че нямаше какво много да видим, а и да бяхме видяли, надали щяхме да познаем. Това си е друга вселена направо. Ето няколко снимки все пак, на знайни и повече незнайни растения:

Някакъв лук (Allium sp.). Няма как да знам кой е, но пък снимката е красива - о-в Спиналонга.


Местна папаронка (Glaucidium sp.) заедно с добре познатото ни като цвете за рязан цвят статице (Limonium sinuatum).


Ptilostemon sp.


Една екзотична поветица - Convolvulus dorycnium.


Челядник, ехинопс с огромни цветове в сравнение с нашия, вероятно Echinops spinosissimus.


Asparagus verticilatus - доста разпространено растение в цяла Гърция.


Странна и спаружена на слънцето папрат. За която съм сигурна, че през влажен и по-хладен сезон ще възкръсне. Само се прави на умряла.



Отново Thymus capitatus, едно от най-разпространените растения тук е тази мащерка, абсолютен екстремал.



Това вече не го знам какво е, но ще се опитам да открия. О-в Спиналонга.

[Алпина]

Това вече не го знам какво е, но ще се опитам да открия. О-в Спиналонга.

Миопорум (Myoporum laetum)

С питане до Цариград се стига Попитахме в една гръцка ботаническа група, на петата минута ни отговориха. Оказа сe обаче, че растението - миопорум (Myoporum laetum), Myoporaceae (едно напълно непознато ми семейство) произхожда от Нова Зеландия и о-в Чатъм. Било е интродуцирано в Португалия и някои африкански страни, откъдето е плъзнало по Средиземноморието и даже многобройните гръцки острови. Оказало се инвазив и ето го и на острова на прокажените Спиналонга до Крит. Но пък гърците си го познават, защото явно не е толкова рядко за тях. По същия нагъл начин се държат и евкалиптите, превземат всяка педя суша в Средиземно море.

Друго интересно нещо, което прочетох за това растение е, че се използва (кората му) за лечение на язви. След кратка справка установявам, че през 19 век в Нова Зеландия това растение е било използвано от маорите за лечение на язви, а една мисионерка - Майка Ауберт, е използвала отвара от кората и листата му за облекчаване и лечение раните на прокажените. Явно миопорумът съвсем умишлено е бил интродуциран и отглеждан на Спиналонга - с цел лечение на болните от проказа.

[Алпина]

Искам да споделя снимките от растенията в един крайпътен манастир. Защото бяха много добре поддържани и имаше екзотични растения, които не видях на друго място, по време на престоя си там. Всичко беше пищно, огромно, нацъфтяло и видимо прекрасно обгрижено. Растенията бяха засадени в делви и огромни керамични съдове и често бяха с човешки ръст и повече. Всъщност съм снимала малка част от растенията - впечатлили ме със своята екзотичност или пък размери. Ще потърся името на манастира, намира се между Агиос Николаос и Ираклион. Струва си да се разгледа.

Това впечатляващо листно декоративно растение се оказа една прекрасна, но твърде топлолюбива лигулария - Ligularia tussilaginea gigantea



Mentha suaveolens - Ябълкова мента. И ние я отглеждаме, но тази беше особено внушителна.


Casuarina equisetifolia, с огромна вероятност.



Ruellia brittoniana


Solanum rantonnetii


Cardiospermum halicacabum - кардиоспермум, една лиана, която у нас се отглежда като едногодишна. Семенцата приличат на Мики Маус.


Abelia - Aбелия



Hıbıscus sp. - хибискус


Strelitzia - стрелиция



Dasylirion sp.



Pachystachys lutea - пахистахис



Alocasia macrorrhiza - Алоказия, Трилистник


Brugmansia - бругманзия



A това е цикада, сигурно 4-5 см дълга. Сигурно ви е направило впечатление лятото в Гърция един непрекъснат жужащ звук. Издават го тези насекоми, триейки крилата в тялото си

[NO CARRIER]

Гугъл разпозна "иглолистното" като казуарина. https://www.google.com/search?q=casuari ... 40&bih=764 Дали не е то наистина?