Кралската ботаническа градина в Мадрид

[Алпина]

Това лято, по време на краткото ни пътуване до Мадрид, посетихме и Кралската ботаническа градина. Първо, защото такива забележителности не ги пропускаме за нищо на света И второ - колкото и голям град да е Мадрид - болшинството от нещата, които може да се разгледат в него за кратък период от време, за щастие са толкова концентрирани около центъра, че не ти е нужен нито туристически автобус, нито метро. Удобни обувки, пътеводител, безплатната карта на града от хотела са напълно достатъчни. Поне за нас бяха.

Та - за Кралската ботаническа градина - тя е в центъра, близо до парк Ретиро, до музея Прадо, до гара Аточа и т.н. - съвсем в идеалния център на града. Посетихме я още първия ден. Много добре поддържана и въпреки, че изглеждаше сухо, растенията видимо бяха добре, зелени и огромни. Закритата тропическа част по традиция я пропускам. Не познавам растенията там, а и ми беше интересно да видя тези, които виреят на открито в центъра на Пиренейския полуостров - местни и интродуцирани. Естествено, не можахме всичко да разгледаме а още по-малко да регистрираме като информация.

Имаше напълно непознати родове за мен. Градината е добре организирана, ненатрапчиво охранявана и имаше доста посетители. Тепърва се изграждаше нова част за водната им колекция + алпинеум, така че водни растения и алпинеум не видях и не снимах.

Още с влизането - алея от зокуми. Зокумите в Средиземноморските страни винаги изглеждат несравнимо пищни и огромни в сравнение с тези, които лятото си гледаме навън, а зимата примъкваме по стълбища и мазета - просто там са си у дома.

Портокали, разбира се:

Като цяло ботаническата градина е едно извънредно приятно място за разходка, където може да се прекара и цял ден в разглеждане и почивка под сенките на дърветата:

В дъното се вижда бъдещият алпинеум и експозиция на водни растения. Остават за следващия път

Cynara scolimus - артишок, ангинари.

Този характерен за Средиземноморието зеленчук е особено популярен в Испания. Докато пътувахме виждахме насаждения от него. Признавам, не съм опитвала. Яде се дъното на цветната кошничка, преди да се разтвори. На живо преставлява огромен и атрактивен трън.

Изобщо часта със зеленчуците е добре разработена - имаше всичко - домати, пипер, житни култури, салати. Всичко онова, с което градския човек се среща в чинията си, но на живо едва ли ще разпознае. С цел ограмотяване, предполагам.

Ето един огромен лук, не си записах какъв е, но едно врабче нарочно кацна върху него - за да служи за мащаб:

А това е лехичка с листни зеленчуци:

Доматено дърво (Tamarillo):

Направи ми впечатление изобилието от декоративни треви, чудесно изглеждащи:

Hakonechloa macra - хаконехлоа. Кой казва, че не понасяла сух въздух - тук явно го понася. Мадрид е с континентален климат и горещо и сухо лято - температурите от 30-35 санормални за летните месеци, а понякога достигат и до 40:

Helicotrichon sempervirens



Dechampsia

Pennisetum orientale

И разбира се, впечатляващи са тревистите растения-гиганти, Освен споменатия в началото артишок, видяхме огромен арункус. Това северно растение се чувстваше прекрасно в 40-градусовите летни горещини и беше внушително по рамери наистина.

А също и тази маклея - и тя беше над 2 метра. Веднага си я заплюх за бъдещ асортимент.

Някакъв гигантски ехиум беше рухнал под собствената си тежест и височина към 2,50 м.

Crambe cordifolia - крамбе, моя отдавнашна и все още неосъществена мечталка. Също тревист гигант:

При дърветата и храстите беше също сложно - имаше познати и такива, които чувах и виждах за първи път:
Tова например е една дъбоволистна хортензия, поне 3 м в диаметър беше храста - Hydrangea quercifolia:

Непознат явор (Acer), на който не съм записала името. Ще го потърся после:


Viburnum - непозната ми калина:


Sophora - непозната ми софора:


Zantoxylum:


Escallonia, нативна за Южна Америка:


Prunus - червнолистен:


Bumelia lycioides


Itea ilicifolia


Много тревисти растения - цветя съм снимала предимно:

Ceratostigma plumbaginoides


Ceratostigma wilmotianum


На преден план Agapanthus, на заден - Acanthus mollis:


Coreopsis verticillata - прекрасен:


Geranium


Типично средиземноморски растения:

Santolina chamaecyparissias


Lavandula angustifolia


Rosmarinus tomentosus


Ballota acetabullosa


Колекция от субтропични видове - алоета, агавета, юки и пр.:

[Алпина]

Oще малко снимки от зелените градини, градинки, булеварди и паркове на Мадрид:

Гледката от самолета, когато той започна да се снишава за кацане, беше тази:

Изуми ме, че земята е сравнително дребно парцелирана и акуратно обработвана. Няма мегаломански земеделски площи, въпреки, че теренът е равен. А Испания е страна с развито земеделие, но то явно ангажира доста повече хора в този отрасъл. Работят хората, не следват директиви и внушения за това, че модерното земеделие трябва да е непременно едро.

Но ето снимки от града. Всеки път, когато красивата и добре поддържана зеленина ме впечатляваше, се опитвах да я запечатам.

Вътрешният двор на Музея за модерно изкуство Кралица София:

A това е една интересна градина до базиликата Сан Франциско, изградена в геометричен стил, с розариум и колекция от далии. Не разбрах има ли отношения към манастира. Представлява висока озеленена тераса, до която се стига по стъпала.

Гледката отвисоко беше тази - разпознах Festuca mairei и Gaura lindheimeri :

Градините на Сабатини, непосредствено до Паласио Реал. Тук властваха стригани форми, които образуваха лабиринти и безброй дървета Magnolia grandiflora.

На някой тази битка на градинарската ножица с природата може да му се стори излишна, но сивата сграда в дъното е кралският дворец, а градината е в унисон с времето, нравите, модата и необходимите внушения, които институцията отправя към света и народа. Пък и подхожда за гледка от прозорците на двореца.

Знаков за града паметник, фонтанът е зад него:

Разходка по мадридските булеварди:

Опашка преди да отворят музея Прадо:

Продължавам с няколко снимки от уникалната гара Аточа, която е истинска тропическа градина. Единственият недостатък са големите жеги лятото, вътре няма много добра вентилация като че ли:

На гарата живеят щастливо доста костенурки. Πричината те да са тук е, че когато някой иска да се освободи от костенурката си, не може или не желае вече да се грижи за нея, я донася тук. Тук за тях се полагат грижи, те свободно се рзмножават и могат да се видят всякакви размери (възрасти):