Този остров се намира в морето срещу Дубровник. Обявен е за резерват, но според мен хърватите имат много странни разбирания за резерват. Върху половината остров е засадена ботаническа градина. Резерват и ботаническа градина да съжителстват един до друг - това означава, че растителността в резервата посмъртно не може да остане автохтонна. В момента островът представлява много приятна туристическа атракция. Това за което няма спор обаче, е КРАСОТАТА. Навсякъде красота, красота и пак красота. Хърватите може би не я забелязват, но със сигурност тя ги възпитава - да я пазят и увеличават.
И така да започнем от начало.
И така да започнем от начало.
Корабчето акостира в едно прекрасно заливче. Посрещат ни нацъфтяли питоспоруми ( Pittosporum tobira) с опияняваща миризма. В Далмация няма друго по-разпространено растение от този питоспорум. Той е навсякъде - в живи плетове, солитери, групи и където още се сетите. Самото му име го издава, че е от Япония. Въпреки това той тук е в резерват. Ето го отблизо:
В първите дни на май беше нацъфтял масово и на всеки цвят имаше пчели. Какъв ли мед събират тамошните пчелари?
Разни агавета (Agave americana) бяха накацали небрежно по камънаците на най-невероятни места край брега. Човек би си помислил, че се самозасяват там сами. Ако не беше факта, че агавето цъфти и плодоноси веднъж на ... няколко десетки години. Значи вероятността да са самосев е нищожна. Явно са пипнати от човешка ръка.
Следващото растение, което ни посрещна е този месембриантемум (mesembryanthemum acinaciformis):
А ето го и следващия посрещач:
Тук беше бъкано с пауни - те бяха навсякъде. Не знам къде гнездят - най-вероятно по земята, но мъжките обичат да се катерят нависоко и от там да си крещят.
Обичат също и да се перчат. Един младок, като видя, че женската не му обръща никакво внимание, започна да се перчи пред дъщеря ми. Животните и растенията усещат възхитата в човешкия поглед и това ги кара да "разцъфтяват" още повече.
Познайте къде беше първата дестинация на бай Стефан. Разбира се в ботаническата градина. То ботаническа градина е много силно казано. Хърватите не са градинари. Бадява Господ им е дал този райски климат. На българите им дай топъл климат и им гледай сеира. Ботаническата градина в Балчик е в пъти по-хубава, по-пипната и по-богата от тази тук. Тука са наблегнали на евкалиптите. Имаше около 15-20 вида евкалипти. Тъй като не си падам по евкалипти, не получих satisfaction. Следващите групи бяха от палми и следващите от кактуси. Също no satisfaction.
Това е горичката от евкалипти. Да срещнеш табелка с имената на растенията беше цяло щастие.
Това дърво на заден план е нашенската скоруша (Sorbus domestica). На преден план е нещо корделинесто (или може би бромелиево).
На острова има и един полуразрушен бенедиктински манастир. Според някакво предание земетресение разрушило манастира и монасите били принудени да го напуснат. Според други източници, бенедиктинските монаси нещо нагазили лука пред император Максимилиан I и той ги изгонил. Преди да напуснат манастира обаче, монасите направили магия на императора и го прокълнали. Говори се, че проклятието им се сбъднало. Някаква мистика се носи във въздуха около този остров. Там не остават през нощта никакви хора. Местните младежи ако искат да докажат, че вече са възмъжали, отиват да пренощуват на този остров.
Името на острова - "Локрум" - идва от римското "acrumen" - буквално "горчив плод". Една табелка в ботаническата градина ни обяснява, че този "горчив плод" е един вид горчива мандарина, която расте дива на острова. Всъщност всички мандарини растат диви в Югоизточна Азия. Що ще тази мандарина в Адриатиката през римско време - не знам. Ето я и самата мандарина:
Има си хас бай Стефан да не я опита каква е на вкус. Наистина е леко горчива. Очаквах да се задействат аларми и да ме арестуват полицаи за това, че късам растения в ботаническа градина. Нямаше такова нещо. Никой не ми обърна внимание.
