Средиземноморска растителност - какво видях и снимах

[Алпина]

Тъй като вече има няколко теми за Гърция, ми се вижда безсмислено да пускам още една за тази страна. Реших да направя обща тема за средиземноморските растения, които видях и снимах при тазгодишното ни пътуване до Гърция. И която в бъдеще да допълвам с още снимки - аз, а и вие, когато пътешествате по Средиземноморието Давам си сметка, че голяма част от растенията няма никога да определя може би, особено местните такива. Още повече, че са снимани вече прецъфтели и мога да правя догадки само за семейството, а и няма откъде да черпя информация. Но определено в тази посока смятам да се постарая, защото това, което видях и снимах, ми откри един нов и непознат свят - екзотичен, красив и интригуващ. И така - тази година решихме да попътуваме на юг - през Пелопонес. Полуостров Пелопонес е преобладаващо планинска земя - с хубави пътища, но доста екстремни за моя вкус и така голяма част от пътуването прекарах вкопчена в собствения си страх . Но пък се насладихме на гледки, които като организирани туристи вероятно никога нямаше да видим. Обработваемите им и сравнително по-равни и плодородни земи са заети с безкрайни маслинови и портокалови горички и лозя. Донякъде напомня на Тоскана.

По магистралата към Атина

На юг от Атина природата стана по-сурова - пресичахме понякога доста високи, скалисти и почти безплодни планини, заети от оскъдна растителност. И все пак, тук на юг маслините заемаха всеки хълм, дори и видимо непригодните за земеделие. Някъде стръмните хълмове бяха терасирани с камъни, за да се укрепи и продълбочи почвата за маслиновите дръвчета. И това, което ме изуми беше, че навсякъде почти, и в най-затънтените и отдалечени места, маслиновите им горички имаха изградена система за капково поливане. Непригодните за никакво земеделие стръмни и високи части на планините са покрити с ниски, вечнозелени или не, твърдолистни и бодливи, непроходими понякога храсталаци и тревисти ксерофити. По-рядко дървета. Растителност, непривлекателна дори за козите. Те покриват голяма част и от островите им. Това са така наречените маквиси - растат на доста екстремални места, с висока степен на ерозия, с плитка, бедна и много суха каменлива почва. А най-високите и стръмни части бяха голи скали и сипеи.

Ето типични пейзажи от Пелопонес:





Монемвасия - една приказка


Полуострив Мани- това е доста на юг вече


Маквис на остров Елафонисос

[Алпина]

Започвам с най-често срещаните и определящи зеления облик на Гърция видове:

Olea europaea - маслина. Освен, че е местен вид, тя е толкова разпространена, колкото никъде другаде, може би. Спокойно може да бъде символ на страната. Маслината е много дълговечно дърво. И благодарно - иска толкова малко, расте на такива невероятно сухи и каменисти места, а навсякъде дърветата бяха отрупани и натежали от плод. От дървесината на старите дървета се изработват предмети за бита, понастоящем по-скоро със сувенирно значение.

Pinus halepensis - турски бор, халепски бор, бор от Алепу - едно от най-често срещаните иглолистни. Също местен вид, но много често се използва в озеленяването и днес и се правят залесявания с него. Може да се види в градското озеленяване и парковете, а също и навсякъде в страната - в континенталната част и по островите, където образува чисти или смесени горички. Внушително дърво.

Cupressus sempervirens - обикновен кипарис. Няма как да го сбъркате. Още един символ на Средиземноморието.



Citrus sinensis - портокал. На юг от Атина и в Пелопонес той може да се види навсякъде, поединично или в обширни плантации.



Палми - най-често Phoenix canariensis (тук може и да сгафя, не ги познавам палмите):

[Алпина]

Тъй като този пътепис е един много бегъл поглед върху растителността, реших да структурирам това, което видяхме и снимахме като проследя местата, в които пътешествахме. Първата ни цел беше Атина. Дотам - бърза и скучна като път магистрала. Не можеш да спреш къде да е, а изкушението на живите плетове от Nerium oleander (зокум) беше голямо - всякакви цветове и нюанси. Освен зокуми, тази магистрала беше озеленена с кипариси, разбира се - Cupressus sempervirens и Cupressus arizonica, обикновена акация (Robinia pseudoacacia), пираканта (Pyracantha coccinea) и стригани форми на къри (Hellyshrysum itallicum), едно храстовидно и бодливо подъбиче (Teucrium fruticans), розмарин (Rosmarinus officinallis), спарциум (Spartium junceum), кедри (Cedrus). Ние поне това видяхме в движение и на висока скорост.

Атина е доста на юг и видно от малкото неща които снимахме (там останахме само един ден), навън си зимуват доста растения, които тук са стайни. В двора на вилата, в която спахме си вирееха целпгодишно навън Setcreasia pallida, мушкато, Asparagus sprengeri, Yucca elephantipes, Agave, Eucalyptus, Pittosporum tobira:

Οт Акропола може да се придобие някаква представа за доста големите размери на Атина - до и отвъд хоризонта, във всички посоки се вижда сравнително ниско строителство - максимум до 2-3 етажа, поради земетръсия район.

И така, освен маслини и Pinus halepensis, по хълма, на който е разположен Акропола снимах нар (Punica granatum):

Лантана (Lantana camara)



Огромни жасмини:


Каперси (Capparis spinosa). Каперсите много обичат средиземноморските руини, а също и горещите каменисти острови. Виждахме ги навсякъде.

Неизвестна ми лиана, подобна на текома, но с розово-лилави цветове. Най-вероятно това е Podranea ricasoliana. Дават я със студоустойчивост 9-12 климатична зона.

[Алпина]

И така, да продължа с разказа. След Атина се насочихме към Коринт - впечатляващият канал, който свързва Егейско с Адриатическо море и днес е само туристическа атракция. Ширина на канала 24 м, височина на стените 75 м. За смелчаците се организират бънджи скокове.

Тук снимах само това - паркинсония (Parkinsonia aculeata):

Бяхме се насочили към Епидавъра, но той не работеше този следобед и се наложи да спрем в едно малко, симпатично крайбрежно селце - Палео Епидаврос, където останахме да преспим. Когато сутринта се събудих малко преди изгрев и погледнах през прозореца, имах чувството, че съм попаднала на някакво съвършено и магично място. Въпреки, че хотелчето беше на 5 м от брега, морето не се чуваше, толкова спокойно беше. Абсолютна тишина и идилия цареше в малкия залив. После още много пъти щях да изпитам това усещане за красота и съвършенство.

На сутринта се разходихме в Палео Епидаврос в търсене на т. нар. гръцко кафе (гръцко, турско все тая ), че ни беше омръзнало това от бензиностанциите. И започнах да снимам растенията. Първо бях впечатлена от някакви огромни и малко по-различно изглеждащи босилеци - топки по 1 м в диаметър, мисля че това е Ocimum basilicum var. thyrsiflora или така нареченият тай босилек (thai):

А също и от този, който според мен е разновидност на тай босилека и е Оcimum basilicum Siam Queen:

[andondm]

Това е паркинсония - Parkinsonia aculeata

[Алпина]

Благодаря ти , знам че мога да разчитам за културните средиземноморски растения на теб.

[Алпина]

Продължавам със снимките от Палео Епидаврос.

Ето още една питанка към Андон

Това е ясно - Araucaria + Bouginvillea, макар и нативни за Южна Америка, в Средиземноморието тези растения са намерили своя втора родина, особено бугенвилеите.


Eriobotrya japonica + Ficus elastica - отново пришълци, които се чувстват у дома си тук.

Τова вероятно е някакъв клеродендрон?

Много е лоша снимката, но ми се иска да узная какво е?

Arundo donax - испанска тръстика. Имаше поведение на агресор по тези места.

Crytmum maritimum. Това вече е местен вид, освен това се среща и у нас. Там го видяхме на много места по крайбрежието. Типичен халофит.

Калистемон (Callistemon)

Руселия, жасмин, мирабилис - прелест!

Малко местна морска фауна. Това чудо (Paracentrotus lividus) не бива да бъде настъпвано с боси крака

[andondm]

Това е Cassia corymbosa. Това го имам от доста време. Имам една касия, която си зимува навън, но при по-студена зима се възстановява трудно и не изглежда добре. Иначе имам доста, които есента вадя от земята, орязвам ги, и ги засаждам по няколко в големи саксии. Така зимуват в мазето. Пролетта отново - в градината.




Duranta erecta или някаква друга дуранта.

ПП - жасмина предполагам е Jasminum officinale - дълго време си мислех, че не е студоустойчив при нас, но се оказа, че греша. Миналата година ми подариха две съвсем малки вкоренени растения, които директно засадих в градината, защото ми казаха, че няма проблем със зимата. Наистина си презимуваха и сега са двуметрови растения.

[Алпина]

Благодаря, Андоне! Ще нанеса имената. Продължавам с пътеписа. На следващия ден все пак отидохме до Асклепион - светилището на Асклепий и принадлежащия му Епидаврос. Това е било популярно място за лечителство в древността. Използвали са се най-различни методи за лечение, включително и магии. Епидаврос пък е било мястото, където са лекували душата. Т.е. това е един много добре запазен и внушителен античен театър с поразителна акустика. По традиция всеки турист, можещ да изпее нещо, задължително тества акустиката на театъра. Ние имахме щастието да чуем ария от Верди, изпълнена от един испански турист. Дори и на последните редове на амфитеатъра се чуваше прекрасно всяка дума и звук, изречена на сцената.

Епидавъра:

Наоколо растеше основно Pinus halepensis, тук обгражда един античен стадион:

Тук снимах Scilla maritima - тъкмо цъфтеше. Луковиците бяха плитко разположени и огромни - над 10 см в диаметър. Видът обаче е много топлолюбив.

Един неизвестен ми Viburnum:

Πодължихме към Нафплио - стара столица на Гърция. Едно прекрасно градче с типична средиземноморска атмосфера.

Тук ми направиха впечатление многото и огромни палми.

Огромни Ficus benjamina:

Снимах и една Polygala mirtifolia:

[Стефан]

Древните хора са знаели, че душата е първична, материалното тяло е вторично. Така че, лекувайки душата, тялото се е лекувало само. Αсклепиона и Епидавъра са били един луксозен СПА курорт за нашите разбирания. Лекували са се аристократи, жреци, знатни граждани. Социалното разслоение по онова време не е било толкова контрастно, колкото днес. В смисъл - не че не е имало свръх богати хора, а че на златото не се е придавало толкова голямо значение. Тези, които не са го притежавали по някаква причина, не са били смятани за бедни (или поне не за социални отрепки, както днес). Както и да е - вътре в комплекса е имало дворци, с луксозни бани, с огромни зали за трапезарии, за срещи, със оперни зали (тогава опера не е имало, но подобни представления са се изнасяли). Имало е танцьорки, музикантки, хетери, виночерпци и всякакви "екстри". Забавленията са били изискани и културни. Кървави зрелища не е имало , за разлика от по-късния древен Рим, където са измислили гладиаторските борби. На простащината се е гледало с лошо око.