Средиземноморска растителност - какво видях и снимах

[Delphinium]

Рали, може да го пробваме при мен Миналите две зими на село (бургаското) навън, при това в саксия, без никаква защита, успешно презимува градински чай.

Естествено, че може да го пробваш. Но аз определено се интересувам лично от тези подправки, така че идеята за приятелката ми ме устройва много повече - ще има подправки както за мене, така и за нея. А ако си някъде около Бургас, в Лозенец би трябвало да е малко по-топла зимата.

Много хубав е т.нар, гръцки риган (или бял риган), който отглеждаме. Той има много по-хубав и благороден аромат от местния, пасва и на италианската кухня - вместо босилек. Гръцкият риган вече може да се отглежда у нас. Но при Ралица просто е много студено за някои неща.

Малко ценна информация за гръцкия риган - оказа се невероятно студоустойчив. След много студената зима на село и след няколко невероятно студени нощи в края на април - началото на май, когато измръзнаха всички завръзи на всички плодни дървета, части от хостите и някои новозасадени храстчета, гръцкият риган оцеля без каквито и да е проблеми. Само да кажа, че според мене той е невероятен за подправка, но не бих го пила на чай - точно обратно на нашенския, който е много добър за чай и почти няма аромат като подправка.

[darkbluelight]

Аз съм вече на много места и различни климати, така че ще пробвам и ще разкажа.

[Алпина]

Върнахме се от станалото ежегодно вече пътуване (с малко море) от южната ни съседка За щастие един ден преди настъпването на катастрофичните бури и наводнения. За щастие - защото бяхме точно по местата, засегнати от наводненията. Новото тази година беше, че за загрявка обиколихме част от Халкидики, като се заседяхме няколко дни на ръкава Ситония. Прекрасно местенце, на което по това време има много малко хора, а доколкото ги имаше - бяха предимно българи. Ето няколко снимки от това красиво и подходящо за спокойно, сравнително непретенциозно летуване (и къмпингуване - имаше много добре оборудвани къмпинги, в които имаше доста почиващи). Ние бяхме в Сикия (Сикя).

Плажовете по това време на годината са пусти почти през целия ден, а тук плажната ивица е дълга 3 км. Имаше едни особени заоблени камъни - като хипопотами.

Това е дворчето пред къщичката, в която се бяхме настанили - жив плет от питоспорум, акация, палми, текома, босилеци, рози, смокини - такива неща растяха там.

Това съм аз - снимам треволяци и храсти край пътя

Ето и какво съм снимала на самия плаж - това са растения, на които соленият пясък им идва съвсем добре, очевидно:

Querqus coccifera (пърнар) - дребен, храстовиден, вечнозелен дъб - характерен представител за местните маквисови формации.


Asparagus acutifolius (бодливолистен аспарагус) - среща се и унас по морето и в някои южни части на страната.


Erica manipuliflora - пирен, ерика. Също много разпространен представител на маквисовите формации.


Teucrium fruticans - това красиво и бодливо вечнозелено храстче тук си растеше естествено. Макар че се ползва доста и в озеленяването в Средиземноморските страни. Двете платна на магистралата към Атина например са разделени от нисък стриган жив плет от този теукриум, олеандри, розмарин и пр.


Аврамово дърво (Vitex agnus-castus). Това го предлагаме и в разсадника, защото и в България се отглежда.

[Алпина]

След Халкидики и Ситония се отправихме на юг към Делфи, където стигнахме по тъмно. Стефан вече беше идвал тук преди няколко години и много държеше да ни заведе и нас - мен и дъщеря ни. Качва ми се адреналина дори само при мисълта за пътуването през хубавите им, но твърде екстремни за моя вкус планински пътища. Та така - Делфи е много популярно туристическо място. Градът се крепи на историческото си минало и на туризма, иначе няма причини на този стръмен каменист баир да има такова симпатично и добре поддържано градче. Делфи е град с огромна минала слава, благодарение на храмовете си на Аполон и Хера и прочутият Делфийски оракул. Мястото въздейства магически. Усещането е за лекота и безтегловност - а умората изчезва.

Поглед от Делфи към долината и морето. Тази хомогенна сивозелена растителност в ниската част навремето е била дъно на море - дълбок залив. В момента това са едни безкрайни маслинови гори. Някои дървета видимо бяха доста стари - над 100 години - подмладени с резитба, добре поддържани и отрупани с плод.


Останките от храма на Аполон, на преден план - т.нар. циклопска зидария.


Поглед отвисоко.


Пъпът на света. Аз знам за поне още няколко пъпа на света - този е гръцкият . Твърди се че камъкът е естествен и не е обработван от човешка ръка.



Скалата, от която оракулът надничал в бъдещето на знатни и най-вече платежоспособни люде. Преди това обаче е имало ритуал с черна коза, а оракулът се надишвал с разни работи, за да му дойде пророческата дарба.

Малко за растителността - това е вече доста на юг - само дълбокият Коринтски залив дели това място от полуостров Пелопонес. Естествено преобладават кипариси, халепски бор, пърнар, питоспорум, зокуми, спарциум и други растения, които бяхме виждали вече. По скалите висяха няколкометрови ефедри. А руините бяха обрасли с каперси - класика.

Capparis spinosa - събрах си семенца


Гигантска ефедра, покатерила се на кипариса.

Снимала съм още растения, но нека опитам да ги определя и ще ги кача.

[Алпина]

Още няколко растения, снимани по древните храмове на Делфи. Тук вече позанемарих малко растителността, защото голяма част от дърветата и храстите вече ми бяха познати от предишното ми пътуване през Пелопонес. Та - ето един местен кантарион (Hypericum perfoliatum, предполагам):

Нещо, което оприличих на Chondrilla juncea:


Medicago arborea - с него се познаваме отпреди.


Неизвестен засега седум:


Euphorbia dendroides - също стара позната:


Opuntia ficus-indica + Ephedra

Решихме да минем за Пелопонес през прочутия мост на Патра. За целта попътувахме поне 2 часа покрай живописното крайбрежие на Коринтския залив, в посока Нафпактос - още едно очарователно средиземноморско градче:

Патки и лебеди в центъра на градчето.

А това е прочутият мост на Патра, ако не се лъжа удоволствието да си съкратиш пътя до Пелопонес, като минеш по него, струваше 14 евро.

Минаваме по впечатляващия мост и вече сме в Пелопонес, пак покрай Коринтския залив, но вече откъм Пелопонеската му страна. Пейзажите - типично гръцки, така да се каже:

[Алпина]

За да не дойде време за новото ми пътешествие до южната ни съседка, ще завърша тази тема

На връщане решихме да спим в едно малко курортно селце - Камена Вурла (Изгорена трева), където бяхме спали и предната година. Морето е хубаво, но плажът е каменист. Въпреки това беше пълно с гърци, избрали началото на септември за почивка. Решихме да посетим един от двата местни градински центрове и да пощракаме с какво се озеленяват гърците. Ето малко снимки от това място:

Cassia (Senna) corymbosa - вече го знам, благодарение на Андон.


Млечка някаква


Гръцки босилек, на който не можах да устоя и за 3 евро си го отнесох.


Чушки, бугита, плюмбаго


Катарантус





Бугенвилея. На хазяина на хотелчето бяха опадали листата на една огромна бугенвилея, стригана като арка над входната врата. Не можахме да му отговорим защо, нямаме никакъв опит с това растение. Беше я стригал след цъфтежа и след това листата и започнали да капят.


Лоша снимка на непознато ми тревисто растение.


Polygala myrtifolia


Дребно вечнозелено храстче със светлосини цветчета???




Аспарагус, за нас стаен.


За къде без маслини и лимонови кипариси.


Лантана


Gomphocarpus physocarpus

[Алпина]

Две напълно непознати ми дървета. Това:

И това:

Tази загадка си намери отговора съвсем случайно след повече от година. Горните две снимки са на един вид всъщност - брахихитон (Brachychiton populneus). На първата снимка се вижда изсъхналото съцветие на младо дърво, на другите са плодните кутийки на същото дърво.

[andondm]

Cassia (Senna) corymbosa, зад нея се виждат листата на Pittosporum tobira

[Алпина]

Благодаря, Андоне

[andondm]

Тази касия я имам от Испания (събрах си семена). Може да презимува в крайните южни райони на България. В Ямболско също може да презимува (при по-топла зима, каквито бяха последните 3-4) - корена и се възстановява през вегетацията, но тръгва по-късно и губи от красотата си. Затова в края на октомври-началото на ноември ги вадя от земята, изрязвам по-големите леторасти (оставям по-тънките, за да не остане пък без листа) и ги засаждам по няколко в по-големи саксии за презимуване в мазето.