Магията на Самотраки
Въпреки, че това е само вторият гръцки остров, който посещавам (след Елафонисос), аз съм безкрайно очарована от него. Той е толкова различен, зелен, пълен с бистри потоци и водопади, че си струва да се посети. Е, носи му се славата, че бил любим на хипитата
Да, и ние останахме донякъде с такова впечатление. Не че видяхме много хипита, но пък на местата, където не звучеше гръцка музика, можеш с часове да слушаш Боб Марли, например
Другото, което ми направи впечатление е, че много българи го посещават вече. Но като цяло не е пренаселен от туристи и в краяна юни там беше доста спокойно. Другата слава на острова са многото кози, твърди се, че се падат по 50 на човек от постоянно живущите на острова около 2500 души население.
И така, този път бяхме с организирана туристическа група, поставила си амбициозната цел да изкачи най-високият връх на острова - Фенгари (Луна). До Александропулис (бившият български град Дедеагач) се придвижихме с автобус. Александропулис не е град с особени забележителности, но е важен транспортен възел. Там се качихме на ферибот, който за 2-2,5 часа трябваше да ни откара до Камариотиса - пристанището на Самотраки.
По пътя ни следваха просещи храна чайки и любопитни и дружелюбни делфини.
Самотраки се приближава на хоризонта:
Слизаме на пристанището и потегляме към селцето Терма - там е хотелчето ни, от там ще се щурмува планината Саос и връх Фенгари. Съдържателят на хотела се оказва дипломиран в Германия и Австрия философ, на рецепцията се мъдрят три негови книги. Почитател на Кастанеда. Извървяхме само 200 м до хотела и вече имахме усещането, че сме попаднали в рая. През цялото време се движехме в сянката на огромни вековни чинари (Platanus orientalis).
Под дебелата им сянка обикновено са разположени малки таверни, където можеш да пиеш кафе, бира, или да хапнеш от вкусната гръцка кухня. Местни специалитети бяха кози млечни продукти и месо. Идеално място за семейна или романтична почивка е този остров. Както и за любителите на разходки из почти девствената природа на острова.
Другата флористична забележителност, която веднага се натрапва, са огромните хортензии във всякакви цветове - може да се каже още една запазена марка на Самотраки. Тук специално бяха повече на почит от зокумите.
Прочутите самотрашки кози всъщност водят полудив живот, самоотглеждат се, пасейки естествената растителност на острова. В началото ние почти не ги виждаме, затова пък ги чуваме. Извън пътеките и коритата на планинските потоци растителността е гъста, почти непроходима, понякога доста бодлива. Някъде в тази гъста растителност са и самите кози - чуват се звънците им и блеенето на малките.
Почти веднага с идването си, тръгваме към най-близкият водопад ня река Фоняс (името на реката значи Убиец). Предполагам, че в пролетното пълноводие реката наистина е убиец, съдейки по огромните камъни, които водата влачи. Самотраки е осеян с десетки такива извори, тръгващи от високата планина и спускащи се към морето. Те са стръмни, образуват дълбоко врязани каньони с красиви водопади и вирчета за къпане. Водата е мека, вкусна. На практика целият остров е водоснабден от тези планински потоци и откъдето и да си налеете вода - дори и от чешмата в хотела, тя става за пиене и е вкусна. Аз стигам до първият вир на река Фоняс, по-голямата част от групата продължава по стръмна пътека нагоре - там вече се натъкват и на паметна плоча на загинал турист. След вторият водопад следва трети, но там теренът вече е за алпинисти.
Папратите по 2,5 -3 м високи създават усещането за тропическа джунгла. На този остров имаше много папрати:
Ето я и река Фоняс, в този сезон и на равен участък изглежда съвсем невинна, а водата освен кристално бистра, беше и доста студена:
Някой преди нас е оставил красив знак на присъствието си.
Всичко, което не ни е убило, после е съжалявало.
Вл.Тупавичаров
.
