Доскоро не знаех много за тези птици, най-общо че преди време гугутката не е била местен вид, дошла е от юг, натурализирала се е и вече я има навсякъде - главно в и около населените места. Понякога я наричат турски гълъб.
Преди няколко дни се наложи да отсечем няколко стари и болни смърча, които бяхме заварили в парцела още преди 20 години, когато се заселихме тук. Умишлено го направихме есента, защото подозирахме, че някъде в короните на дърветата има гнездо. Смърчовете паднаха, а в клоните им намерихме малка гугутка, оперена, но с прозиращ пух между същинската перушина. Тя се остави в ръцете ни, не се опитваше да бяга, явно стресирана, а уплашените и родители летяха наоколо. Няколко часа се чудихме как да постъпим. Накрая мъжа ми я качи под навеса на комина. Родителите и веднага установиха контакт с нея. На следващия ден гугутката я нямаше. Не заехме какво да мислим, до по-следващия ден - 36 часа по-късно. Тогава чухме странен шум откъм отдушниците на камината. Мъжът ми започна да опипва отвътре гофрираната тръба, която играе ролята на димоотвод и измъкна oт камината една черна и осаждена, но жизнена малка гугутка. 36 часа без вода и храна не я бяха сломили. Качихме я отново на комина, но този път го покрихме с ламарина. Поставихме отново импровизираното гнездо - керамичен гювеч. Родителите и се въртяха наоколо и веднага си познаха "чедото". И така - вече трети ден малката гугутка живее на комина, обгрижвана от възрастните гугутки. Надяваме се на щастлива развръзка за нея.
Новото, което научих за гугутките е, че те явно живеят в траен брак и ползват гнездото си много години, подобно на щъркелите. Съвсем като хората - женят се, правят си къща и са много привързани към децата си.
Ето и малко снимки на малкото храбро пиле, станало по неволя приключенец. То въобще не се плаши от нас или поне не се опитва да бяга.
Нямам представа къде гнездят - някъде наблизо, в селата наоколо може би.