Vitex agnus-castus.
Други имена: Свещенния храст, Дървото на целомъдрието, Йерусалимска върба, Дървото цар, Витекс, Монашески пипер, Vitex, Chaste Tree, Chasteberry, Abrahams Balm, Monks Pepper.
Витексът е дървовиден храст с височина 4—8 метра. Цялото растение е сивкаво, леко окосмено. Клонките са четириръбести с остър аромат. Листата са разположени срещуположно. Петурите са върху дълги дръжчици, по форма са дланевидни, сложни. Състоят се от 5-7 тясно ланцетни листенца. Горната повърхност на листата е матовозелена, а долната е сива от многобройните власинки с които е покрита. Цветовете са многобройни, бледолилави, събрани в класовидно-метлицовидно съцветие. Плодовете са сухи, кълбовидни, с диаметър 3-4 мм. Цъфтежът е от юни до края на октомври. При толкова дълъг период на цъфтеж и толкова обилен цъфтеж е излишно да казвам, че този храст е много медоносен.
Витексът е естествено разпространен в Северна Африка, в цяла Южна Европа, от Испания до Крим и в умерените и субтропическите области на Азия. Не е взискателен към почвите, расте на сухи каменисти, песъкливи и песъкливо-глинести почви. Издържа на засоляване.
Древните гърци са наричали това растение άγνος (агнос), което означава непорочен, невинен. Дългите, гъвкави пръти добивани от него са се ползвали за плетене на кошници и колиби. Агносът е бил посветен на богинята Хера, а тя както знаем е защитница на семейството и целомъдрието. По-късно, Плиний Стари нарича рода Vitex , което произлиза от латинската дума “vieo”, която пък от своя страна произлиза от тракийската “вия”. Плиний е имал в предвид, че клоните на храста са доста гъвкави и хората са изработвали от тях кошничарски изделия. Същият смисъл носи и гръцкото народно име на вида – λυγαριά – “огъваща се”. В най-дълбоката древност - времената на Стария завет, за юдейските земи витексът е имал ритуалното значение на върбата, с която днес окичваме иконите и домовете си за здраве на Връбница - седмица преди Великден. Вероятно точно него е имал предвид Й.Йовков в разказа си "Божура": "И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си". Родовото име “castus” означава целомъдрен, непорочен. В миналото хората са смятали (и може би с право), че това растение действа като анафродизиак – подтискащо сексуалното желание.
Днес има доста противоречиви данни за действието му, което обърква съвременната наука. Смята се, че някои от намерените в растението компоненти въздействат на жлезите с вътрешна секреция. което обяснява неговите ефекти върху хормоналните нива. Механизмът на действие не е напълно изяснен.
Витексът помага много добре при депресии и лечението на психиката. Цялото растение излъчва силен аромат, който чрез обонянието директно действа върху мозъка и го лекува от психически разстройства. Плодовете и листата се използват за лекуване на хронични заболявания на черния дроб и специално на жлъчката. Листата, нежните части на стъблата, цветовете и узрелите семена се използват в алтернативната медицина. Плодовете се смятат за тонизиращо репродуктивната система средство при двата пола. Листата, цветовете и плодовете могат да се консумират под формата на отвара, тинктура, сироп, еликсири или просто да се ядът направо от растението като алтернативна лечебна храна.
