Този форум използва бисквитки за правилното си функциониране. С присъствието си във форума вие се съгласявате с използването им.

Медоносни дървета и храсти

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 29 Дек 2014, 22:07

Друг един много перспективен медоносен вид от сем. Розоцветни е обикновенният глог (Crataegus monogyna). Най-често представлява храст с височина до 6 м. Цъфти от май до юни, като цялото растение се отрупва с цветове. Посещава се масово от пчелите за нектар и прашец. Освен като медоносно растение, глогът е широко използван и като лечебно растение. Той е великолепно лекарство за сърдечния мускул. Подобрява работата на коронарните артерии,като така сърцето получава повече кислород. Увеличава се и силата на сърдечните съкращения и сърцето изпомпва повече кръв. Освен, че засилва сърдечните съкращения има регулиращо действие върху сърдечния ритъм и артериалното налягане. Глогът е единственият кардиостимулатор който не притежава странични ефекти и не се натрупва в организма. Лечебно е цялото растение в това число и цветовете. Пчелите, използвайки прашеца и нектара от цветовете, пренасят лечебното им действие и върху пчелните продукти.

Crataegus monogyna

Изображение
Глогът е чудесно растение за изграждане и на живи плетове. Понася добре подстригване. Тази му способност му позволява да се засажда в гъсти редове, като сгъстяването не пречи на цъфтежа му. Живите плетове от глог представляват чудесна защита срещу вятър. Освен това са един истински оазис за екоситемите в района. В бодливите му клони вият гнездата си множество пойни птици които през есента използват плодовете му за храна.
През 2015 г ще бъде предлаган в разсадник Зелена пролет.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 06 Яну 2015, 23:07

Искам да се спра на още един род от голямото семейство Розоцветни. Това е род Sorbus . Тук влизат офиката, брекинята, мукината и скорушата. Всички те са ‘РАСТЕНИЯ-ПАЗИТЕЛИ’. Защо са смятани за такива, ще стане дума по-долу.

Това са видове естествено разпространени в нашите гори. Повечето от тях представляват храсти или ниски дървета. Всички от тях заслужават да намерят място в човешките дворове, пчелини и имения.

Sorbus torminalis

Изображение
Брекинята (Sorbus torminalis) например представлява дърво от II величина разпространено в горите на долния лесорастителен пояс – до около 1200 м н.м.в. Името й в българския език идва от древнославянското 'берегиня’ т.е. пазителка. Присъствала е задължително край домовете на прадедите ни от ведическия период, защото са вярвали, че пази дома. Келтите, които са живеели по българските земи през III век пр.н.е. са пренесли смисловото значение на името й на запад и днешното й английско название - chequer tree, също значи дърво-пазител.
Брекинята цъфти през април- май, образува голямо количество цветове, които се посещават от пчелите за нектар и прашец. Плодовете й са тръпчиво-кисели. Използват се за храна и имат лечебно действие срещу много болести, като се смята дори, че лекуват рак.
Дървесината е изключително ценна. По механични свойства е по-добра от тази на дъба, освен това е по-лека, не е цеплива и притежава много красив рисунък. На практика тази дървесина се явява един универсален материал, както за строителство, така и за мебели.
Наред с всички полезни достойнства на брекинята, тя е и много красиво декоративно дърво. През есента листата й се багрят в меки пастелно-жълти тонове.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни растения

Мнениеот Стефан » 16 Яну 2015, 12:05

Sorbus aucuparia

Изображение

Друг един забележителен представител на род Sorbus е офиката – Sorbus aucuparia. Представлява ниско дърво или висок храст. Листата са сложно текоперести. Цъфти през май. Също както и брекинята представлява ценно медоносно дърво. Пчелите го посещават за нектар и прашец. Плодовете са червени до оранжеви, събрани в увиснали надолу щитовидни съплодия. Всеки отделен плод е с размер около 0,8 до 1 см в диаметър. От дивият вид има селекционирани множество културни сортове, плодовете на които се използват за храна. Офиката е цяла аптека за човешкия организъм. Много е дълъг списъкът с болестите които лекува и повлиява благоприятно. Действието й е подобно като това на аронията, като в никакъв случай не е по-слабо лекарство от нея. Освен всички горни достойнства ще спомена, че притежава способност да задържа енергията в човешкия организъм.
От офиката освен сортове с плодове за ядене са създадени и множество сортове и хибриди с красива есенна багра на листата.

Предлага се в разсадник ‘Зелена пролет’.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 25 Яну 2015, 00:40

Семейство Аралиеви – Araliaceae

За нашите географски ширини като декоративни видове от това семейство се използват 3-4 вида – това са 2 – 3 вида аралии и един вид бръшлян. Тук ще се спрем на един сравнително малко познат за сега у нас вид – високата аралия – Aralia elata. Произхожда от Китай, Япония, Манджурския край, Руския Далечен Изток, Курилските острови и Сахалин. На север ареалът на това растение достига до 45 - 50гр. С.ш. Тази аралия представлява висок храст или ниско дърво – достига до 10м. , но най-често височината му е 1,5 – 7м. Диаметърът на стъблото достига до 20 см. Цялото стъбло, включително и най-тънките клонки са покрити с остри шипове. Шипове има и по листните дръжки. Листата са сложни – двойно и тройно нечифтоперести. В средата на лятото по върховете на клоните се появяват гроздове с многобройни цветове. В едно съцветие броят на цветчетата може да достигне 70 000. Цъфтежът е продължителен – около 30 дена. Цветовете отделят обилно нектар и прашец и се посещават охотно от пчелите. Младите семенни растения зацъфтяват към 5-та година.
Аралията е невзискателна към почвените условия. Обикновенно в естествените си местообитания тя се явява пионерен вид, който се настанява в откритите пространства след сечища или горски пожари. Предпочита слънчеви месторастения, въпреки, че понася полусянка и сянка. Когато расте на открито, аралията цъфти по-обилно и цветовете отделят повече нектар с по-висока захарност.
Аралията е идеален вид за изграждане на високи и непроходими живи плетове, които не се нуждаят от поддръжка. Образува неголямо количество издънки. Наред с ценните си качества на медоносно растение, аралията е и много ценна билка. Тя се явява родствен вид на женшена и елеутерокока и действието й наподобява тяхното. Като дрога се използват корените, листата, плодовете и кората. Настойката (водна или спиртна) от корените на Aralia elata притежава силно възбуждащ ефект – стимулира централната нервна система. Прилага се при умствена преумора, при импотенция, като имуностимулатор и за увеличаване на работоспособността.
Посадъчен материал от Aralia elata се продава в разсадник Зелена пролет.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 20 Фев 2015, 19:24

сем. Caprifoliaceae


Symphoricarpus albus
Изображение

Искам да кажа няколко думи за 2 невзрачни на фона на останалите растителни красоти храстчета. Това са два представителя на семейство Бъзови (Caprifoliaceae ). Става дума за симфорикарпусите, или както са известни на български - маргарит. На руски тези растения се наричат "снежноягодник". Името им в руския произхожда от снежнобелите плодчета нанизани по клонките на храста. Българското име по същия начин идва от алюзията за бисери (маргарит).
И така, става дума за Symphoricarpus albus и Symphoricarpus shenaultii. Първото растение представлява изправен храст с височина до 150 - 200см. Листата са наредени срещуположно. През есента стават леко жълти след което опадват. Цветовете се появяват по върховете на 2-годишните клонки. Самите цветове са дребни, невзрачни, леко розовеещи. Цъфтежът е от началото на юли почти до края на август. Продължава 50 дена. Цветовете отделят много нектар и се посещават масово от пчелите. Характерна особеност тук е, че нектароотделянето продължава даже и в дъждовно време и съответно се посещава от пчелите даже и когато леко ръми. Нектарът има захарност от 14 до 66 %. При този вид продължителността на работния ден на пчелите е 12, 5 часа. По данни на някои автори (В.Петков 1973) от 1 дка насаждение могат да се получат от 27 до 45, 8 кг мед.

Symphoricarpus albus - цвятИзображение
Плодовете са бели, топчести, с диаметър около 10 - 18 мм. Този вид е силно студоустойчив, сенкоиздръжлив, не е взискателен към почвата, може да се използва за укрепване на ерозиращи терени. Има способност да пуска коренови издънки и по този начин създава перфектен жив плет. Когато е засаден на слънчеви участъци се превръща в един от най- медоносните храстови видове.

Symphoricarpus orbiculatus
Вторият вид Symphoricarpus orbiculatus (или близкият до него хибрид Symphoricarpus shenaultii) е много подобен на горния. Отличава се от него с по-дребните си листа, по по-полегналите си стъбла и червеникаво-розовите си плодове, които са и по-дребни. Също обилно се посещава от пчелите по време на цъфтеж и е също така медоносен. И двата вида прекрасно могат да се развиват на лека полусянка, което ги прави много подходящи за оформяне перифериите на пчелините, под бялата акация и за създаване на почти непроходими живи плетове.

Този вид се предлага вече в разсадник Зелена пролет.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 24 Яну 2016, 17:35

Elsholtzia stauntonii
Изображение
Elsholtzia stauntonii. Снимката е от началото на октомври. Растението е отрупано с пчели. И така беше до края на месеца.

Един ценен медоносен храст, който засега е малко известен у нас е елшолцията (Elsholtzia stauntonii) .
Тя произхожда от сухите, открити области на Централна и Източна Азия. Представлява невисок храст от сем Устоцветни (Labiatae). Цъфтежът е в средата и в края на есента. Цветовете – лилави на цвят, са събрани във връхни съцветия. Листата имат нежен ментов аромат. Цялото растение е лечебно. Името му не бива да се бърка с името на калифорнийския мак ( Eschscholzia californica), който е едногодишно тревисто растение. Като лечебно се прилага при простудни състояния и хрема. Изсушените стръкове събрани по време на цъфтежа могат да се използват и като подправка. Когато изсъхне, листната маса не притежава горчиви вещества и може да се добавя към ястия. Вкусът й напомня маточина и мента. В някои страни я наричат още дървовидна мента.
Растението е крайно невзискателно. Изисква сравнително сухи месторастения и много слънце. Към богатството на почвата не е взискателно. През есента , когато цъфти, интензивно се посещавяа от пчелите за нектар и прашец. Медопродуктивността й достига до 160-170 кг/ха. Елшолцията е напълно зимоустойчива за условията на България, но отглеждана при по-сурови условия може да има характер на полухраст – т.е. стъблата ще измръзват всяка зима и ще се появяват отново през пролетта. За условията на София тя расте като храст като на височина достига до 180 см.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 30 Яну 2016, 20:13

Vitex agnus-castus.

Други имена: Свещенния храст, Дървото на целомъдрието, Йерусалимска върба, Дървото цар, Витекс, Монашески пипер, Vitex, Chaste Tree, Chasteberry, Abrahams Balm, Monks Pepper.

Витексът е дървовиден храст с височина 4—8 метра. Цялото растение е сивкаво, леко окосмено. Клонките са четириръбести с остър аромат. Листата са разположени срещуположно. Петурите са върху дълги дръжчици, по форма са дланевидни, сложни. Състоят се от 5-7 тясно ланцетни листенца. Горната повърхност на листата е матовозелена, а долната е сива от многобройните власинки с които е покрита. Цветовете са многобройни, бледолилави, събрани в класовидно-метлицовидно съцветие. Плодовете са сухи, кълбовидни, с диаметър 3-4 мм. Цъфтежът е от юни до края на октомври. При толкова дълъг период на цъфтеж и толкова обилен цъфтеж е излишно да казвам, че този храст е много медоносен.
Витексът е естествено разпространен в Северна Африка, в цяла Южна Европа, от Испания до Крим и в умерените и субтропическите области на Азия. Не е взискателен към почвите, расте на сухи каменисти, песъкливи и песъкливо-глинести почви. Издържа на засоляване.
Древните гърци са наричали това растение άγνος (агнос), което означава непорочен, невинен. Дългите, гъвкави пръти добивани от него са се ползвали за плетене на кошници и колиби. Агносът е бил посветен на богинята Хера, а тя както знаем е защитница на семейството и целомъдрието. По-късно, Плиний Стари нарича рода Vitex , което произлиза от латинската дума “vieo”, която пък от своя страна произлиза от тракийската “вия”. Плиний е имал в предвид, че клоните на храста са доста гъвкави и хората са изработвали от тях кошничарски изделия. Същият смисъл носи и гръцкото народно име на вида – λυγαριά – “огъваща се”. В най-дълбоката древност - времената на Стария завет, за юдейските земи витексът е имал ритуалното значение на върбата, с която днес окичваме иконите и домовете си за здраве на Връбница - седмица преди Великден. Вероятно точно него е имал предвид Й.Йовков в разказа си "Божура": "И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си". Родовото име “castus” означава целомъдрен, непорочен. В миналото хората са смятали (и може би с право), че това растение действа като анафродизиак – подтискащо сексуалното желание.
Днес има доста противоречиви данни за действието му, което обърква съвременната наука. Смята се, че някои от намерените в растението компоненти въздействат на жлезите с вътрешна секреция. което обяснява неговите ефекти върху хормоналните нива. Механизмът на действие не е напълно изяснен.
Витексът помага много добре при депресии и лечението на психиката. Цялото растение излъчва силен аромат, който чрез обонянието директно действа върху мозъка и го лекува от психически разстройства. Плодовете и листата се използват за лекуване на хронични заболявания на черния дроб и специално на жлъчката. Листата, нежните части на стъблата, цветовете и узрелите семена се използват в алтернативната медицина. Плодовете се смятат за тонизиращо репродуктивната система средство при двата пола. Листата, цветовете и плодовете могат да се консумират под формата на отвара, тинктура, сироп, еликсири или просто да се ядът направо от растението като алтернативна лечебна храна.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Алпина » 19 Авг 2016, 08:43

В разсадника предлагаме малки фиданки еводия (Evodia henryi), а също и още някои много медоносни храсти:

Симфорикарпос (бял маргарит)
Кариоптерис
Елшолция (китайски ментов храст)
Витекс

и много други.

Еводията се счита за най-медоносното дърво, а кариоптериса и елшолцията цъфтят есента, когато почти няма паша за пчелите.
Всичко, което не ни е убило, после е съжалявало.
Вл.Тупавичаров
Аватар
Алпина
 
Мнения: 1446
Регистриран на: 27 Яну 2013, 12:30
Местоположение: София
Градина в: София

Re: Медоносни дървета и храсти

Мнениеот Стефан » 21 Окт 2020, 08:13

Heptacodium miconioides

Искам да кажа няколко думи за едно растение - гостенин от Централен Китай. Това е един храст с научното име Heptacodium miconioides. Китайците го наричат с романтичното име 'цвят на седемте братя'. Латинското име Heptacodium всъщност произлиза от древногръцки и означава 'седем глави'. Наречено е така заради съцветието, което се разклонява на 7 равни дяла.
Хептакодиумът представлява листопаден храст с форма на фонтан. Ако се подрязва, може да се оформи и като ниско дръвче с височина до 8-9м. Листата са прости, елиптични. Цветовете са бели, появяващи се в съцветия, съставени от седем отделни "главички". Имат силен жасминов аромат и отделят голямо количество сладък нектар. Цъфти през втората половина на лятото до есента. Това го прави ценен медоносен храст.
Хептакодиумът има много ограничено разпространение в Китай. Там той е ендемично растение, което се среща само в няколко малки популации.
Отглеждането на това растение е много лесно. Хептакодиумът не се нуждае от специални грижи, не страда от болести и вредители. Изисква слъчево място за развитието си. В родината си вирее върху бедни, каменисти почви. На места с годишни валежи около 500 - 600мм може да се развива и без допълнително поливане. Напълно студоустойчив храст е за условията на България.

Oт миналата година предлагаме ограничено количество хептакодиум в разсадника. Намеренията са ни той трайно да присъства в асортимента ни.
Аватар
Стефан
 
Мнения: 283
Регистриран на: 29 Яну 2013, 23:46

Предишна

Назад към Ние и природата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron