Буренчета в градината - различен поглед

[Алпина]

Няма градина без плевели. Природата не обича еднообразието и монокултурите. Тя залага на палитра от растения. Колкото и да е неприемлива буренясалата градина за много амбициозните градинари и градинарки, във всичко това има един дълбок смисъл. Всяко растение има специфично място, специфични потребности и дори след като зимата го покоси, то се връща в земята, изгнива и се трансформира в първичното си състояние на сбор от химически вещества, обогатявайки почвата. Темата е много обширна и не знам трябва ли да задълбавам толкова в нея, но ако ние днес изпитваме понякога патологичен глад и количествено храните не ни засищат, то е защото са обеднели качествено. Растейки предимно в монокултура, те изтощават почвата. Липсват спътниците - плевели и изобщо други растения, които я обогатяват по свой и специфичен начин с най-различни химични елементи. Това е един кръговрат на елементите, в който трябва да участват много растения. Някъде бях чела, че дори паламидата, която е абсолютно нежелана в който и да е двор, има важната роля да вади от голяма дълбочина някои химични елементи и да попълва запасите от тях в коренообитаемия слой почва на растенията с плитки корени. Днес пазарът е богат на разнообразни храни, пък са измислени и хранителните добавки, благодарение на което в някаква степен ние спасяваме положението с дефицитите на организма си. Но почвите като цяло деградират и все по-малко могат да ни предложат пълноценна храна.

А според Дънов и други окултисти, растенията изпълняват и друга роля в нашата градина - те я обогатяват енергийно и информационно, участвайки в космическия обмен на информация. Така както участваме и ние - с мислите и действията си. Крайният резултат е, че градината ни е едно по-хармонично място, а отгледаните от нас плодове и зеленчуци - по-пълноценна храна. Даже Дънов съветва, да отделим няколко квадратни метра от градината си и да оставим там да расте каквото си иска - всички онези плевели или просто безполезни според нас растения, които ни дразнят в цветната и зеленчукова градина.

Започвам тази тема не за да философствам, а да снимам, покажа и разкажа какви плевели растат в моята градина. Някои от тях, ще видите, не са само плевели - те са ядливи растения, билки или медоноси. Т.е. аз искам и да ги реабилитирам. Не бъдете толкова строги към себе си и градината си. Много от заобикалящите ни плевели всъщност са доста полезни за човека. Естествено, че всеки може да сподели за бурените в своята градина Пропуснах да отбележа, че много растения са индикатори за качествата на почвата. И специфични за различни климатични или почвени условия, а така също специфични и за градините, в зависимост от начина по който се стопанисват отделните градини. Т.е. присъствието или отсъствието им ни носи полезна информация.

Ето две ранни пролетни плевелчета, които могат да зацъфтят дори още през февруари:

Veronica agrestis - изящно великденче
Τοва великденче е споменато като годно за храна - сурово или сготвено. Също и като билка при дисменорея и кървене.

Lamium purpureum - обикновена мъртва коприва
Mладите листа се ползват за ядене - сурови или варени. Билка - адстрингентно, потогонно, диуретично, слабително и кръвоспиращо действие. Ценен медонос - едно от най-ранните посещавани от пчелите растения. Впрочем тази коприва никне и цъфти целогодишно, не само пролетта. А в сушави години може да се окаже едно от малкото безпроблемно цъфтящи медоносни растения.

[Стефан]

Пускам тук една тема за глухарчето Taraxacum officinale. И то е бурен, пък и погледът към него е друг.

Глухарчето е известно още като планинска радика, или дива радика. Или „горчивка“. Произходът на думата Taraxacum е гръцки и означава „това което лекува смущения“. Нека видим обаче по-подробно какво прави тази иначе унижавана тревичка.

1. Съвършен диуретик. И това е защото съдържа минералa Калий. Докато известните други диуретици извличат калия от организма, отнемайки този така ценен метал от тялото ни. Глухарчето не само не отнема калия от организма ни, но ни снабдява и допълнително с такъв. Глухарчето е най-добрият естествен източник на калий, който при това го съхранява в организма ни във високи нива.
2. Намалява нивата на пикочната киселина.
3. Противодейства на хипертонията.
4. Предотвратява задържането на течности при предменструален синдром.
5. Противодейства на скорбута.
6. Приятно стимулира организма.
7. Действа противовъзпалително и противокашлечно.
8. Понижава холестерола.
9. Намалява триглицеридите.
10. Изключително ефективно облекчава и тонизира стомаха.
11. Има детоксикиращо действие и укрепва организма.
12. Предотвратява горещите вълни при менопауза.
13. Подпомага детоксикацията и функцията на черния дроб.
14. Детоксикира жлъчния мехур.
15. Действа липодиалитично.
16. Балансира жлъчката.
17. Смазва чревния тракт.
18. Премахва камъни в жлъчката.
19. Пречиства кръвта.
20. Стимулира функцията на бъбреците.
21. Контролира кръвната захар при хора с диабет.
22. Подпомага нормалното функциониране на далака.
23. Премахва токсините, които се натрупват в далака.
24. Регулира дейността на жлезите с вътрешна секреция и поддържа правилното им функциониране.
25. Действа антиревматично.
26. Отлично лекарство за артрит.
27. Противодейства срещу хроничен ревматизъм.
28. Подсилва приемането на калций.
29. Помага при лечение на екземи.
30. Противодейства изключително благоприятно при хронични дерматити.
31. Противодейства при акне.
32. При сърбеж.
33. Противодейства срещу вируса на херпеса.
34. Подобрява храносмилането.
35. Лекува затлъстяването.
36. Лекува запек.
37. Бори безсънието.
38. Подобрява яснотата и функционалността на ума.

Както се вижда от всичко изброено по-горе, глухарчето е предназначено да решава проблемите на всеки един организъм. То е богат източник на въглехидрати, фибри, протеини и минерали – като желязо, калий (то е най-добрият източник на калий), магнезий, манган, сяра, натрий, цинк. Съдържа витамини А, В – като ниацин, рибофлавин, тиамин, фолиева киселина, витамин С, витамин Д, витамин Е, витамин К, флавоноиди и каротиноиди.

Лечебни са всички части на растението – било то сушени или не. Приготвят се отвари, водни или спиртни настойки. Например 1 супена лъжица сушени листа и/или цветове от билката се заливат с 1 голяма чаша вряща вода. Това се изпива преди всяко ядене и вечер преди сън.

Същата такава напитка, но охладена и с прибавен лимонов сок може да се пие през лятото като разхладителна. 2-3 чаени лъжички от корените на билката се заливат с 1 чаша вода и се варят на бавен огън 10 -15 минути. Приема се по същия начин – 3 пъти на ден преди всяко хранене и вечер преди лягане.
Източник: https://kentromeletisarxaiasthourias.wordpress.com
Βιοποικιλότητα περιοχής Αρχαίας Θουρίας.

Сега да кажа и няколко думи от мое име. Има ли някой който не е открил по-горе болестите си? Парадоксалното е че такива универсални и уникални лекарства не е нужно да ги търсим през 6 океана и да ги купуваме от фармацевтични компании. Ние буквално се спъваме в тях. Мога да изброя поне още 10 такива растения с които се борим в градината си или ги садим така между другото, а те всъщност са невероятно полезни за човешкия организъм. Вземете например живовляка, хряна, шипката, копривата, градинската и балканската чубрица, чесъна, мащерката и още много други такива панацеи.

[Стефан]

Лепка (Galium aparine)

Лепката е едногодишно тревисто растение от семейство Rubiaceae – Брошови. В България е повсеместно разпространено. Предпочита влажни участъци. Това растение е любимата храна на почти всички домашни животни. Коне, крави, овце, патици и гъски го пасат с голямо удоволствие.

Има окосмено стъбло, а листата му са линейни и са събрани в прешлени. Цъфти от пролетта до края на лятото. Цветовете са бели, дребни, невзрачни. Семената му са твърди, топчести, с леко килче от едната страна, сякаш имат пъп. Събрани са по 3 и са покрити с власинки, благодарение на които се прилепват към козината на животните. Това е приспособление за разсейването на семената. От там идва и народното наименование на растението – лепка. Гръцкото народно име означава същото – κολλητσίδα –лепка. Диоскорид го нарича още ‘човеколюбче’ (φιλάνθρωπον ) защото семената на растението се залепят за всеки, който се докосне до него и по този начин растението показва любовта си към хората. Лепката има способността да пресича млякото и да го подсирва, така както сирищната мая. Едната версия за произхода на латинското име на това растение – Galium – е че може би произлиза от гръцката дума ‘γάλλα’ – мляко. Другата версия е, че галите са го използвали точно като заместител на сирищната мая. Видовото име – aparine – също идва от древногръцкото ‘ απαρίνη’ и означава съсирване.

Навярно малко хора у нас знаят, че това растение е една отлична храна. Пресните стръкове могат да се варят, както спанак или да се добавят към салати и супи. Също така от тях може да се прави сок.

Това растение е от едно и също семейство с кафето и също като кафето съдържа кофеин, макар и в по-малки количества. Узрелите семена се събират, запържват се в сух тиган и се смилат, след което се приготвя от тях напитка по същия начин както кафето. А отварата от изсушеното растение е също толкова тонизираща, колкото и чаят.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ СВОЙСТВА

В народната медицина на Гърция лепката се използвала от векове за лечение на кожни заболявания и проблеми на лимфната система. Диоскорид в третата си книга съобщава че: когато се направи лапа с билката и се наложи със сланина върху подути лимфни възли (на врата), отоците спадат.

Традиционно в Гърция това растение се е ползвало за заздравяване на рани от язви и тумори.

ЛЕПКАТА СЪДЪРЖА:

Иридоиди – биохимични съставки които:

- обезвреждат вредните свободни радикали в организма
- контролират холестерина
- повишават енергията
- подобряват здравето на сърцето
- засилват имунната система
- намаляват възпаленията
- предотвратяват мутацията на клетките
- допринасят за здравословната работа на мозъка.

Полифенолни киселини.

Антрахинони които са силни обезболяващи и имат мощно антибактериално действие.

Сапонини.

Гликозиди, като асперулова киселина и 10 деацетиласперулова киселина.

Феноли, като танини, които имат:

- запичащо действие
- антисептични и антиоксидантни свойства
- силно антираково действие.

Млечна киселина

Флавоноиди и кумарини, които имат: противогъбично и антикоагулантно действие, обезболяващо и противовъзпалително действие. Те имат:

-мощни антиракови свойства
- мощни вирусоцидни свойства

Хлорофил с мощни детоксикиращи свойства

Скорбяла, лимонена киселина и танинова киселина.

Всички изброени по-горе съставки нареждат лепката към най-силните лечебни растения при което всички части са използваеми. И така , лепката притежава детоксикиращи, противовъзпалителни, противоракови, антисептични, антиоксидантни, слабителни, диуретични свойства. Има леко запичащо действие, предизвиква изпотяване, действа спазмолитично, антиревматично и понижаващо температурата.

ДРУГИ СВОЙСТВА НА ЛЕПКАТА

Диоскорид съобщава, че овчарите в Древна Елада са правели от сухите стъбла на лепката сита през които са прецеждали млякото. По-късно и Линей съобщава за същия обичай и в Швеция. Интересното е, че в Швеция тази традиция продължава да се прилага и до днес.

В Европа са използвали изсушените стъбла на лепката за пълнене на възглавници. От корените на растението може да се приготвя уникална червена боя.

Използвани са материали от тук: https://kentromeletisarxaiasthourias.wordpress.com/2016/01/27/galium-aparine-%CE%B3%CE%AC%CE%BB%CE%B9%CE%BF-%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CF%84%CF%83%CE%AF%CE%B4%CE%B1/

[Стефан]

Ще ви представя още едно растение, което расте като плевел в моята градина, а може би и във вашите. И ще ви кажа как да му "отмъстите" - изяжте го. Защото то не ви е враг, а приятел.

Сончос (обикновен кострец) - Sonchus oleraceus

Кострецът е род едногодишни, двегодишни или многогодишни растение от семейство сложноцветни. Латинското име на рода е Sonchus. Това е растение космополит, оцеляващо и нагаждащо се към всякакви почви и условия. Корените, стъблата и листата съдържат млечен сок. Част от листата са разположени в основата на стъблото под формата на розетка. При листата има голямо разнообразие във формата им, най-често те са по-дълги, отколкото широки, нарязани са на дялове, като отделните дялове са назъбени. Цветът на листата отгоре е тъмнозелен, лъскав, отдолу е по-светло зелен. Цветовете са жълти на цвят, събрани в съцветия.

Най-разпространеният вид е Sonchus oleraceus - този на снимката по-горе. При него листата са криловидно назъбени. Достига на височина до 1 м.

Използва се предимно през пролетта за приготвянето на много вкусни салати. Също се използва заедно с други листни зеленчуци за приготвянето на баници и други гозби. Използва се по същия начин, както спанака, но за разлика от него се изхвърля първата вода в която е врял, за да не нагарча.

Съдържа калций, калий, желязо, както и витамини С и К, тиамин, ниацин и др. Млечният сок на растението се използва като дъвка от маорите в Нова Зеландия.

Лечебните свойства на растението са били известни още от древни времена. Още Теофраст съобщава за лечебното растение „сонхос“. Освен микроелементи и витамини, растението съдържа и една субстанция наречена „скополитин“, която притежава антивъзпалително действие. Растението е кръвотворно и подобрява действието на черния дроб. Сокът на растението се е използвал за лекуване на диария. Млечния латекс от листните дръжки се използва за лекуването на кондиломи. Има показания, че растението притежава антираково действие. Сочното стъбло е едно мощно очистително средство, което обезводнява чревните стени. Стъблото му се е използвало за отказване от зависимостта от опиум. Листата се прилагат под формата на лапи за възпалителни отоци. Настойката от листата и корените се използва за понижаване на температурата и като тонизатор. Растението има интензивно антиоксидантно, антибактериално, антираково, антивъзпалително, антидиабетно и обезболяващо действие.

[Алпина]

За да не се бъркате в сончосите, макар че те не са отровни, ще ви покажа и другите, които се срещат естествено у нас, но нямат славата на обикновения кострец. Има още три вида, единият от които е блатен, рядък и защитен вид, среща се в Дунавската равнина и по Черноморското крайбрежие. Другите два вида сончос също са широко разпространени:

Sonchus asper - бодлив кострец


Sonchus arvensis - полски кострец

Както е видно и за неспециалист, разликите са очевАдни - между обикновения кострец в поста на Стефан и тези два в моя пост. Но дори и да сбъркате, няма проблем, защото и другите два могат да се ядат.

Какво още искам да ви кажа за костреца. Ние си имаме една поговорка - "Да се хванем за зелено (за копривата)". За гърците това 'зелено' е една салата от диви растения, която те си хапват цяла зима и в много ранната пролет и наричат 'ХОРТА - сготвени треволяци'. Както знаете, Гърция е планинска страна, доста по-бедна на плодордни почви каквато е България. И там, най-прагматично, от древни времена, ползват най-различни диви растения в менюто си. А най-важното е, че за разлика от България, селцата им са живи и днес, традициите, поминъка и битът са същите - особено в по-отдалечените и неизкушени от туризма малки населени места. Та - хортата си я ядат и днес хортата. А съм чувала че на остров Крит даже се предлага в заведенията. Основна съставка на хортата е въпросният сончос или обикновен кострец. Освен него вътре попадат листа от глухарче, краставичена трева (бораго), която напоследък се продава и у нас във вид на семена, лапад, лобода. Има още едно растение - Tordylium apulum (средиземноморска нузла) - у нас то се среща в Тракийската низина, но с него по-добре не експериментирайте. Изобщо, рецептата за ХОРТА-та е отворена - можете да добавите и тученица и да я модифицирате по ваш вкус с всякакви зелени листни и ядивни треволяци. Ето тук една рецепта от нета за приготвянето на
ГРЪЦКА ХОРТА