За да не разводнявам темата за един от тях - Allium fistulosum 'Red Beard' пускам нова, в която да коментираме малко разпространените у нас видове лук. Повечето от тях са и с декоративна стойност.
Аз се сдобих със семена на някои от тези екзотики и смятам след като ги завъдя в къщи на балкона наесен да отидат в градината между цветята.
Ето и с какви семена разполагам. Информацията е от мрежата.
1. Allium altaicum - алтайски лук (сибирски див лук, каменен лук, монголски лук)
Родината на алтайския лук е в планините на Средна Азия и южен Сибир, в Прибайкалието, Монголия и източен Казахстан.
Многогодишен лук. Цени се за вкусовите качества и високото съдържание на витамин С. Листата съдържат каротин, витамини от групата В, ценни аминокиселини, минерални соли на калия, магнезия и желязото, различни микроелементи.
Листата са изправени, сиво-зелени с восъчен налеп, дълги до 30 см. Луковиците са продълговато-яйцевидни, с диаметър 3-4 см.
Препоръчва се за използване в супи, салати, като гарнитура към месни ястия. Добавя се към сосове, маринати и заливки. Може да се замразява и използва в домашни зеленчукови консерви.
Биологически особености: Цъфти на втората година в края на май - началото на юни. Семената узряват през юли и запазват кълняемостта си 6-7 години.
Алтайският лук предпочита варовити почви. Отличава се с голяма зимоустойчивост. Предпочита слънчеви и достатъчно влажни места, но може да се отглежда и с леко засенчване.
Медоносно растение.
Размножаване и агротехника: Размножава се със семена или луковици. Самозасява се.
Събиране на реколтата: За зелен лук за един вегетационен период могат да се берат листа до 4 пъти.