Продължавам - със спомените си за цветята на Лудогорието.
Естествено, пролетно време особено голяма радост за децата бяха жълтите свещички на минзухарите (Crocus chrysanthus). Те не растяха навсякъде, а на специални и известни само на малък брой посветени, тайни полянки.
На не по-малко специално място пък можеше да се намери синчец (Scilla bifolia):
Лисича опашка (Corydalis):
Дъщеря ми като малка - на същите тези горски полянки от моето детство - очарована от микрокосмоса на безброй тревички, цветенца, буболечки.
А тази брезова горичка е садена под моето лесовъдско ръководство от бригада нa служителите в горското стопанство през далечната 1983 год., по време на Седмицата на гората - тъкмо ме бяха разпределили там на работа. "Горичката на мама", казваше детето като малко. Тя също е съвсем близо до града.
Лудогорието е доста хълмисто, често прорязано от коритата на пресъхнали отдавна реки, лесозащитни пояси, създадени в ранния соц, малки горички и каменисти, обрасли с храсталаци участъци, непригодни за земеделие.
Едно такова място е близка местност, наречена "Драката", на снимката по-долу. Пролетно време там е истински оазис на пролетни цветя. Ето какво сме намирали там:
м. Драката
Гороцвет (Adonis vernalis)
Богата природна селекция на прелестната малка перуника (Iris pumilla):
Мускари (Muscari botrioides)