Лудогорие

[Алпина]

В тази част на България съм родена. И доста дълго съм живяла там. Дълбоко в мен и завинаги са запечатани просторът на хълмистия пейзаж, миризмата на житните поля, хората - дълбоко свързани със земята, нелекият труд на полето и безбройните ученически бригади. Окопаване и плевене на всякакви земеделски култури - по време на пролетните бригади. И събиране на реколтата - летните и есенните. Брали сме кайсии, грозде, царевица, домати, цвекло. Нямам лоши спомени от това време. И с радост, макар и все по-рядко, се връщам там. Ще стане дума и за растенията, споменът за които пазя от дете, без да съм ги познавала някога.

За мен Добруджа и по-точно Лудогорието е красиво. Оприличавам го на Тоскана - липсват само кипарисите. И замъци по върховете на хълмовете. Пейзажът обаче е същият - един омаен пачуърк от тъмнозеленото на горичките, зеленото на лозята и пасищата, пшенично жълтите ниви, топлото злато на слънчогледа. Виещи се пътчета между хълмовете, синьо небе, палещо слънце и усещане за безкрай.

Ето няколко съвсем актуални снимки от последното ни пътуване:

[Алпина]

Основният поминък тук е земеделието, разбира се. Това е житницата на България. Още една обичайна гледка, макар че тези масивни кули от балирана житна слама за мен са нещо ново в пейзажа, навлязло заедно с едрогабаритната американска земеделска техника. Даже успяхме да разберем как ги правят. Огромен трактор с огромно ремарке с хидравлика, което се изправя под прав ъгъл, изсипва кулата от 14 броя 500-килограмови бали. Предупредиха ни да не се мотаем много наблизо. В потвърждение, че трактористът има право, една недобре укрепена бала падна от най-високото и ни демонстрира наистина реалната опасност да бъдем смазани, ако не внимаваме.

Стефан в ролата на единица мярка - за да си представите колко са внушителни тези сламени конструкции.
(технологията)

Още една новост за мен в Лудогорския пейзаж - тук-там вече се отглежда лавандула.


Това си расте, без никой да го отглежда

[snezhina]

Лавандула там/тук/се сее на поразия.Всеки втори човек буквално има нива и редовно я пресява,защото губят част от корените всяка година.Много по-висока печалба от декар се залага и особено за малки стопанства е хубав поминък.И рафинерии за извличане на маслото се нароиха много.Дано да спечелят всички,но май вече никой не иска да сее царевица,слънчоглед и пшеница,а пък за овес,ръж и ечемик да не говорим.Последните три просто вече не се сеят,защото печалбата от декар и малка.А площите са огромни.Сега най-големият хит е маточината,започват да я сеят масово.Много орехови масиви се засяват,тук-там резене.Въобще сменя се пейзажа на Житницата.

[darkbluelight]

А маточината защо? Някой я изкупува или?...

Дарк.

[Алпина]

snezhina, с теб сме землячки, явно

Почвите в Добруджа са доста тежки и влагоемни за лавандулата. Вероятно мръзне през зимата. Тази от моите снимки е само 2-годишна и по-стара наистина не видяхме. Учудва ме, че намаляват площите със жито. То сякаш се справя по-добре със сушите, защото се жъне по-рано. А царевицата, която видях, беше в плачевно състояние - заради липсата на дъжд. И ако продължи така, няма да я бъде. Тя трябва да се полива, за да стане. Не знам какво ги мотивира земеделците да сеят една или друга култура в условията на субсидии. В Софийско, по мое мнение, понякога са мотивирани само от субсидиите. Надявам се в Добруджа хората да са по-отговорни към крайния резултат на труда си. Иначе - и в земеделието, като все още действащ отрасъл (за разликата от многото, вече закрити и останали в миналото в резултат на сбъркана държавна политика) хората се опитват да оцеляват. А далече от големия град - изборът е предопределен. За Добруджа той е земеделието. За дребните производители, независимо в кой отрасъл са, става все по-трудно.

[snezhina]

Вероятно за маточината,за която се говори под сурдинка,има добър международен пазар.Въобще билковите насаждения влизат в категорията на едновремешното "интензивно",а не екстензивно производство.Печалбата от декар е по-голяма,ръчният труд е повече,но пък техниката от друга страна стана скъпа и непосилна.Всичко е на лизинг,с руската здрава техника вече не се занимават,нещо като със западните автомобили.Освен това младите искат да правят нещо различно от родителите си и да се развиват,повечето са агрономи.Субсидиите са "дар от бога",и когато ги нямаше,пак имаше печалба.Само че вече рентите станаха високи при нас /над 80 лв/и печалбата на земеделците намаля драстично от наетата земя.Трайни насаждения се сеят върху собствена земя.Тази година ще има около 200 лв за дини и пъпеши,което на фона на 30-те лв за всички останали култури си е просто печалба без да работиш.Има райони,в които традиционно не сеят царевица/Каварненско/,защото знаят,че не вали.Земята се изтощи за последните 20 години-икономисват се азот и фосфор и е невъзможно да започнеш да се занимаваш с житни култури в този момент от нулата. Затова започна тенденциозно да се залага на по-малки площи,с технически култури,които да се обгрижват щателно.Десетките хиляди декари,които се управляват от един човек според мен и не само са вече отживелица,но когато колелото е завъртяно,а имаш и кредити,вече не можеш да спреш.След като се спука балона "ветрогенератори" и "слънчеви колектори" модата сега е друга.Наскоро разговарях с един от тримата най-големи износители на лавандулово масло и той сподели,че в България се произвожда вече 1/3 от световната консумация на лавандулово масло,а продължава да се сее.За Украйна и Молдова се говорят очевидци,че тази година сеят необятни площи лавандула.Пазарът ще покаже.

[Алпина]

Радвам се, че тенденциите дори в този район на страната, са към земеделие с по-човешко лице. Което да е разнообразно и да се стопанисва по-разумно почвата. Разнообразието от култури крие по-малко рискове от провал - едно няма да стане поради лоша година, но другите ще станат. И да ангажира повече хора с този традиционен местен поминък, защото там хората трудно могат да си намерят друга работа и бягат към градовете. Не знам как така земеделската ни политика успява да избере все най-лошите модели напоследък. Не съм пътувала много, но където съм ходила - напр. Гърция, Испания, Италия - няма такова мегаломанско земеделие като нашето. Директно внесено от Щатите, заедно с техниката им. Преди 20-тина години бях на едно земеделско изложение в Добрич. Хитът бяха огромните трактори заедно с прилежащия им инвентар. Явно доста са успели да продадат през годините. Резултатът е все по-обедняващия ни вътрешен пазар на местни зеленчуци и плодове, както и на разнообразие от зърнени и технически култури. Устойчиво земеделие е местното земеделие, с местни култури. То е и по-екологично, и по-социално. И има бъдеще. За съжаление 2 поколения отчуждени и прогонени от родните им места хора не знам как ще се върнат отново към обработване на земята. Но е хубаво, че вече има индикации за това по нашия край. Твърдо вярвам, че в това е бъдещето. Глобализирането на земеделието достигна своите предели и доказа своята несъстоятелност. Крепи се само на едрия лобистки наднационален капитал, който си купува цели правителства.

[darkbluelight]

...където съм ходила - напр. Гърция, Испания, Италия - няма такова мегаломанско земеделие като нашето. Директно внесено от Щатите, заедно с техниката им. Преди 20-тина години бях на едно земеделско изложение в Добрич. Хитът бяха огромните трактори заедно с прилежащия им инвентар.

То продължава по същия начин май. С мъжа ми всяка година (последните 5 имам предвид) ходим по селскостопански изложения и ни прави впечатление точно огромната техника...
А глобализацията заедно с унищожаването на местните сортове според нас са от най- големите злини.

Дарк.

[Алпина]

Както писах в началото, прекарах детството си в тази прекрасна част от България. Живеехме наблизо, на 3 мин. път от нещо като крайградски парк - всъщност естествена гора от дъб (цер). Та, съвсем буквално, като деца израснахме в гората. От прохождането си, едва ли не. Помня всяко цветенце, което ме е очаровало (и на което днес вече знам името) - къде расте, кога цъфти. С брат ми си правехме градинки в двора - оградени с клечки от нарязаните за подпалки лозови клонки, и обиколени с кордон от пръстоцветните прежди за плетене на майка ми. Съвършена детска "естетика" . Естествено, градинката на по-малкия ми брат беше винаги по-хубава от моята според родителите ми и аз много страдах от тази явна несправедливост. В тези градинки си садяхме синчец, минзухари, лисичина, ароматни теменужки - съкровища, пренесени от близката гора. И вероятно поради това и у мен, и у него се запали и остана завинаги интересът към живата природа и растенията.

Тук ще кача снимки на цветята и местата на моето детство.

Тази снимка е направена от улицата пред нас - порталът в дъното е входът към крайградския парк и Гората - едно вълшебно място. Близостта им позволяваше да замръкваме там лятото. И никой не се тревожеше за нас, още повече че винаги бяхме голяма банда деца.

А през лятото изглеждаше така:

А ето и кои растения са в първите ми детски спомени:

Ficaria verna - жълтурче


Ornithogalum - гарвански лук


Viola odorata - ароматна теменужка


Vinca herbacea - винка


Veronica prostrata - полегнало великденче

[darkbluelight]

Ех че хубаво
И моето детство премина в голям парк, непосредствено до река Дунав...трябва да покажа снимки