Пред моя блок в Люлин за щастие има голяма поляна, която от няколко години се опитваме да облагородим. Е, някои се опитваме, други пречат, на трети им е все тая. (Само че на фона на горните картинки в този пост няма да се излагам с нашите за да не ни се смеят хората :-) )
Цветята ги садят бабките, които обаче са двойни агенти. Донасят излишните и по-недъгави растения от саксиите си по терасите, а после скришом отскубват по-хубавите и редки, които някой друг е насадил и си ги носят горе. И разбира се сами се топят после, защото се гледат през прозорците. Не могат обаче да се заловят на местопрестъплението, защото докато види бабата от прозореца на 9 етаж (блока е многоетажен соц мастодонт) нарушителката, докато се обуе, докато слезе с бастуна... мушкатото вече го няма. Съответно другата обвинява обвинителката, че трябва да си провери диоптъра, защото е видяла някой друг и така.
Може би поради това, пред един от съседните блокове някой е сложил табелка в градинката пред блока:
"СКУБЕШ, КРАДЕШ,
НО ПОСЛЕ ЩЕ
УМРЕШ"
Без майтап, казвам ви - там безсилието е родило виртуална "Грамада" и който мине, се смее много. Предполагам който е скубал също се смее, но не му е много приятно. Сигурно това е била и целта на автора на табелката
Все пак бабите намират в градинката занимание и успокоение, както е известно от един момент натам земята започва да дърпа :-).
Преди 2 г. купих от БИЛА един корен рози. На снимката изглеждаха супер едри. В действителност поникна един трендафил, който цъфти с десетки дребни цветчета и още толкова бодли. Но - ние и на толкова сме доволни.
Пред градинката с цветята няколко комший садим дръвчета от време на време. Само че те без вода съхнат, разбира се. А лятото в Люлин е горещо - те стоят на пълно слънцепечене поне 5-6 часа. Миналата година на събранието на блока (от 13 етажа там идват 5 души) предложих и се реши да изкарам един маркуч от абонатната и да ги поливаме. Бабите даже се наеха с това.
На другия ден някой беше изровил решение ли, наредба ли какво ли на Общински съвет София, според който:
…
1. Забранено е да се късат и унищожават дръвчета и растения между блоковете (това добре);
2. Забранено е поливането на същите с питайна вода под заплаха от глоба (непитейна вода обаче нямаме, както е известно).
3. ….
Услужливи съседи ми лепнаха извадка от наредбата на вратата за да пресекат всички мои вредни за обществото идеи за неоправдан разход на питейна вода. Така те ме възпряха от голям грях. Хвала на тях! Явно общинарите са фенове природата да не се пипа – само каквото само порасте и оцелее, това ще е.
След няколко месеца дойде Коледа и явно по едно и също време на мен и още един ентусиаст ни хрумна една и съща идея – борче в саксия и напролет – пред блока. По тази инициатива там вече има 4. Е вярно с различна големина, цвят, порода и произход, но засега са живи и трупат иглички.
Понеже някои съседи ме обвиниха, че от боровете няма полза, пролетта купих десет плодни дръвчета и ги насадих пак пред блока. Три от тях някой ги извади през нощта, но не чрез откопаване, а чрез отскубване. Не ги намерих наоколо, което ще рече – може би се е опитал да ги пренесе някъде. Но малко ме съмнява да са оцелели. Ха дано. Другите до края на лятото изсъхнаха, понеже ги поливах недостатъчно, явно. Както е извстно – плажът на Люлин не е за подценяване, ако цял ден всеки ден си на открито.
Сега имам една надежда – между борчетата, които всяка година стават +2 да скрия 3-4 секвои, които никой да не усети. И след 60-70 г. (… те да бутнат блока с корени Муахахахахахахааа) като съборят панелните блокове, може би новите строители ще оценят предимството от прозореца на 10 етаж да виждаш клоните на дървета. А може и да ги осечат, разбира се, понеже корените пречат.
Затова трябва да се сади на повече места. По села и градове,
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици и др.
И въобще – лесовъди от целия свят, съединявайте се.